Решение № 5576 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2012 г.

Решение № 5576 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1154/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Томова Пешева, гр. Петрич, чрез проц. представител адв. Божана Георгиева Тошева против Решение № 1847/2.12.2011 г., постановено по адм. д. № 513/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Надежда Пешева против Заповед № ДК-02-ЮЗР-178/26.05.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, с която на осн. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "външна стоманобетонова стълбищна клетка за подход към първи жилищен етаж и мазе", находящ се в УПИ IV-2149, кв. 185 по плана на гр. Петрич с извършител Надежда Пешева. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Релевираните от Надежда Пешева касационни основания не са налични в конкретния случай, респективно изложените в подкрепа на тях аргументи са несъстоятелни. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 55 ЗТСУ (отм.); чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 и чл. 183 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без учредено право на строеж от другите съсобственици на имота и без строителни книжа. Предвид установения период на извършване на строежа последния не е и търпим защото по отношение на него не са налице основанията по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за признаването му като такъв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав