Решение № 8553 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2009 г.

Решение № 8553 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2361/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, гр. София, против решението от 15.01.2008 г., постановено по административно дело № 19/2007 г. по описа на Софийския градски съд, административна колегия, III "з" състав, с което по жалба на Станчо Владимиров Станчев от гр. София е отменена заповед № Л-5175 от 14.11.2006 г. на касатора, потвърдена с решение № РД 01-127/08.12.2006 г. директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, с която на жалбоподателя е отказана добавка за балнеолечение и рехабилитация. Отказът на административния орган е мотивиран с обстоятелството, че в представеният разходооправдателен документ (данъчна фактура) № 0000001887 от 30.10.2007 г., издадена от СБАЛССЗ - Национална кардиологична болница ЕАД, гр. Банкя не са отразени услуги по проведено лечение или рехабилитация и жалбоподателят не отговаря на условията по чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Навеждат се касационни основания за необоснованост на постановеното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Станчо Владимиров Станчев оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените от касатора отменителни основания, при условията на чл. 218 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба-декларация от 10.11.2006 г. Станчо Владимиров Станчев от гр. София е поискал да му бъде отпусната добавка за социална интеграция по чл. 28 от ППЗИХУ за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата са приложени: ЕР на ТЕЛК № 2664 от зас. № 117/20.06.2005 г., с което му е определена степен на трудова неработоспособност 95% пожизнено; социална оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1 от ЗИХУ, с която е дадено предложение до директора на дирекция "Социално подпомагане" за отпускане на лицето на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината, за срок 26.07.2010 г.; медицинско направление, издадено от СБАЛССЗ - отделение по кардиологична рехабилитация, за провеждане на лечение и рехабилитация на жалбоподателя в периода 20.10.2006 г. - 30.10.2006 г.; фактура № 0000001887 от 30.10.2007 г., издадена от СБАЛССЗ - Национална кардиологична болница ЕАД, гр. Банкя и квитанция от 26.10.2006 г., издадена от ОКР-Банкя, за сумата 150,00 лева. Със заповед № Л-5175/14.11.2006 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - община Лозенец, гр. София е отказал да отпусне исканата месечна добавка за социална интеграция. Заповедта е основана на чл. 42, ал. 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и към нея са изложени следните мотиви: "На основание чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ изразходваната сума не е за балнеолечение и рехабилитация." Тази заповед е потвърдена с решение № РД01-127 от 8.12.2006 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, който е приел, че представеният разходооправдателен документ - данъчна фактура № 0000001887 от 30.10.2007 г. не доказва извършено балнеолечение и рехабилитационни услуги, и че жалбоподателя не отговаря на законовото изискване на чл. 28 от ППЗИХУ. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Софийския градски съд е оспорената от Станчо Владимиров Станчев заповед № Л-5175 от 14.11.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - община Лозенец, гр. София, която е потвърдена с решение № РД01-127 от 08.12.2006 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, с която на жалбоподателя е отказана добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитация. В производството по обжалването й Софийския градски съд е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК - обжалваната заповед на административния орган е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и е отменил същата, като е върнал преписката на директора на административния орган с указание за отпускане на исканата добавка. За да постанови този резултат СГС е стигнал до правния извод, че приложима за случая е нормата на чл. 42 от ЗИХУ, при хипотезата на която е подвел спорния фактически състав по делото. В мотивите на решението съдът е посочил, че жалбоподателят е с увреждания, чиито вид и степен са установени по категоричен начин. Въз основа на представените писмени доказателства - социална оценка, в която е посочено че същият има право на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитация и направление за провеждане на лечение и рехабилитация в периода 20.10.2006 г. - 30.10.2006 г., издадено от СБАЛССЗ - отделение по кардиологична рехабилитация, както и на представената фактура и квитанция № 576 от 26.10.2006 г. за платената от него сума 150,00 лв., представляваща такса за лечение и рехабилитация, първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган е необоснован, тъй като е изграден единствено на базата на формалните белези на фактурата, като не са съобразени другите доказателства по делото. По този начин е нарушена процесуалната норма на ал. 6 на чл. 42 от ЗИХУ, която изисква директорът на ДСП - Лозенец да прецени всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, с оглед на което съдът е отменил обжалваната заповед и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество. Постановеното от Софийския градски съд решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Според чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ регламентира материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Основна предпоставка според тази разпоредба за получаване на месечна добавка за социална интеграция е наличието на трайно увреждане на лицето. Допълнителните фактори, определящи размерът на същата, са степен на увреждане и индивидуалните потребности на увреденото лице. С § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ е дадена легална дефиниция на понятието "човек с трайно увреждане" за нуждите на този закон. Според тази разпоредба "Човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. "По силата на този текст законовите предпоставки за наличието на трайно увреждане на лицето са две: на първо място анатомично, физиологично или психическо увреждане на човека, в резултат на което той е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможни за здравия човек, и на следващо място, степента на намалена работоспособност или намалената възможност за социална адаптация да е 50 и над 50 на сто, установено от органите на медицинска експертиза. Двете предпоставки следва да съществуват комулативно. При наличието на степен на увреждане 50 и над 50 на сто на анатомичното, физиологичното или психическото здраве на човека, за него е налице предпоставката да получи месечна добавка по чл. 42, ал. 1 ЗИХУ за социална интеграция. Добавката според ал. 2 на същият текст е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни е телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъпна информация, задоволяване на други основни жизнени потребности и диетично хранене и лекарствени средства. Определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на месечните добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания законодателят с разпоредбата на ал. 12 на чл. 42 от ЗИХУ е предоставил на Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Според чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ добавката за балнеолечение и рехабилитация се изплаща след представяне на разходооправдателен документ в едномесечен срок след крайната дата на ползване на услугата. Добавката по ал. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, във връзка с чл. 28, ал. 2 от ППЗИХУ, е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи по ал. 1. С представената фактура № 0000001887 от 30.10.2007 г. и квитанция № 576 от 26.10.2006 г. за платена на ОКР-Банкя такса за лечение и рехабилитация на стойност 150,00 лева са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 от ППЗИХУ за изплащане на добавка за социална интеграция, на каквато жалбоподателят има право. Необосновано и незаконосъобразно административният орган е отказал добавката за социална интеграция на жалбоподателя с мотив, че направеният разход на е за балнеолечение и рехабилитация. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изцяло мотивите, изложени от Софийския градски съд и намира за правилни извършените от този съд действия по цялостното изясняване на релевантните за правния спор по делото факти. Конкретният казус изцяло попада под разпоредбата на чл. 42 от ЗИХУ и чл. 28 от ППЗИХУ и като е постановил решението си в този смисъл Софийският градски съд не е нарушил закона. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което обжалваното решение от 15.01.2008 г. по адм. д. № 19/2007 г. на СГС, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,