Решение № 2988 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2010 г.

Решение № 2988 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "Максон" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Драгоман", № 68, ет. 1, ап. 1, Булстат 126001562, подадена чрез адв. Б. Захариев, против решение № 848/09.06.2010 г. на Пловдивския административен съд, ХVI състав, постановено по адм. д. № 1280 по описа на този съд за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 260800804/12.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП град Хасково, потвърден с решение № 434/01.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В полза на Д "ОУ" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 522,39 лева. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3, от АПК, съставляващо неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че е допуснато вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт. РА № 1206/28.12.05 г. е от значение за спора само дотолкова, доколкото прогласяване нищожността му е било мотивирано именно с наличието на влязъл в сила стабилен данъчен акт - ДАПВ № 695/02.11.04 г.. Въпросът за нарушаване стабилитета на влезлите в сила преди 19.12.07 г. ДАПВ и АПВ, на основание новата редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, е разрешен в практиката на ВАС. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение и се реши спора по същество чрез обявяване нищожността на процесния РА, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Такива съображения са изложени в писмените бележки и са поддържани в съдебно заседание от пълномощника на дружеството адв. К. Джунджулова. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като приложение намира изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил следното: С ДАПВ № 995/02.11.04 г. данъчен орган при ТДД Хасково е приключил проверка, при която на "Максон" ЕООД е възстановен надвнесен ДДС в размер на 3 386,17 лв. по СД, като обхватът на проверката е за д. периоди от м. юли до м. септември 2003 г. и от м. юли до м. септември 2004 г. Актът е влязъл сила. С ДРА № 1206/28.12.05 г., издаден от ТДД - Хасково е завършена ревизия, включваща и данъчни периоди м. юли и м. септември 2004 г. С решение № 832/23.01.08 г. по адм. д. № 10079/07 г. състав на ВАС, I А отделение е прогласил нищожността на РА в тази част. Със ЗВР № 800804/23.12.08 г., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Хасково, е възложена ревизия на "Максон" ЕООД по прилагане на ЗДДС (отм.) за периодите м. юли и м. септември 2003 г. В заповедта е посочено, че ревизията ще бъде извършена при условията на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Ревизията е установила, че жалбоподателят е изпълнил за 2003 г. две поръчки за ЕТ "Секастра - Кр. Йорданов" за производство на камини. За извършените продажби са издавани данъчни фактури. Според приходният орган данъчната основа на продадените стоки не може да бъде по - ниска от тяхната себестойност, поради което органът е доначислил ДДС за разликата, в размер на 2 019,28 лв. за м. юли и в размер на 1 843,04 лв. за м. септември 2003 г. Изслушана е ССчЕ. Жалбоподателят е поддържал оплакване за нищожност на РА предвид наличието на влязъл в сила преди това ДАПВ. Съдът не е споделил това възражение, тъй като констатациите от предишния РА относно същите данъчни периоди били обявени за нищожни, вследствие на което предишният РА не е породил правни последици. В съдебното решение е анализирана разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г., в сила от 19.12.07 г.) и е формулиран извода, че няма пречки при действащия вече ДОПК, след издаване на АПВ, да бъде издаден ревизионен акт, коригиращ периоди, включени в предишния АПВ. Изложени са доводи и по съществото на спора, като актът е преценен за законосъобразен. Обжалваното решение е неправилно и трябва да бъде отменено поради следните съображения: Спорът по делото не е фактически, а е чисто правен, като същият предполага отговор на въпроса дали наличието на ДАПВ, издаден до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) е от значение за валидността на издадения впоследствие РА, касаещ данъчни задължения, определени за същия данъчни период, предмет на проверка с ДАПВ. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение, счита, че на този въпрос първоинстанционният съд е дал неправилен отговор и е нарушил закона. Обстоятелството, че ЗВР е издадена при действието на ДОПК и след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК не налага извода за валидност на вторият РА. Правно релевантно за резултата по делото е обстоятелството, че процесният ДАПВ е издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Не е спорно между страните, че установените с оспореният РА задължения са за данъчен период, който е бил проверяван във връзка с издаването на влезлия в сила ДАПВ. И в хипотеза, като процесната, трябва да бъде съобразен влезлият в сила ДАПВ, защото той е данъчен акт и е стабилен административен акт. Съгласно установената и актуална съдебна практика, по гореописаният начин се спазва принципа за стабилитет на актовете. Изложените в първоинстанционното решение съображения са относими към случаите, при които АПВ са издадени след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. В съдебната практика се приема, че при наличието на влезли в сила ДАПВ, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. от ДОПК. По настоящото дело този ред не е бил спазен, тъй като ЗВР са издадени от некомпетентен орган, което има за последица нищожност на РА в процесната част. Заповедите за възлагане на ревизии не са издадени от ТДД съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК. Допуснатият порок е непоправим с последващи процесуални действия, респективно не може да бъде отстранен. РА е нищожен поради липса на материална компетентност на издалият го орган. Практически новата ревизия е възложена със ЗВР, след като предишния РА е бил прогласен за нищожен именно поради издаден преди това ДАПВ. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, поради което решението трябва да бъде отменено, след което да се прогласи нищожността на РА. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на дружеството трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 920 лв. за първата инстанция и в размер на 625 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, състав на I А отделение