Решение № 99 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2009 г.

Решение № 99 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 149/17.07.2009 г., постановено по адм. д. № 140/2009 г. Смолянският административен съд е отменил решение № 13/18.05.2009 г. на директора на РУ "СО" гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 0-20-000-00-00170311/28.04.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Смолян за отказ отпускане обезщетение за временна неработоспособност на Минчо Василев Младенов от гр. Рудозем като незаконосъобразна. Изпратил е преписката на РУ "СО" гр. Смолян за ново произнасяне по искането за обезщетение на Минчо Василев Младенов от гр. Рудозем по болничен лист № А 20063350339/6.03.2009 г. при спазване на дадените задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Смолян с молба за бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Между страните не е спорно, че Минчо Василев Младенов е имал сключен трудов договор с "Рудметал" АД гр. Русе, по който е работил повече от 6 месеца, а в периода от 05.01.2009 г. до 31.03.2009 г. е бил 62 работни дни неплатен отпуск. В този период от време е представил два болнични листи за времето от 16.02.2009 г. до 05.03.2009 г., изплащането на които е отказано с разпореждане № 0-20-000-00-00170311/28.04.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Смолян, потвърдено с решение № 13/18.05.2009 г. на директора на РУ "СО", гр. Смолян. Първоинстанционният съд е отменил административните актове като незаконосъобразни с мотиви, че Минчо Младенов има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и следва да му бъде заплатено обезщетение за временна неработоспособност. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според изречение второ - лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, т. е. до 30 работни дни неплатен отпуск през една календарна година. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година, без да се правят осигурителни вноски. Признаването на определен период за осигурителен стаж е различно от хипотезата на признаване правото на обезщетение за временна неработоспособност, уредено в чл. 40, ал. 1 от КСО. Според тази норма - осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В конкретния случай лицето отговаря на условието да има качеството на осигурено лице най-малко 6 месеца и тъй като трудовият му договор не е прекратен, продължава да се счита "осигурено лице", но след изтичане на 30-дневния срок по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО не се дължат осигурителни вноски и времето не се зачита за осигурителен стаж. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,