Решение № 8557 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2009 г.

Решение № 8557 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 80 от 26.01.2009 год., постановено по адм. д. № 1789/08 год. Бургаският административен съд, първи състав, е отменил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 58/2008 год., издадено от Началника на Митница - гр. Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД - Бургас, с което "Пристанище Бургас" - ЕАД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 20 628 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва върху сумата съгласно чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ до окончателното й заплащане, като е осъдил Митница - гр. Бургас да заплати на "Пристанище Бургас" - ЕАД сумата 500 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Кета Керенска - Гелова в качеството й на процесуален представител на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас. В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е немотивирано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалваното ППСПДВ № 58/08 год. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Пристанище Бургас" - ЕАД - гр. Бургас не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 58/2008 год., издадено от Началника на Митница - гр. Бургас, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД-Бургас, с което "Пристанище Бургас" - ЕАД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 20 628 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва върху сумата съгласно чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ до окончателното й заплащане. За да постанови този резултат въз основа на заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза първоинстанционният съд е приел, че трайно установената съдебна практика на ВАС за подобни случаи приема, че процесната стока е приета във временния склад на пристанището по обявено в превозните документи тегло по метода драфт сървей без да е претеглена, като трябва да се отчете факта, че при експедирането на стоката и претоварването й на ж. п. вагони са възмогни несъответствия в резултат на грешки при двата вида измервания - по газенето на кораба (длафт сървей) и на ж. п. кантар. Съдът е приел, че в случая липсите се дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването не като липса от недобро съхраняване на стоката или посегателство върху нея, а като разлика в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене и разтоварване, механично разпиляване при товаро-разтоварна дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния превоз на стоката от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния върху тези процеси и по време на съхраняване на стоката, които винаги водят до изменение на теглото в посока минус. С оглед на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което се базира на международната практика в корабоплаването, съдът е приел, че допустимата сборна грешка при меренето по двата метода е + - 0,5% от количеството на товара и че в случая разликата между установеното тегло по ж. п. кантар и обявеното по превозни документи (по драфт сървей) е в диапазона на тази грешка. Предвид на гореизложеното административният съд е приел, че издаденото ППСПДВ се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Така постановеното решение правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че неправилно окръжният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.), като не е съобразил, че фирата или липсата на стоката следва да бъде доказана документирана по реда на чл. 114, ал. 2 и 3 от ППЗМ, каквито доказателства не са ангажирани по делото, а изводите за липса се направени на база на предположения, което е недопустимо. Твърди се още, че съдът се е позовал единствено и само на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, без да бъдат съобразени останалите доказателства по делото. Така направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. Установено, че ответното по касация дружество "Пристанище Бургас" - ЕАД има издадено разрешение за откриване и управление на временен склад по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ППЗМ, в който склад са били складирани 69 794 067 кг. металургични въглища (насипно). Въглищата са експедирани на партиди, като след натоварването им на ж. п. вагони и претеглянето й е установено количество в с 453 147 кг. по-малко от манифестирано по ММ, за което е дадено митническо направление "транзит" в страната. С оглед на това за тази разлика на осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, чл. 13, т. 2 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС митническият орган е определил митническо задължение на ответното дружество в качеството му на търговец, получил разрешение за управление на временен склад в размер на 20 628 лв., от които 4 008 лв. акциз и 16 620 лв. ДДС. Спорният въпрос между страните по делото се свежда до това налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ответното по касация дружество. Даденият от административният съд отрицателен отговор на този въпрос е правилен и обоснован. Съгласно чл. 111 от ППЗМ стоките се поставят във временен склад въз основа на митническия манифест. Разпоредбата на чл. 112 от ППЗМ задължава търговеца, получил разрешение да управлява временен склад, да складира и съхранява стоките по начин, позволяващ на митническите органи да ги идентифицират съгласно митническия манифест и да осигури запазването на стоките в непроменено състояние. В случай на неизпълнение на това задължение, отговорността на търговеца се реализира съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ. Съгласно чл. 823, ал. 1 от ППЗМ, за прилагането на чл. 199, ал. 1, т. 3, 4 и 6 от закона, се счита че не възниква вносно митническо задължение за определена стока, когато заинтересуваното лице докаже, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 45 - 48 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от закона или на задълженията за временното складиране на въпросните стоки, или на задълженията за ползването на съответния митнически режим, под който стоките са били поставени, е в резултат на причини, които произтичат от: 1. естеството на стоката; 2. непреодолима сила; 3. унищожаването им под контрола на митническите органи; 4. безвъзвратната им загуба. В конкретния случай жалбоподателят (сега ответник по касация) е ангажирал пред първоинстанционния съд надлежни доказателства относно твърденията си, че не следва да носи отговорност. При изграждането на изводите си административният съд е съобразил редица факти и обстоятелства по делото, относими към спора. Правилно е прието, че процесната стока е приета във временен склад на пристанището по обявено в превозни документи количество, без да е претеглена, че при експедиране на същата и претегляне са възможни несъответствия в резултатите на двата вида измервания - по газенето на кораба (драфт сървей) и на ж. п. кантара. В този случай липсите се дължат на естеството на стоката. Тази разлика се приема от международната практика по корабоплаването не като липси от недобро съхраняване на стоката или посегателство върху нея, а като разлики в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене или разтоварване, механичното разпиляване при разтоваро-товарната дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния при тези процеси и по време на съхранението на стоката, които винаги водят до изменение на теглото в посока минус. По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, което правилно е възприето от административния съд при постановяване на решението, още повече, че същото не е било оспорено от касатора. Заключението на експерта, базирайки се на международната приета практика в корабоплаването посочва, че несъответствието в резултатите на двата вида мерения - по газенето и на кантар разликата е около 0, 5%, а тази при премерването на ж. п. кантари е около 0, 14%. По отношение влиянието на атмосферните процеси по време на съхраняване на стоките във временен склад - дъжд, вятър и влага вещото лице не е могло да даде определено цифрово изражение като разлика в теглото, като е приел, че механичното разпиляване е величина, която зависи от множество случайни фактори и не може да се определи конкретно в определен процент. При това положение следва да се приеме, че разликата в количеството на част от разтоварената стока в насипно състояние на пристанището в гр. Бургас не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ от митническите органи. По-малкото количество, което е установено от пристанището към момента на експедиране на товара е в резултат от грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на ж. п. Вагоните. Разликата в теглото, която се приема от международната практика в корабоплаването следва да се отчете като обичайна загуба, която не следва да се вмени във вина на пристанището и за нея то не следва да носи отговорност за липси, както е прието в постановлението на Началника на Митница - Бургас. Що се касае до оплакванията във връзка с приложението на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС, то те касаят разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от отменения вече ЗДДС, а в мотивите на съдебния акт не са правени изводи в тази насока. След като е стигнал до същите правни изводи, Бургаският административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,