Решение № 7920 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4684/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. А. Ю., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат Д. Любенова, против решение № 7505 от 23.02.2026 г., постановено от Административен съд – София-град, І отделение, 12 състав, по адм. дело № 8028/2025 г. С касационната жалба и в депозирана писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на решаващия съдебен състав, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, поради ограничителното тълкуване на понятията „преследване“ и „тежко посегателство“ спрямо [заличен текст] лице от Сирия. Според жалбоподателя, въз основа на проведеното интервю с представител на Държавна агенция за бежанците, което не е достатъчно задълбочено, първоинстанционният съд изобщо не е установил бежанската история на кандидата и по този начин не е спазил задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата, и установяване на обективната истина. Счита, че съдът не е направил адекватно заключение въз основа на представените факти и доказателства, като изцяло е приел бежанската история на кандидата за статут за недостоверна. Подчертава, че сирийският гражданин се идентифицира като лице с [заличен текст], а принадлежността към тази социална група сама по себе си е достатъчна да обоснове риск от преследване в страната по произход, тъй като съгласно законодателството на Сирийската Арабска Република [заличен текст] са криминализирани. Изтъква, че ДАБ не е отчела влошената обстановка в страната, което допълнително повишава общия риск при завръщане. Позовава се на съдебна практика на Административен съд – София-град, както и решение СЕС по съединени дела С-148/13–С-150/13, въз основа на която формира извод, че не може да се отрича достоверност на бежанската история само защото [заличен текст] не е заявена при първото интервю, както и че [заличен текст] е елемент от интимния живот и изисква преценка на риска от бъдещо преследване, а не само на минали факти. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и моли преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. В проведеното съдебно заседание касаторът се явява лично, представя писмо от 01.06.2026 г. за подкрепа издадено от ръководител на отдел „Закрила“ на фондация „[заличен текст]“ и заявява, че не може да се върне в Сирия, тъй като ще бъде арестуван поради [заличен текст]. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на Административен съд – София-град /АССГ/. Представя справка с вх. № МД-02-229 от 15.06.2026 г., съдържаща информация относно общото положение в Сирия; актуална политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска" република и по-конкретно в област Хасака; състояние на сигурността в област Хасака; информация за отбиване на редовна военна служба и мобилизация в Сирийска арабска република; информация за кюрдските въоръжени сили и начина, по които същите ангажират военнослужещи за състава па своите въоръжени сили; състояние на сигурността в област/провинция Камишли; актуална политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република и по конкретно в област/ провинция Камишли. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, а освен това е налице възможност за вътрешно разселване в държавата по произход. Според участващия по делото прокурор съдът задълбочено и всестранно е установил релевантните факти, като е извършил е проверка доколко е налице опасност от преследване или реална опасност от тежко посегателство, обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход, като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението. Счита, че касационният жалбоподател представлява мигрант по смисъла на Женевската конвенция. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на М. А. Ю. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7505 от 23.02.2026 г. е отхвърлена жалбата на М. А. Ю., гражданин на Сирия, срещу решение № 3895 от 10.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че в случая не са налице основанията за отмяна на процесния акт, тъй като е издаден от компетентния за това административен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание, и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед установените по делото факти, включително актуалните справки за Сирия, и позовавайки се на Решение от 16 януари 2024 г., WS, Дело С-621/21. Съдът на ЕС, в което е дадено тълкуване на член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95, съдът е счел, че данни за тежки посегателства по смисъла на чл. 15 Директивата не са споменати по отношение на лицата от мъжки пол и заради [заличен текст] от властите, а наказанието лишаване от свобода 3 години по наказателния кодекс на Сирия, не може да се прецени като тежко посегателство. Освен това, според съда няма актуални твърдения за обществена [заличен текст] спрямо мъже заради [заличен текст] и от страна на семейството. Отчетено е, че оспорващият е заявил пред интервюиращия орган, че във връзка с работата си се е запознавал с такива лица, т.е. е могъл да заяви [заличен текст] пред други лица в страната си по произход, А освен това твърди, че никога не е бил преследван или арестуван, и никога не е упражнявано насилие срещу него, следователно тези обстоятелства не сочат на обоснован страх от насилие или преследване от страна на член на неговото семейство или общност. Първостепенният съд е констатирал, че разказът на жалбоподателя съдържа множество нелогични и неправдоподобни твърдения, и противоречия относно [заличен текст], личната история и данните за Сирия - град за Азаз, в който твърди, че е живял, за знамето на страната и политико - правния контекст в държавата. Съобразил, че съгласно делата С-199/12, С-200/12 и С-201/12, X, Y и Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel [заличен текст] са определена социална група и [заличен текст] е фундаментална характеристика, която може да обоснове предоставянето на международна закрила. В конкретния случай обаче решаващият съдебен състав е приел, че действителната принадлежност на жалбоподателя към тази група не е доказана, поради противоречие в твърденията му за влечение към [заличен текст], липсата на последици от отказа му да сключи брак с момичето, за което бил сгоден от неговите родители, както и противоречие между твърденията за насилие в семейството. АССГ е анализирал довода на оспорващия, свързан с твърдението, че административният орган е поискал да представи медицинско доказателство за [заличен текст] и е изложил подробни съображения за приетото от СЕС тълкуване на чл. 4 от Директива 2011/95, според което тази разпоредба не допуска при преценката на действителната [заличен текст], твърдяна от лице, търсещо международна закрила, да се извършва и използва психологическа експертиза, която има за предмет въз основа на [заличен текст] личностни тестове да създаде представа за [заличен текст] на това лице. Отчел е съществената разлика между психологическа експертиза и медицинска експертиза, включително, че оспорващият не е насочван и от него не е изисквано да се подлага на психологическа експертиза за определяне на [заличен текст]. Независимо от изложеното е прието, че дори да е имало насочване към БЧК за документ относно [заличен текст] на кандидата, това не е основание за постановения от ДАБ отказ, последният не е мотивиран с липса на медицински документ, следователно не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС. Писмото на Фондация „Билитис“ и твърденията за системен тормоз, отказ от работа и интегриране в [заличен текст] общността са счетени за неподкрепени от изявленията на жалбоподателя в двете интервютата. В хода на производството пред АССГ свидетелката В. В. е описала жалбоподателя като [заличен текст] общността, който е споделил пред нея за насилие в семейството, страх от преследване в Сирия и сериозни затруднения да изразява свободно [заличен текст]. Съдът обаче не е кредитирал тези показания и защото ги е намерил за противоречащи на собствените изявления на жалбоподателя в интервютата пред ДАБ. Поради това и предвид недостоверността на твърденията за принадлежност към социална група, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставки по чл. 8, ал. 1 и ал. 2-5 ЗУБ, и че напускането на Сирия е мотивирано от търсене на по-добър жизнен стандарт, а не от нужда от закрила. На следващо място първостепенният съд е обсъдил, че Наказателният кодекс на Сирия от 1949 г. криминализира [заличен текст] между лица от един и същи [заличен текст] и които са забранени, „[заличен текст]“, като разпоредбата предвиждала наказание от три години лишаване от свобода. Установени са и докладвани нарушения срещу [заличен текст] лица, но е направено разграничение между общата ситуация в Сирия и конкретния риск спрямо жалбоподателя. Според решаващите мотиви на АССГ жалбоподателят не е твърдял да е бил арестуван, преследван, обект на насилие или реална заплаха, включително в зона, контролирана от групировката ХТШ, при наличие на доклади за посегателства през 2022 г., следователно липсват тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и чл. 15 от Директива 2011/95. Прилагайки критериите по делата С-465/07 и С-285/12, съдът е счел, че към момента на постановяване на решението няма вътрешен въоръжен конфликт и степен на безогледно насилие, достигащо прага за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Като допълнително съображение е изтъкнато падането на режима на Башар Асад, формирането на преходно правителство, премахването на санкции, нарастващият брой завръщащи се сирийци и международната подкрепа за стабилизиране, които свидетелстват, че общата обстановка сама по себе си не обосновава хуманитарен статут. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и доводите на страните, АССГ е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че от проведените с кандидата интервюта съответно на 14.01.2025 г. и 03.04.2025 г. се констатират множество несъответствия и противоречия. Така например М. А. Ю. не е успял да опише коректно знамето на Сирия, защото е дал неточно описание, което не съответства нито на знамето при режима на Башар Асад, нито на новото знаме след декември 2024 г., включително пропуска черния цвят. Освен това, за гр. Азаз, стратегически град на границата с Турция, той дава оскъдни данни, че къщата, в която е живял е до хлебарницата, че градът нито е голям, нито малък, че има кюрди и турци, но не се сочат араби като етнос. Сирийският гражданин не дава никаква конкретна информация за населението, религията, географските особености и значими обекти в това населено място, поради което първостепенният съд обосновано е преценил, че общата достоверност на заявените факти е неудовлетворителна в една част, а в останалата противоречива, което е основание да бъде приета за недостоверна. Този извод е изцяло относим и към липсата на задоволително обяснение защо не е служил в армията, въпреки че през ноември 2024 г. е на [заличен текст]. Констатираните значителни противоречия в изявленията му дали харесва [заличен текст], или се самоопределя като [заличен текст], както и относно обстоятелството дали е разкрил [заличен текст] пред семейството си, са допълнителен аргумент разказаната бежанска история да не бъде ценена като достоверна. Решаващият съдебен състав е съпоставил дадените лично от кандидата обяснения с приетите като доказателства и неоспорени от страните по делото справки относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и от тях е извел верен извод за липса на законови основания за получаване от страна на жалбоподателя на поискания бежански статут. Касационният съдебен състав споделя становището на АССГ относно неотносимостта спрямо оспорващото лице на нормативните текстове на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на първостепенният съд, че след като самият жалбоподател е заявил, че не е имал проблеми с етническата или религиозната си принадлежност, не е имал конфликт с официалната власт в страната си, не е участвал в политически партии, лично не е бил заплашван и не му е оказвано насилие, то той не е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот в страните от Европейския съюз. Съдът обективно е анализирал представените по делото справки, изготвени от Дирекция "Международна дейност при ДАБ /приобщената към административната преписка, както и справките с вх. № МД-02-373 от 03.07.2025 г. и вх. № МД-02-251 от 20.10.2025 г./, въз основа на които е извел обосновано заключение, че не е налице съществена негативна промяна в обществено - политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, във връзка с приложението спрямо кандидата на чл. 8 ЗУБ. Тези изводи се потвърждават и от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-229 от 15.06.2026 г., според която е налице радикална промяна на властта след падане на режима на Асад, назначен е преходен президент Ахмед ал Шараа, конституцията от 2012 г. е суспендирана, а старите военни и служби за сигурност са разпуснати. В справката е посочена обща амнистия за войниците от сирийската армия и премахване на наборната военна служба, като военната служба става доброволна; задължителната служба може да се възстанови само при национално извънредно положение. Бюлетинът на ВКБООН отчита над 1,5 млн. завърнали се лица от декември 2024 г. насам и активна хуманитарна подкрепа на границите, като значителна част от сирийците изразяват намерение да останат трайно в страната. Всички тези данни обосновават извода, че ситуацията в Сирия, въпреки констатираните нарушения, не покрива изискванията за предоставяне на закрила съгласно чл. 8 ЗУБ. С оглед изявленията на чуждия гражданин, че семейството му е останало да живее в гр. Азас, но то упражнява спрямо него насилие, няма пречка Ю. да се засели в друга част на страната и да се установи там, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. Решаващият състав на АССГ правилно е тълкувал разпоредбите, включени в чл. 9 ЗУБ, въз основа на които е формирал верен извод за липса на основание за прилагане спрямо жалбоподателя на тези текстове и получаване от него на претендирания хуманитарен статут. От съществено значение за настоящото производство са изводите на СЕС по обединените дела C 199/12, C 200/12 и C 201/12 – X, Y и Z срещу Minister voor Immigratie en Asiel. В най-обобщен вид, според СЕС [заличен текст] могат да бъдат считани за принадлежащи към определена социална група по смисъла на Директива 2004/83/ЕО /сега заменена от Директива 2011/95/ЕС/. Според изложеното в решението, [заличен текст] е характеристика, която е толкова фундаментална за личността, че не може да се очаква от лицето да се откаже от нея, за да избегне преследване. Фактът, че наказанието не винаги се прилага, не означава, че няма реален риск от преследване. И не на последно място, не може да се изисква от кандидата да прикрива [заличен текст], за да избегне опасност. Това решение утвърждава, че [заличен текст] лицата са защитени като социална група, и че преследване, основано на [заличен текст], може да обоснове предоставяне на бежански статут. Така установеният стандарт би следвало да се прилага и в настоящата хипотеза, но само в случай, че заявената принадлежност към социалната група се установи по безспорен начин. В конкретния случай, при сравнение на обстоятелствата, изложени от касатора по времена интервюто пред интервюиращия орган и пред първоинстанционния съд, последният е констатирал съществени разминавания и противоречия, които не просто правят бежанската история недостоверна, а представляват индиция, че лицето я е съставило само за да получи претендирания статут. В хода на касационното производство правните заключения на първостепенния съд не са опровергани включително от представеното от жалбоподателя писмено доказателство - писмо за подкрепа от ръководител на отдел „Закрила“ на фондация „[заличен текст]“. В това писмо, на база сведения от самия М. С., се описва продължителен физически и психически тормоз, семейно преследване, принудителен контрол и насилствен брак, свързани с неговата [заличен текст]. Организацията подчертава множество фактори на уязвимост - травма, тревожност, социална изолация, икономически контрол от семейството и постоянен страх от депортиране и връщане в Сирия. В писмото се настоява, че искането за закрила на основата на [заличен текст] изисква индивидуална оценка на риска по чл. 3 ЕКПЧ и принципа non-refoulement, и е отправена молба до съда тези обстоятелства да бъдат отчетени при разглеждане на молбата му. Документът на практика акцентира на недоказаните в хода на административното производство твърдения за насилие от страна на семейството, икономически контрол и принудителен брак, без обаче да свидетелства за конкретни действия на държавни органи или групировки, които държавата не може контролира. Всички приобщени по делото справки за общото положение в Сирия, сочат общи рискове за [заличен текст] лица, но не обосновават индивидуален риск от държавно преследване или от безогледно насилие, което да е основание за промяна за преценката както на административния орган, така и на АССГ за липса на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. С цитираното писмо не се въвеждат нови обективни факти и не се сочат нови правни аргументи, а единствено се настоява за индивидуална оценка на случая, при спазване на чл. 3 ЕКПЧ, каквато вече е била направена. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че няма основание за уважаване претенцията на касатора за връщане преписката на ДАБ за ново произнасяне, тъй като обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,