Решение № 586 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 431/2008 г.

Решение № 586 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 431/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 2* постановено на 01.11.2007 г. по в. гр. дело № 399/2007 г. по описа на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 603 от 05.07.2007 г. по гр. дело № 1202/2006 г. на Я. районен съд за уважаване на иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Недоволни от въззивното решение са касаторите /ответници по спора/ Т. Г. З. и Р. Т. З., представлявани от адвокат Ж от АК Я., които го обжалват в срока по чл. 218в ГПК (отм.) като считат, че е неправилно, а изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани тъй като не е съобразено, че претендиращата страна следва да е изправна страна по двустранния алеаторен договор. От ответницата по касация К. Ж. С. от с. А., област Я. чрез адвокат М от АК - София е постъпило възражение /има характер на отговор/ по чл. 218г ГПК (отм.), в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Повереникът поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ответниците безспорно не винаги и особено през последните две години са изпълнявали задълженията си по алеаторния договор - не са полагали преки и непосредствени грижи за кредиторката: не й е осигуряван спокоен и нормален живот тъй като в резултат от нанесен й побой от сина й Т. Г. З. е живяла 6 - 8 месеца при по-малкия си син, а след връщането й в процесния имот липсват доказателства за ежедневни грижи от всякакъв характер: хранене, пране, къпане, цялостно обгрижване при нужда. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, чрез които правилно е приел за установено, че след прехвърлянето на имота не е настъпила положителна промяна в стандарта и начина на живот на прехвърлителката. Същата продължила да живее мизерно, въпреки здравословните си проблеми, не е получила помощ и подкрепа от длъжниците по договора, не е била подпомагана парично, липсвали системни грижи, което довело до взаимното им отчуждаване и до нежеланието на кредитора да продължава облигационната обвързаност с ответниците, които не са престирали в обем и качество, уговорените по договора задължения. Събраните по делото доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Такова изпълнение не е давано. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите и обуславя основание за разваляне на договора. Не се оправдава от фактическа страна оплакването, че кредиторът е в забава. Не е установено приобретателите-длъжници да са предлагали изпълнение на дължимата престация, а прехвърлителят-кредитор да не е приемал изпълнение на предлаганите му дължими грижи и издръжка. При неоказано съдействие на кредитора, длъжникът ще бъде изправна страна, само когато е предоставил парично изпълнение в натура и то в такъв размер, който да съответства на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая не е установено да са предлагали и изпълнили било в натура, било в паричния му еквивалент поетото по договора задължение. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответницата по касация се присъждат направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата 800 лева за адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение