Решение № 5674 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2011 г.

Решение № 5674 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Христо Илиев Христов от гр. Варна, подадена чрез пълномощник адв. Дарина Николаева, против решение № 1168 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 331/2010 г. на Административен съд - Варна, XXXIV състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4137/19.12.2009 г. на кмета на Община - Варна, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на имот - земеделска земя, поземлен имот № 4075, с площ от 1308 кв. м., находящ се в с. о. "Горна Трака", з-ще Виница, Община Варна, представляващ част от ПИ № 1007 по Помощния план на местността. Излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 34 от ЗСПЗЗ, след като лицето, в чиято полза се изземва имота не е с възстановено право на собственост и не универсален наследник на бившия собственик на имота. Смята, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, след като съдът е отказал да обсъжда заповед на кмета на общината издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община - Варна, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Радка Маринова Душева, чрез пълномощника си адв. Ирена Андреева с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Заинтересованите страни - Иванка Янева Стоянова, Марийка Янева Тодорова, Янко Янев Апостолов, Андрей Вангелов Андреев, Донка Вангелова Дичева, Фотина Стоянова Панайотова, Димитричка Петкова Тодорова, Марин Димитров Георгиев и Стефан Маринов Димитров, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е правилно и обосновано, като не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Излага, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл. 34 от ЗСПЗЗ за издаването на заповед за изземване на земеделски имот, след като се владее без правно основание от касатора, който няма вещно право на ползване върху процесния имот. Излага, че е налице и третата предпоставка за издаването на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ - възстановено правото на собственост с влязло в сила решение на съответната ОСЗГ, поради това, че съгласно чл. 13 от Закона за наследството за процесния имот завещателят - Василка Мирчева се е разпоредила със своето имущество за след смъртта си чрез завещание в полза на Радка Душева. Смята оплакването на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 19 от ЗН за неоснователно, защото завещателят е собственик на имота при откриване на наследството - правото на собственост е признато с решение от 22.06.1998 г., а завещателят е починал на 18.04.2000 г., поради което е имал законова възможност да се разпореди с него приживе, поради и което завещанието, правилно прието за валидно и приключване на процедурата по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяването на земеделския имот със заповед № 945/19.10.2007 г. на кмета на район "Приморски" - гр. Варна легитимира заинтересованата страна - Радка Душева за собственик на земеделски имот с възстановено право на собственост. Излага, че първоинстанционният съд, като е преценил атакуваната заповед за законосъобразна е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 1168 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 331/2010 г. на Административен съд - Варна, XXXIV състав, е отхвърлена жалбата на Христо Илиев Христов против заповед № 4137/19.12.2009 г. на кмета на Община - Варна, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на имот - земеделска земя, поземлен имот № 4075, с площ от 1308 кв. м., находящ се в с. о. "Горна Трака", з-ще Виница, Община Варна, представляващ част от ПИ № 1007 по Помощния план на местността. Административният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването на решението си съдът е преценил обективно събраните по делото доказателства и направените от него изводи съответстват на установените фактически обстоятелства и не противоречат на материалния закон. Установено е по делото, че със заявление вх. № РД-9-94-Р/66/25.03.2009 г. Радка Маринова Душева, е направила искане като собственик на земеделски имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, да бъде иззет от касатора Христо Илиев Христов процесния имот, който го ползва без правно основание. Въз основа на това искане е била издадена процесната заповед на кмета на район "Приморски", Община - Варна, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземе имота. Установено е от съда, че процесният имот е възстановен с Решение № 524/22.06.1998 г. на ПК-Варна на Василка Андреева Мирчева, б. ж. на гр. Варна, поч. на 18.04.2000 г. Със завещание от 06.09.1994 г. Василка Андреева Мирчева е завещала на Радка Маринова Душева цялото си недвижимо имущество, нивя, лозе, които се намират в землището на с. Виница и с. Кичево. След смъртта на наследодателката по протокол от 01.06.2000 г. и по протокол от 16.02.2007 г. е обявено саморъчното завещание по искане на Радка Маринова Душева. Със Заповед № 945/19.10.2007 г. на кмета на район "Приморски", Община Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСЗПЗ на Радка Маринова Душева, като наследница на Василка Андреева Мирчева. При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че завещателното разпореждане от 1994 г. е произвело своето действие след смъртта на завещателя, след като правото на собственост върху имота е признато в стари реални граници в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с Решение № 524/22.06.1998 г. на ПК -Варна на завещателката, която е починала на 18.04.2000 г. и след като правото на собственост върху имота и е признато приживе. След смъртта на наследодателката В. Мирчева въз основа на завещателното разпореждане по Заповед № 945/19.10.2007 г. е възстановено правото на собственост по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Радка Маринова Душева, като наследница на Василка Андреева Мирчева с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че е налице универсално правоприемство по отношение на цялото имущество на завещателката Василка Андреева Мирчева, а Радка Маринова Душева се легитимира в производството като наследник /чл. 16 от Закона за наследството/ на лице с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и по отношение на която е налице предпоставката по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - заявителят да е от кръга на лицата имащи право да искат издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се отнася до земеделски земи, по отношение на които е възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, като е приложима към всички собственици, включително и приобретатели на тези земи, както и по отношение на ползватели на правно основание. Обективно административният съд е установил и законосъобразно приел наличието и на друга съществена предпоставка за упражняване правото на защита по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - липсата на правно основание за ползване на имота. В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които да установяват валидно правно основание за ползването на имота, като е основал правото си на ползване въз основа на вписването на баща му в регистъра към ПКП на м. "Горна Трака", както и със Служебна бележка от 23.08.1985 г. издадена от ръководителя на АПК "Г. Петлешев", с. Аксаково, според която на бащата на жалбоподателя е "раздадено" лозе за лично ползване 1 дка. В производството не е установено да е трансформирано правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в съответствие с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е прекратено с влизане на закона в сила. В случая жалбоподателят не е установил валидно правно основание за ползване на процесния имот, поради което изводите на съда за наличие на кумулативните предпоставки за неговото изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са правилни. Неоснователни са доводите на касатора за извършване на служебен контрол на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ не се извършва контрол за законосъобразност на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а контрол на административния акт за изземване на земеделски имот ползван без правно основание. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. В случая Радка Маринова Душева надлежно се е легитимирала като собственик с възстановено право на собственост върху имота, а жалбоподателят не е противопоставил насрещно правно основание за ползване на този имот, поради и което правилно е отхвърлена жалбата му срещу законосъобразен административен акт. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение