Решение № 15959 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2018 г.

Решение № 15959 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО, подадена срещу решение № 3518 от 28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 7899/2017 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмо с изх. № 26-П-573/13.12.2016 г. на зам. министъра на енергетиката за одобряване на План за управление на минните отпадъци в СМО-Насипище-Източни овални на рудник "Влайков връх". Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Управлението на минните отпадъци се осъществява чрез план за управление, одобрен от компетентния министър и съдържа необходимите мерки за предотвратяване и ограничаване на вредното въздействие (чл. 22а във вр. с чл. 22в от Закона за подземните богатства). Минните отпадъци, състоящи се от скални маси, получени от добив на медна руда от рудник "Влайков връх", са депонирани в съоръжение за минни отпадъци (СМО) - Насипище, а във връзка с дейности по тях е съгласуван план за управление. Собственик е "Панагюрски мини" ЕАД (в ликвидация). В плана е предвидено оползотворяване на минните отпадъци като материали за строителни нужди, в която връзка е налице и уведомление за инвестиционно предложение. Съобразно установените по делото фактически обстоятелства съдът е разгледал въпроса за валидността (нищожността) на административния акт, какъвто е предмета на спора предвид пропускането на срока за обжалване досежно законосъобразността на акта. Критериите за нищожност, приети в съдебната практика и правна теория, корелативно произтичат от критериите за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК при проявена максимална степен на интензивност на съответния порок. Съобразно с това нищожен административен акт е този, който поради радикален недостатък се определя като такъв, който не поражда правни последици. Във всеки случай действителността на акта се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата си. В настоящото производство съдът е съобразил данните по делото съгласно претенцията за нищожност на жалбоподателя. В рамките на задължителния съдебен контрол съгласно чл. 168 от АПК съдът обосновано е приел, че актът не страда от пороци във формата, които обуславят нищожност. Не е налице и нарушение във връзка с компетентността предвид делегираните правомощия. Налице е яснота на волята и правните последици, а не са налице и нарушения на процедурата, водещи до липса на волеизявление. Що се касае до нарушението на материалния закон, то това би могло да бъде основание за нищожност при пълна липса на предпоставки за издаване на акта, каквото не е налице. Позоваването на единствената проба от насипа, макар и потвърдено от експертизата, че не е достатъчно за определяне на състава на отпадъците, респективно вредността им, не е основание за нищожност, което е предмет на обсъждане. Нарушенията на материалния закон касаят правилността, а не валидността на акта, поради което нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова основа за издаването си, какъвто не е разглежданият казус. При така установеното решението е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,