Решение № 13745 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7321/2009 г.

Решение № 13745 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7321/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Кмета на Община Свиленград срещу Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, обнародвано в ДВ бр. 4 от 16.01.2009 г., в частта, с която за отчуждената част от 2, 663 дка от имот номер 65677.001.898, целият с площ от 7, 744 дка, находящ се в землището на гр. Свиленград, без посочена местност, собственост на Община Свиленград, е определено обезщетение в размер на сумата 1 486.00 лева. Молбата е да се измени решението, като се увеличи размера на обезщетението и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националната компания "Железопътна инфраструктура", конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, чрез процесуалните им представители, оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата молят съда да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно - оценителна експертиза. Върховният административен съд, Трето отделение, като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС от надлежна страна адресат на процесния индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорването му, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отчужден описания по - горе недвижим имот, собственост на Община Свиленград. Оценката на имота е извършена от независим оценител на базата на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Върховният административен съд многократно се е произнасял във фазата на съдебното обжалване по отчуждителните производства, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността като принцип в Конституцията означава определяне на стойността, която собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желание отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение не се сочи нормативно определена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина подходът на оценяващия, приет в обжалваното решение, е принципно погрешен и като краен резултат не би могъл да доведе до верни изводи относно пазарните цени на имотите. Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от по-нисш по степен и по юридическа сила нормативен акт. По изложените съображения решението в обжалвана част относно оценката на частта от отчуждения имот, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно - оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на имота по методиката, посочена в § 1а от ДР на ЗДС, като е дало пазарна цена на имота по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни, но никой от тях не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си. Като необорено и компетентно дадено в съответствие с разпоредбите на ЗДС, заключението следва да бъде възприето от съдебния състав. При определената от трите пазарни свидетелства претеглена стойност от 9.05 лв./кв. м., пазарната стойност на отчуждената част от 2, 663 дка възлиза на сумата 24 100.00 лева. В тази насока следва да се измени решението на Министерския съвет в обжалваната част. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по производството, в размер на 200.00 лева възнаграждение за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и на намаленото поради прекомерност заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500.00 лева - общо сумата 700.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 38, ал. 7 от ЗДС във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение