Решение № 409 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г.

Решение № 409 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Х. А. и Н. К. А., срещу решение от 07.04.2011 г. по гр. д. № 8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVII гр. състав и решение № 1214/05.07.2012 г. по гр. д. № 1395/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гр. отделение, девети състав. В молбата не е конкретизирано основание за отмяна на решенията. В проведеното съдебно заседание се поддържа основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителите считат, че неправилно искът е бил предявен и частично уважен само срещу М. Х. А. Твърдят, че са в брак от 1968 г. и поради това обстоятелство в производството е следвало да вземе участие и съпругата Н. К. А.. Молят съда да постанови решение, с което да отмени атакуваните съдебни решения. Ответникът по молбата "Е. България Т." - ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт П. П. я оспорва. Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни и в законовия срок, но по отношение на първия молител е недопустима, а по отношение на втората молителка е неоснователна. По делото, настоящият състав на ВКС, трето г. о. установи следното: Ответникът по молбата за отмяна е предявил срещу молителя М. Х. А. иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК с цена 2994,74 лв. за консумирана и неплатена топлинна енергия, от които 2 424,88 лв. главница и 569,86 лв. обезщетение за забава. С решение № 1270/07.04.2011 г. по гр. д. № 8055/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХVII гр. състав искът е уважен частично. С допълнително решение, е постановен и отхвърлителен диспозитив, а с друго решение е поправена очевидна фактическа грешка, като са уточнени периодите за които не се дължи заплащане на топлинна енергия. С решение № 1214/05.07.2012 г. по гр. д. № 1395/2012 г. Пловдивският окръжен съд, гр. отделение, девети състав е отменил частично решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът е уважен и вместо това го е отхвърлил. Потвърдил е решението в останалата част, както и решенията, с които то е било допълнено и е поправена очевидната фактическа грешка. Анализирайки основанието за отмяна, на което се позовават молителите настоящият състав на ВКС, III г. о. направи следните правни изводи: В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се съдържат три хипотези на нарушени процесуални правила, при които може да се направи извод, че е налице основание за отмяна: 1/ възможността на страната по един гражданскоправен спор да участва по делото; 2/ възможността страната да участва в процеса с надлежен представител или 3/ възможността, в рамките на провежданите открити съдебни заседания, страната да се яви лично или чрез повереника си. При направените твърдения от молителите молбата за отмяна следва да се разгледа с оглед първата хипотеза. В производството по посочените по-горе дела не е взела участие втората молителка Н. К. А., която е съпруга на молителя М. Х. А. С отговора на исковата молба пред районния съд същият не е направил искане за конституирането й в процеса на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Поради това той не може да прави оплакване във връзка с неучастието й по делото, тъй като възможността да поиска това е преклудирана. В тази насока е и решение № 3549/29.12.1978 г. по гр. д. № 1569/1978 г. I г. о. По тази причина молбата му за отмяна на цитираните решения следва да се остави без разглеждане като недопустима. Атакуваните решения нямат сила по отношение на молителката Н. К. А., тъй като тя не е била страна по делото. Двамата съпрузи-молители не биха били необходими другари във водения процес, а само обикновени. Съгласно чл. 32 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството. При солидарна отговорност съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът има възможността да насочи иска си и само срещу един от длъжниците, както е сторил в случая. Формираната сила на пресъдено нещо по предявения иск не разпростира действието си спрямо невзелия участие в процеса обикновен другар. Поради това и на основание чл. 304 ГПК молбата й за отмяна е допустима, но не е основателна. Останалите оплаквания на молителите са по съществото на спора и не могат да бъдат разглеждани. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни, но само в хипотезите на чл. 303 ГПК. Ответникът по молбата е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение за това производство, което с оглед изхода на делото следва да бъде уважено въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.