Решение № 4854 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8429/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. М. от [населено място], обл. София, чрез адв. Живков, срещу Решение 3097 от 10.05.2024г., постановено по адм. дело 6455/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-21-348 от 06.06.2023г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу разпореждане 214-00-2955-2 от 24.04.2023г., разпореждане 214-00-2955-3 от 24.04.2023г. и разпореждане 214-00-2955-4 от 24.04.2023г. и трите на Ръководител на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Отделно от това М. е подала и частна касационна жалба срещу определение от 09.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на лицето за допълване и/или поправка на протокол от проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2024г. по делото и запазване на звукозаписа от него до приключване на делото пред всички инстанции, както и такава срещу Определение 4786 от 10.05.2024г., с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу протоколно определение от откритото съдебно заседание на 10.04.2024г., с което е завишен депозита за вещо лице по приетата СГЕ от 500 на 1 100 лева и същата е осъдена да внесе по сметка на АССГ сумата от 600 лева. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град, чрез гл. юриск. Велкова, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение и определения. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за частично процесуално недопустима, а в останалата част за неоснователна. След като извърши дължимата преценка, касаеща допустимостта на депозираната касационна жалба, по която е образувано това съдебно производство, настоящият състав на ВАС на РБ, VI-то отд. намира за установено следното. Всъщност административният съдия е бил сезиран с жалба срещу акт на Директора на ТП на НОИ София град, с който последният е разгледал по същество депозирана пред него жалба на М. срещу три разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, а именно: разпореждане 214-00-2955-2 от 24.04.2023г. , разпореждане 214-00-2955-3 от 24.04.2023г. и разпореждане 214-00-2955-4 от 24.04.2023г. , като с първите две е отменено предходно разпореждане на същия орган това от 30.03.2018г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето по негово заявление вх. 214-00-2955-1/27.03.2018г., респ. е отказано отпускането на обезщетението. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая тези първи две разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица от 24.04.2023г. са постановени на основание чл.54ж ал.2,т.1 КСО, позволяващо отмяна на влязлото в сила разпореждане при определени обстоятелства, респ. на основание чл.54ж ал.1 КСО за последвалото ново произнасяне на органа по заявлението на М. от 27.03.2018г. Ръководителят на ТП на НОИ София град е разгледала жалба на М. срещу трите разпореждания, но първите две от тях са били предмет на задължително административно обжалване на основание чл.117 ал.1, т.2, б. б КСО(за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица), като е постановил решение по същество от 06.06.2023г., предмет на съдебна проверка в производството по адм. дело 6455/2023г. на АССГ. С решението си по посоченото дело от 10.05.2024г. административният съдия е отхвърлил жалбата на М. изцяло срещу акта на Директор ТП на НОИ София град, като е посочил, че решението му подлежи на обжалване пред ВАС на РБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въпреки така посоченото, съдебното решение на АССГ е окончателно в ЧАСТТА, касаеща извършеното произнасяне на ответника по касация досежно законосъобразността на разпореждане 214-00-2955-2 от 24.04.2023г. и разпореждане 214-00-2955-3 от 24.04.2023г. и двете на Ръководител на осигуряването за безработица. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква б, буква д за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В разглеждания казус жалбата на М. в тази и част касае акт на Ръководителя на ТП на НОИ София град, който е постановен по жалба срещу два акта по чл.117 ал.1, т.2, б. б КСО(разпореждания за неправилно определяне и за отказ на обезщетение за безработица). При това положение и с оглед посоченото в чл.119 КСО досежно всички визирани актовете по чл.117 ал.2, б. б КСО, то обосновано се налага извода, че съдебното решение на административния съд се явява окончателно и това обстоятелство не може да се преодолее дори и от вписаното в него, че същото е обжалваемо, касателно производството по тези две разпореждания. Предвид изложеното, касационната жалба на И. М. срещу Решение 3097 от 10.05.2024г., постановено по адм. дело 6455/2023г. по описа на Административен съд София град, е процесуално недопустима в частта, по която се търси касационна проверка на акта на ответника по касация, с която той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане 214-00-2955-2 от 24.04.2023г. и разпореждане 214-00-2955-3 от 24.04.2023г. и двете на Ръководител на осигуряването за безработица в същото ТП на НОИ. Това обосновава и оставянето и без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, като образувано по нея съдебно производство се прекрати. Този извод не се променя и от твърденията на защитата на М. в жалбата за нищожност, респ. недопустимост на съдебното решение, тъй като такъв контрол касационният съд упражнява само при допустимост на касационната жалба. По останалата част(акта на ответника по касация, с който той се е произнесъл по обжалваното пред него разпореждане 214-00-2955-4 от 24.04.2023г. на Ръководител на осигуряването за безработица, представляващо акт по чл.54ж ал.3 КСО), то доколкото посоченият за възстановяване размер е над 1 000 лева, то същият подлежи на касационна проверка(чл.119 КСО, във вр. с чл.117 ал.2, т. д КСО в частта за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.114 ал.3 КСО). В тази част касационната жалба се явява неоснователна. По отношение доводите, касаещи твърдяна нищожност на съдебния акт, респ. тези за неговата недопустимост, то следва да се посочи, че в макар и пространната касационна жалба липсват конкретни аргументи, попадащи в приложното поле на основанията, обосноваващи нищожност, респ. недопустимост на контролирания акт на първата съдебна инстанция. Следва да се посочи, че аргументите на защитата, обосноваващи нищожността на актовете на ответника по касация, респ. контролираните чрез него актове на долустоящия административен орган, не обосноват нищожност и на съдебния акт, с който е извършен контрол за тяхната законосъобразност. По останалите развити аргументи, обосноваващи основания за незаконосъобразност, поради неправилно прилагане на материалния закон, респ. поради необоснованост на съдебния акт, то следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че считано от 10.05.2024г. разпореждане 214-00-2955-2 от 24.04.2023г. и разпореждане 214-00-2955-3 от 24.04.2023г. и двете на Ръководител на осигуряването за безработица в същото ТП на НОИ са стабилни административни актове, то М. има постановен отказ по нейното заявление от 27.03.2018г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица, т.е. сумите получени от нея в общ размер на 6 586,87 лева се явяват изплатени от фондовете на ДОО без основание. Досежно въпросите, касаещи евентуалната недобросъвестност на лицето, то същите са били предмет на проверка и са разрешени с цитираните предходни актове на Ръководител на осигуряването за безработица в същото ТП на НОИ. В тях е прието, че осигурителят Бонд БГЕООД не е извършвал реална търговска дейност в интересуващите ни периоди, поради което със задължителни предписания от 19.09.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ са били заличени и подадените за М. данни за осигурено лице от работодателя. В тази връзка следва да се посочи, че досегашната практиката на ВАС по отношение на тези задължителни предписания, а именно че правоотношенията се развиват между НОИ и осигурителя и работодател и между НОИ и осигурен със самостоятелни права и участие не е актуална. Причините за това са, че е налице засягане на права и интереси на осигурените лица, когато се издават задължителни предписания на осигурителя по отношение на данните на тези осигурени лица, с пряко действие от издадените предписания по отношение осигурителните им права(така напр. Решение 3812 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 7992/2024 г., VI о.). Доколкото обаче в производството пред административният съд тези предписания не са били предмет на проверка, а тяхната проверка не е могла да се осъществи инцидентно(косвено), вкл. и поради факта, че за М.(при положение, че същите на са и били връчени) е открит пътя за защита чрез обжалването им, но посоченият ред включва като задължителен етап оспорването им първо пред горестоящия административен орган (съответния Директор на ТП на НОИ), то тези възражения не могат да бъдат обсъждани предварително тук, тъй като освен всичко друго би се стигнало и до пререшаване на въпроси, разрешени вече с влязлата в сила част на съдебното решение на първоинстационния съд. С оглед изложеното в тази част касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. По отношение подадената обща частна жалба. С едната част се атакува определение на съда от 09.05.2024г., с което е оставено без уважение искането на М. за допълване и/или поправка на протокол от проведеното открито съдебно заседание на 10.04.2024г. по делото и запазване на звукозаписа от него до приключване на делото пред всички инстанции. Тази частна жалба е процесуално недопустима, тъй като е е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен касационен контрол. Този извод е в съответствие с нормата на чл. 229 от АПК, в която е регламентирано кои определения и разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. Определението от 09.05.2024г., касаещо произнасяне на съда по искане за поправка на протокол от съдебно заседание, безспорно не попада в обхвата и, тъй като то, предвид предмета си, нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл.151 ГПК, приложим в административното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.144 АПК, също не предвижда обжалваемост на определенията, постановени във връзка с искания за поправка или допълване на протокол от проведено съдебно заседание. С оглед на изложеното и аргументите за незаконосъобразност по същество на самото определение не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Или частната жалба в тази и част следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати като недопустимо на основание чл. чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно, във вр. с чл.236 АПК. По отношение на частната жалба в частта и, с която се атакува Определение 4786 от 10.05.2024г., с което е оставена без разглеждане частната и жалба срещу протоколно определение от откритото съдебно заседание на 10.04.2024г., с което е завишен депозита за вещо лице по приетата СГЕ от 500 на 1 100 лева и М.(без да е посочено поименно) е осъдена да довнесе по сметка на АССГ сумата от 600 лева, то това определение е правилно като краен резултат. Това е така, защото с въпросното определение не е разрешен спора по същество, то не прегражда развитието на производството по делото, респ. не е посочено в процесуалния закон като акт, подлежат на отделна проверка от решението по делото. Въпреки това то представлява акт, който може във всеки един момент да бъде изменен или отменен от същия съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск(така чл.253 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК). Доколкото определение касае въпроси на поеманите(понасяните) от страните разноски, уредени с новелите на чл.76, респ. чл.77 ГПК, приложими субсидиарно съгл. чл.144 АПК, то същите следва да намерят и окончателното си разрешение с крайния акт по делото. В настоящия случай няма такова произнасяне от страна на административния съдия. При това положение следва да се приеме, че действително частната жалба срещу този акт е била недопустима, поради което законосъобразно същата е била и върната, но първостепенният съд е пропуснал да съобрази, че по същество с нея е направено искане за оттеглянето му(чл.253 ГПК), респ. и във връзка с междувременното приключване на спора за изменението му в частта на възложените от съда на страната разноски по делото, а доколкото конкретните разноски за експертизата касаят спора, приключил пред АССГ с влязло в сила решение, те не са предмет на контрол в настоящото касационно производство. По разноските за тази инстанция. С оглед изхода от спора разноски се дължат на НОИ, но такива се претендират само във връзка с подадената касационна жалба. При това положение на НОИ се дължат разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище и писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,