Решение № 52 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г.

ВКСII търговско отделение26.03.2013 г.докладчик Ваня Алексиева

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение молбата на ЗК [фирма], със седалище [населено място] с вх. на СГС № 1003196/17.01.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4029 от 02.08.2010 г., постановено по възз. гр. д. № 6534/2009 г., поправено с решение на с. с. от 23.11.2011 г. ОСЪЖДА ЗК [фирма], със седалище [населено място] да заплати на адв. П. К. -САК сумата 2 200 лв./ две хиляди и двеста лева/ представляваща деловодни разноски в производството по отмяна за оказаната на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА безплатна правна помощ на ответниците К. Ж. К., В. Г. Ж., Г. Т. Г. и П. П. П. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 52 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на ЗК [фирма], със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4029 от 02.08.2010 г., по възз. гр. д. № 6534/2009 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на СРС от 27.04.2009 г., по гр. д. № 9399/2008 г., в неговата отхвърлителна част, е осъден молителя, като ответник по предявените в субективно активно съединяване преки искове, основани на чл. 226, ал. 1 КЗ да заплати обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди, както следва: на К. Ж. К. сумата, над 900 лв. до 3000 лв.; на В. Г. Ж. сумата над 950 лв. до 3500 лв.; на Г. Т. Г. сумата над 1000 лв. до 2 500 лв. и на П. П. П. сумата над 900 лв. до 2500 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта- 14.01.2008 г. до окончателното и изплащане, като в останалата част е оставено в сила решението на първоинстанционния съд. При обосноваване основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1ГПК молителят се позовава на нови обстоятелства, узнати от нови писмени доказателство, които са от съществено значение за делото, но които не са могли да му бъдат известни при решаване на спора в инстанционното производство и с които обективно не е могъл да се снабди своевременно, за да ги представи в гражданското производство, тъй като е научил за същите във вр. с производството по гр. д. № 6163/2009 г. на СГС, към доказателствения материал на което е било приобщено в цялост НОХД № 829/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, приключило с осъдителна присъда за К. П., по което същият не е взел участие. Според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна, ако на съда в инстанционното производство бяха известни сочените понастоящем нови писмени доказателства - протокол от 01.02.2008 г., находящ се на л. 41 от досъдебно производство № 36/2008 г. на РПУ [населено място] и възпроизведени в протокол от 05.06.2008 г. на л. 42 в същото досъдебно производство, които установяват липса на качеството "упълномощен водач на МПС" на делинквента К. П., управлявала към датата на процесното ПТП л. а. "ОПЕЛ ВЕКТРА" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на съпруга и М. К. П., чиято гражданска отговорност е застрахована при АД- молител за забраната му, чрез изричното направено волеизявление, да бъде използвано собственото му МПС от неговата съпруга, поради липса на необходима правоспособност за управление, то би постановил различен правен резултат по предявените преки искове, основани на чл. 226, ал. 1 КЗ. Ответниците по молбата за отмяна, както по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, така и в проведеното съдебно заседание по делото, чрез процесуалния си представител - адв. П. Керанава от САК, са възразили по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира: С определение № 257 от 27.09.2012 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК състав на ВКС, ТК е приел за допустима подадената от настоящия молител молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по чл. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, норма, аналогична на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), е необходимо твърдяното от страната обстоятелство или представеното от нея доказателство да има правната характеристика на новооткрито т. е. да се отнася до наведени от същата в хода на инстанционното производство факти, които са останали недоказани в процеса било поради това, че не е знаела за тяхното съществуване, било поради обективната и невъзможност да се снабди със съответните, удостоверяващи ги писмени доказателства, въпреки положената процесуална дисциплина и дължима грижа да охрани интересите си. Същевременно дори и когато съответното писмено доказателство или обстоятелство е новооткрито в посочения по-горе смисъл, за да настъпят предвидените от законодателя правни последици е необходимо то да е от съществено значение за крайния изход по спора, което означава да подкрепя изцяло твърдените от страната обстоятелства, които са останали недоказани единствено поради липсата му т. е. съществуването му да е достатъчно, за да обоснове друг правен резултат по делото. В случая кумулативно предвидените от законодателя в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки не са налице. За да постанови решението, предмет на исканата отмяна, СГС е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ, като извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязлата в сила присъда на Старозагорския окръжен съд НОХД № 829/2008 г. По отношение въведеното от ответника възражение, свързано с липсата на валидно застрахователно правоотношение между него, като застраховател и причинителя на ПТП- третото лице помагач по делото - К. П., изключващо наличие на основание за ангажиране на застрахователната му отговорност, включително и поради управляване на МПС от нейна страна без свидетелство за правоуправление, решаващият съд е изложил съображения, че съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ при наличие на валидна застраховка по риска "Гражданска отговорност", сключена със собственика на МПС застрахована е не само гражданската отговорност на последния, но и на всяко лице, което ползва автомобила на законно основание. Поради това отсъствието на ангажирани по делото доказателства, че делинквентът П. към датата на настъпилото ПТП -14.01.2008 г. е ползвала процесния л. а. без законово основание, предвид липсата на въведено от законодателя изискване за форма на упълномощаването от собственика на същия, съобразно възложената на ответника доказателствена тежест, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обосновава правен извод, че материално-правните предпоставки за ангажиране застрахователната отговорност на ответното ТД са установени и за причинените на увредените лица неимуществени вреди са присъдени обезщетения по реда на чл. 52 ЗЗД в посочените размери. Следователно, освен, че представените от молителя 2 бр. протоколи за разпит на свидетел - от 01.02.2008 г. и от 05.06.2008 г., находящи се в приложеното към НОХД № 829/2008 г. на Старозагорския окръжен съд досъдебно производство № 36/2008 г. на РПУ [населено място], предвид принципа на гласност и непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес, не биха могли да се ползват като годно доказателствено средство, удостоверяващо твърдяното от молителя новооткрито обстоятелство-липсата на надлежно упълномощаване на виновния за ПТП водач- К. П., те нямат правната характеристика и на "новооткрити" доказателства, предвид датата на влизане в сила на присъдата по горепосоченото НОХД -05.03.2009 г., съпоставена с датите: на първоинстанционния съдебен акт на СРС - 27.04.2009 г. и на въззивния съдебен акт - 19.07.2010 г., според отбелязването в титулната част на същия. Нещо повече, дори да се възприеме тезата на молителя за обективната му невъзможност да се запознае с фактите, посочени в мотивите на тази присъда, въпреки представянето и в препис по делото, поради което сочените доказателства се явяват новооткрити по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то те са без съществено значение за постановения от въззивния съд краен правен резултат по спора. Видно от приложеното в настоящето производство писмо изх. № 10-01-999/31.01.2013 г. на [община] застрахованият по риска "Гражданска отговорност" в ответното АД собственик на процесния л. а. - М. К. П. и делинквентът К. Иванова П. са били в брак от 04.11.2000 г., т. е. и към датата на извършеното ПТП, който е прекратен едва с решение № 100 от 10.04.2009 г. Следователно, при удостовереното от представената по делото справка на ОД на МВР [населено място] безспорно обстоятелство, че увреждащият автомобил е придобит в собственост от М. К. П. на 20.12.2007 г. се налага правен извод, че същият е вещ, попадаща под режима на съпружеската имуществена общност, по отношение на която е приложимо законовото правило на чл. 22, ал. 1 СК (отм.), че всеки от съпрузите е могъл да я ползва на собствено основание, без необходимост от разрешение от другия. Предвид гореизложеното молбата за отмяна на ЗК [фирма], основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на адв. П. К., в качеството и на процесуален представител на ответниците К. Ж. К., В. Г. Ж., Г. Т. Г. и П. П. П. сумата 2 200 лв. деловодни разноски за производството по отмяна, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за оказаната безплатна помощ, без ДДС. Мотивиран от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК

Цитирани разпоредби

2