Решение № 7874 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 901/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

И. Р. Х., чрез адвокат Т. Георгиева обжалва решение 10984/25.10.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 510/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р- 03000323001492-091-001/24.10.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден в оспорената част с решение 296/19.01.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Варна за ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и съответните лихви на Реми Проект ООД в общ размер на 75 907.21 лева.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението.

Конкретните доводи се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че по делото са доказани действия на ревизираното лице по смисъла на чл. 19, ал.2 ДОПК, в резултат на които се е стигнало до невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството, възникнали преди или по време на извършване на действията.

Касаторът твърди, че действието по разпределение на дивиденти в общ размер 132 225.83 лева, от които 66112.91 лева на И. Х. през м.07.2017 г. не може да обоснове отговорност по чл. 19, ал.2 ДОПК, тъй като към момента на вземане на решението за изплащане на дивидент, задълженията на Реми Проект ООД за данъчните периоди на м.12.2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., не са изискуеми. От друга страна към 31.12.2017 г. дружеството разполага с активи, които покриват задълженията му за м.12.2017 г. в общ размер на 827.58 лева.

Оспорва наличието на скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на ЗКПО в размер на 111 288.13 лева с доводи, че изводите на съда са основани единствено на подадената декларация по чл. 55 ал.1 ЗДДФЛ, която съдържа размера на данъка и е подадена в резултат на покана на орган по приходите. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил предпоставките на §1 ,т. 5 от ДР на ЗКПО, както и коя от хипотезите на скрито разпределение на печалбата е изпълнена с действията на И. Р. Х..

Счита, че съдът не е отчел личния характер на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК. В тази връзка сочи, че дружеството се управлява от двама управители и излага съображения, че по делото не е изследвано какви действия е извършило ревизираното лице лично като управител на търговското дружество, които покриват фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК.

Поддържа и нарушение на чл. 19, ал. 4 ДОПК, тъй като съдът не е съобразил, че отговорността е до размера на извършените плащания. Твърди, че в решението липсват мотиви с какви стойности е намаляло имуществото на дружеството и не е установена причинно-следствена връзка между конкретно действие на управителя И. Х. и намаление на имуществото.

Счита, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на чл. 20 ДОПК, тъй като към 2020 г. дружеството има вземания от трети лица, към които не е насочено изпълнение в съответствие с чл.230, ал.1 ДОПК.

По отношение на тегленето на суми от банкова сметка в ТБ СиБанк АД (впоследствие ОББ АД) с титуляр адвокат К. К., твърди, че от тази сметка И. Х. е изтеглил една сума в размер на 5 020 лева на 01.12.2017 г., която е отразена по сметка 422 "Подотчетни лица", а останалите изтеглени суми от сметката са използвани за дейността на дружеството.

По отношение на продадени активи на дружеството през периода 2014 - 2020 в размер на 79 765 с ДДС и дадени заеми на свързани лица, касаторът счита, че тези действия не са довели до намаляване имуществото на дружеството.

По тези съображения поддържа, че по делото не са установени кумулативните предпоставки на ангажиране отговорност по чл. 19, ал.2 ДОПК за задълженията на Реми проект ООД.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Представя доказателства по реда на чл.219, ал.1 АПК във връзка с касационните доводи.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, чрез юрк. Е. Еленова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмено становище от 11.12.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер над минималното възнаграждение за един адвокат.

От директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Варна, чрез юрк. Е. Еленова е подадена частна жалба против определение 13466/12.12.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 510/2024 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното решение, в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане за неговата отмяна и присъждане на разноски съобразно предвидените в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г./ размери с оглед материалния интерес по делото.

Ответникът по частната жалба - И. Р. Х., оспорва частната жалба като недопустима, респективно неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение по чл. 248, ал.2 ГПК.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-03000323001492-091-001/24.10.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с решение 296/19.01.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Варна, с който е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на И. Р. Х. за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на Реми Проект ООД, ведно със съответните лихви в общ размер на 75 907.21 лева, както следва:

• ДДС за данъчни периоди м.04, м. 08, м.12.2018 г. и м.02.2019 г. в размер на 15 799,08 лева и съответните лихви в размер на 7 703,18 лева - общо 23 502.26 лева;

• корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1445,03 лева и лихви в размер на 694 лева и за 2021 г. в размер на 10 020.10 лева и лихви размер на 1 511.01 лева - общо 13 670.10 лева;

• данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03 и м.07.2021 г. и м.06.2022 г. в размер на 15 781.84 лева и лихви от 4 272.97 лева - общо 20 054.81 лева;

• вноски за ДОО като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.05.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в размер на 3 895.18 лева и лихви 2110.83 лева - общо 6 006.01 лева;

• вноски за УПФ като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.05.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в размер на 958.92 лева и лихви от 519.87 лева - общо 1 478.79 лева;

• вноски за ЗО като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.06.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. в размер на 2 319.61 лева и лихви от 1 247.52 лева - общо 3 567.13 лева;

• данък върху представителните разходи за 2018 г. в размер на 1.26 лева и лихви от 0.61 лева - общо 1.87 лева и

• данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни лица за периода м.01.2020 г. м.03.2020 г. в размер на 5564.41 лева и лихви от 2061.83 лева - общо 7 626.24 лева.

Отговорността на ревизираното лице - управител на задълженото юридическо лице е ангажирана в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В ревизионния акт е посочено, че И. Х. е управител на Реми Проект ООД, считано от 27.10.2010 г. Дружеството се управлява и представлява от двама управители - Д. Х. и И. Х.. При ревизията е прието, че дружеството има непогасени задължения за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и УПФ като осигурител, както и за данък върху представителните разходи и данък върху дивидентите на местни физически лица. Задълженията са установени с ГДД по ЗКПО, декларации по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и по чл.204 ЗКПО, справки - декларации по ЗДДС, декларации обр. 6 и ревизионен акт, по отношение на корпоративния данък за 2018 г. и са били предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело, образувано срещу дружеството, което е прекратено с разпореждане на публичен изпълнител от 20.10.2022 г. на основание чл. 225, ал.4, т.1 ДОПК.

Органите по приходите и решаващият орган са приели, че е налице извършено недобросъвестно плащане на суми, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, в следствие на което имуществото на дружеството е намаляло. През м.07.2017 г. дружеството е изплатило в полза на съдружниците дивидент в общ размер на 132 225.83 лева, от които 66 112.91 лева на И. Р. Х., при отчетена загуба от дейността в периода 2014 г. - 2016 г. и при наличие на ликвидни и изискуеми задължения. С ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. са декларирани увеличения на счетоводния финансов резултат на Реми проект ООД в размер на 118 836.54 лева, в това число сумата 111 288.13 лева, посочена като скрито разпределение на печалба. При ревизия на дружеството са установени изтеглени суми от банкови сметки в ПИБ АД и в ТБ СиБанк АД на дружеството от двамата управители, отразени по счетоводна сметка 422 "Подотчетни лица" без документи за закриване на служебните аванси. В писмени обяснения Д. Х. - управител на Реми проект ООД е посочил, че при извършена инвентаризация на паричните средства в подотчетни лица са установени пари в брой в Д. Х. - 20 500 лева и липса в размер на 93 178.86 лева за отчетно лице Д. Х. и липса в размер на 18 109.27 лева - по сметка 422 за отчетно лице - И. Х.. Липсващите суми в общ размер на 111 288.13 лева по решение на управителите са декларирани като скрито разпределение на печалба с декларация по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 ЗКПО, тримесечна 2020 г., първо тримесечие, с деклариран данък при източника в размер на 5 564.41 лева.

В допълнение органите по приходите са констатирали, че са извършени продажби на активи на дружеството, предоставени заеми на свързани лица, които не са обезпечени и вземания на Реми проект ООД, които не са събрани. Прието е, че чрез тези действия И. Х. е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения на дружеството, чрез изграден механизъм за отклоняване на активи на дружеството към свързани с него лица. Недобросъвестност на ревизираното лице е обоснована и с използването на клиентска сметка на адвокат К. Костов за разплащания във връзка с дейността на дружеството и заобикаляне на наложения запор върху банковата му сметка.

По отношение размера на отговорността по чл.19, ал. 2 ДОПК в ревизионния акт е прието, че е ограничен до размера на намалението на имуществото съгласно чл.19, ал. 4 ДОПК. Според органите по приходите и решаващия орган в резултат на действията на И. Х. от имуществото на дружеството са извадени парични средства в общ размер на 84 222.18 лева (66 112.91 лева - дивидент и 18 109.27 лева - скрито разпределение на печалба), които надвишават размера на непогасените задължения за данъци и осигурителни вноски и съответните лихви от 75 907.21 лева.

С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал.2 ДОПК, при спазване на предвидените в закона писмена форма и процесуални правила за образуване и провеждане на ревизията.

Съдът е посочил кумулативните предпоставки за ангажиране отговорност на трето лице по чл.19, ал. 2 ДОПК и е приел, че по делото не е спорно, че И. Х. в качеството си на управител на Реми проект ООД, отговаря за задълженията му, както и че дружество има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с подадени декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, декларации обр.6 и ревизионен акт.

Посочил е, че в случая релевантно за отговорността на ревизираното лице е извършването на плащания с характер на скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Според съда в хода на ревизионното производство безспорно са доказани действия по смисъла на чл.19, ал. 2 ДОПК, извършени от жалбоподателя, в резултат, на които се е стигнало до невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице, възникнали преди или по време на извършване на действията.

Като такива действия съдът е определил изплащането на дивидент през м.07.2017 г. в размер на 66 112.91 лева в полза на ревизираното лице, при наличието на изискуеми задължения по изпълнително дело, образувано през 2015 г. и непокрити загуби от предходни отчетни години, както и декларираното скрито разпределение на печалба в размер на 111 288.13 лева за 2020 г. Според съда в случая безспорно се установява недобросъвестно поведение от страна на съдружниците в дружеството. Възраженията на жалбоподателя, че декларацията по чл. 55, ал.1 ЗДДФЛ е подадена под натиска на органи по приходите, съдът е отхвърлил, като е посочил, че причините за декларирането на скритото разпределение на печалба са ирелевантни за отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК. По тези съображения съдът не е кредитирал и събраните по делото гласни доказателства за обстоятелствата, свързани с поканата на органите по приходите за подаване на декларация по чл. 55 ЗДДФЛ .

В решението е прието, че имуществото на дружеството е намаляло и в резултат на действията на управителите по продажба на активи на стойност 79 765.57 лева и в резултат на тегленето на суми от банкова сметка в ТБ СиБанк АД с титуляр адвокат К. Костов.

Обосновал е извод, че към момента на извършване на скритото разпределение на печалбата - първото тримесечие на 2020 година - активите на дружеството са в размер на 763.64 лева, видно от таблица 15 в ревизионния доклад, а задълженията му - в размер на 36 798.27 лева, поради което намаляването на имуществото му със сумата 111 288.13 лева представлява пряка причина за невъзможността да бъдат погасени публичните му задължения. В тази връзка съдът е посочил, че доказателствената тежест за установяване по-висока стойност на активите, е на ревизираното лице.

В случая установената при ревизията нулева стойност на активите към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и към 31.05.2022 г. не е оспорена от жалбоподателя, като единственото му твърдение е за наличието на вземания на дружеството от трети лица, спрямо които не е насочено принудително изпълнение. Според съда по делото не е установено вземанията на дружеството да са ликвидни и изискуеми, за да послужат за принудително събиране на вземанията. От представените доказателства за извършени цесии на вземания, е приел, че отпада възможността паричните вземания да бъдат получени ефективно и да послужат за плащане на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Доказателствената сила на представените в съдебното производство договор за строителен мениджмънт от 12.02.2019 г. и сметка за неустойка, съдът е преценил съгласно чл. 181 ГПК и е обосновал извод, че като частни документи, без достоверна дата, не установяват вземания на дружеството. Като неоснователно е отхвърлил и възражението, че дружеството има вземане към фиска, тъй като е обосновано с неприключил съдебен спор пред Върховния административен съд във връзка с решението на Съда на ЕС по дело С-314/22.

В решението е прието, че ревизираното лице в качеството си на управител на Реми проект ООД е отклонил и парични средства на дружеството, чрез предоставяне на необезпечени заеми на свързани лица, както и че заедно с другия съдружник е теглил парични суми от банковата сметка на дружеството в ПИБ АД и от банковата сметка с титуляр адвокат К. Костов по силата на упълномощаване. Според съда тази поредица от действия и бездействия, характеризираща се със системност и целенасоченост, според съда, сочи на волеви актове на ревизираното лице за неплащане на публичните задължения на дружеството, за които е знаел. С оглед на това съдът е приел за доказан и другият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - недобросъвестност при извършване на действията от страна на жалбоподателя, пряка и непосредствена последица, от които е непогасяването на публичните задължения на дружеството.

По отношение размера на отговорността по чл.19, ал. 4 ДОПК съдът е приел, че е съобразен от органите по приходите в ревизионния акт. Предвид тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ОСС на ВАС по т.д. 7/2019 е приел, че в обхвата на отговорността се включват и задълженията за лихви.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че са изпълнени всички елементи от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорност на ревизираното лице.

Решението е частично неправилно.

Принципно правилно съдът е определил кумулативните условия на чл.19, ал.2 ДОПК, при които трето лице отговаря за задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и съответните лихви на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Цитираната норма предвижда хипотеза, в която управител носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл.19, ал. 4 ДОПК - отговорността е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Доказателствената тежест установяване кумулативните условия за ангажиране на отговорността, е на органите по приходите, съгласно чл. 170, ал.1 АПК.

Не е спорно по делото осъществяването на първите две предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК. И. Р. Х. в качеството си на управител на Реми проект ООД е субект на отговорността, Дружеството има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО като осигурител и съответните лихви за конкретни данъчни периоди - м.12.2017 г., за 2018 г., м.02.-м.06.2019 г., за м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г., установени с подадени декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, декларации обр. 6 и ревизионен акт.

При извършване на проверката за законосъобразност на ревизионния акт по с чл. 160, ал.2 ДОПК неправилно съдът е определил действията на ревизираното лице, които пораждат отговорността му по чл.19, ал.2 ДОПК и които са в причинна връзка с непогасяването на задълженията на дружеството за процесните периоди, както и размера на отговорността по чл. 19, ал. 4 ДОПК. Основателни в тази връзка са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за противоречие на приетото от съда с личния характер на отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл.19, ал.2 ДОПК третото лице отговаря за задълженията на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК когато извърши едно от следните действия: плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

В случая видно от мотивите на ревизионния акт отговорността на И. Х. е обоснована с извършени от него плащания на дивидент през м.07.2017 г. и плащания от имуществото на Реми проект ООД, представляващи скрито разпределение на печалба през първото тримесечие на 2020 г. Извършването на тези действия от ревизираното лице е установено от събраните по делото доказателства.

Останалите констатирани при ревизията действия на ревизирания управител - продажба на активи на дружеството на стойност 79 765.57 лева, предоставяне на заеми, извършване на плащания на дружеството от клиентска банкова сметка на адвокат К. Костов, не обосновават отговорност по чл. 19, ал.2 ДОПК на самостоятелно основание, а са релевантни за недобросъвестността му. В тази връзка следва да се посочи, че активите на дружеството са продадени възмездно и приходите от продажбите са отчетени в счетоводството му. По сключените от дружеството договори за заем са възникнали вземания за връщането им от заемополучателите. Поради това не се установява, че така сключените сделки са довели до намаление на имуществото на дружеството. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че с ревизионния акт отговорността е ангажирана до размера на извършените плащания за дивидент и скрито разпределение на печалба - общо 84 222.18 лева.

Неправилно съдът е приел, че плащането на дивидент през м.07.2017 г. в размер на 66 112.91 лева в полза на ревизираното лице, поражда отговорност за задълженията на дружеството, възникнали през м.12.2017 г., през 2018 г., м.02.2019 г. - м.06.2019 г., м.03.2020 г., м.06.2021 г. и м.05.2022 г. За така извършеното плащане не са изпълнени останалите предпоставки на чл.19, ал. 2 ДОПК - да е недобросъвестно извършено, при знание у третото лице за възникването на задължения на юридическото лице, които няма да бъдат погасени и да е налице причинно - следствена връзка между плащането и непогасяването на задълженията. В нарушение на чл. 19, ал.2 ДОПК съдът е приел, че плащането на дивидент през м.07.2017 г. обосновава отговорност на третото лице за бъдещи задължения на дружеството. Това се отнася и за извършеното теглене на суми от банкови сметки, отчетено като служебни аванси и декларирано като скрито разпределение на печалба за периода м.01-03.2020 г., което не обосновава отговорност за задълженията, възникнали през м.06.2021 г. и м.05.2022 г. В този смисъл е и решение 3034/24.03.2025 г. на Върховен административен съд по адм. дело 10045/2024 г., постановено при идентични факти относно отговорността по чл.19, ал. 2 ДОПК на другия управител Д. Х. за същите задължения на "Реми проект" ООД.

Допуснатото от съда нарушение при преценката на действията, релевантни за ангажиране на отговорността, е довело и до неправилно определяне размера на отговорността на И. Х. по чл.19, ал.2 ДОПК Принципно вярно съдът е посочил, че съгласно чл.19, ал. 4 ДОПК отговорността за непогасените задължения по ал.2 е ограничена до размера на извършените плащанията, съответно до размера на намалението на имуществото.

От доказателствата по делото е установено, че на 08.12.2017 г. И. Х. е изтеглил от банкова сметка в ТБ СиБанк АД (сега ОББ АД) с титуляр адвокат К. Костов сумата 5 020 лева - служебен аванс. От банковата сметка на дружеството в ПИБ АД, Х. е изтеглил 6 300 лева на 12.05.2017 г., и 7 000 лева на 07.06.2017 г. Тези суми са отразени по сметка 4221 "Подотчетни лица" - И. Р. Х.. Общо получените от ревизираното лице служебни аванси в размер на 20 337 лева, от които е установена липса на парични средства в размер на 18 109.27 лева, която е декларирана като скрито разпределение на печалба. Останалите тегления на суми от посочените банкови сметки са извършени от управителя Д. Х.. Получените от И. Х. служебни аванси, в това число и сумите, изтеглени от банкови сметки, за които не са представени доказателства, че са разходени за дейността на дружеството попадат в легалната дефиниция на скрито разпределение на печалба по §1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО като суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на съдружник, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". За тези плащания са изпълнени кумулативните предпоставки по чл.19, ал. 2 ДОПК, за ангажиране отговорност на И. Х. за изискуемите и непогасени задължения на "Реми проект" ООД за данъчни периоди м.12.2017 г., за 2018 г., м.02-06.2019 г. и м.03.2020 г., които са му били известни. Тези действия са извършени недобросъвестно, довели са до намаляване имуществото на дружеството и са в причинна връзка с непогасяването на посочените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. За посочените периоди непогасените задължения за данъци, осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО като осигурител и съответните лихви са в общ размер на 36 672.02 лева. Настоящият касационен състав намира, че задълженията за м.12.2017 г. следва да се включат в общия размер на задълженията, за които се ангажира отговорност на управителя, тъй като независимо от наличието на активи на дружеството към 31.12.2017 г., към момента на извършване на скритото разпределение на печалба през 2020 г. тези задължения не са погасени. Извършеното от ревизираното лице плащане, представляващо скрито разпределение на печалба е в размер на 18 109.27 лева и не покрива пълния размер на задълженията. Поради това и на основание чл.19, ал. 4 ДОПК то отговаря за посочените задължения на задълженото юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК до размера на извършеното плащане от 18 109.27 лева.

Останалите доводи в касационната жалба, са неоснователни. По делото не са налице доказателства, че е налице имущество на дружеството, което покрива изцяло задълженията му. Принципно чл.230, ал.1 ДОПК предвижда като изпълнителен способ изпълнението върху вземания от трети лица, които не са банки. Правилно съдът е приел, че по делото от ревизираното лице не е установено наличието на ликвидни и изискуеми вземания, които могат да служат за принудително изпълнение, включително и от корекции на начислен ДДС, на основание чл. 90 от Директива 2006/112 във връзка с решението на Съда на ЕС по дело С-314/22.

С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Р. Х. против оспорения ревизионен акт за ангажирана отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихви на "Реми проект" ООД в общ размер на 39 235.23 лева (главници и лихви), изискуеми след м.03.2020 г. когато е декларирано, че получените суми от подотчетното ревизирано лице са скрито разпределение на печалба, в това чило корпоративен данък за 2021 г. в размер на 10 020.10 лева и лихви 1511.01 лева - общо 11 531.11 лева, данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.07.2020 г., м.03 и м.07.2021 г. и м.06.2022 г. в размер на 15 781.84 лева и лихви от 4 272.97 лева, - общо 20 054.81 лева; ДОО като осигурител за м. 06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на 11.56 лева и лихви в общ размер на 2.52 лева - общо 14.08 лева, УПФ като осигурител за м. 06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на 2.84 лева и лихви в общ размер на 0.62 лева - общо 3.46 лева, ЗО като осигурител за м. 06.2021 г. и м.05.2022 г. в общ размер на 4.54 лева и лихви в общ размер на 0.99 лева - общо 5.53 лева и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни лица за периода м.01.2020 г. м.03.2020 г. в размер на 5 564.41 лева и лихви от 2061.83 лева - общо 7 626.24 лева, следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и да се отмени ревизионния акт в тази част изцяло.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Р. Х. против оспорения ревизионен акт за ангажирана отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихви на" Реми проект" ООД в общ размер на 36 672.02 лева, които са били изискуеми към момента на деклариране на скритото разпределение на печалба, от които ДДС за данъчни периоди м.04, м. 08, м.12.2018 г. и м.02.2019 г. в размер на 15 799,08 лева и съответните лихви в размер на 7 703,18 лева - общо 23 502.26 лева; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 1445,03 лева и лихви в размер на 694 лева - общо 2 139.03 лева, вноски за ДОО като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.05.2019 г. и м.03.2020 г. в общ размер на 3 883.62 лева и лихви от 2 108.31 лева - общо 5 991.93 лева; вноски за УПФ като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.05.2019 г. и м.03.2020 г. в размер на 956.08 лева и лихви от 519.25 лева - общо 1 475.33 лева; вноски за ЗО като осигурител за периоди м.12.2017 г., 2018 г., м.02.2019 г. - м.06.2019 г. и м.03.2020 г., в размер на 2 315.07 лева и лихви от 1 246.53 лева -общо 3 561.60 лева и данък върху представителните разходи за 2018 г. в размер на 1.26 лева и лихви от 0.61 лева - общо 1.87 лева, следва да се отмени частично за разликата над 18 109.27 лева до пълния размер на ангажираната отговорност за задълженията за тези периоди от 36 672.02 лева - 18 562.75 лева и да се отмени ревизионния акт и в тази част.

Частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна против определение 13466/12.12.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 510/2024 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.3 ГПК, а по същество - неоснователна.

За да остави без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Този извод съответства на доказателствата по делото и на т. 9 от тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че искането му с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК е допустимо. По делото пред първата инстанция от ответника не е представен списък по чл. 80 ГПК. До приключване на устните състезания не е посочен и размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Изложените от съда мотиви относно минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, не освобождава страната от последиците от непредставянето на списък по чл. 80 ГПК - да не може да иска изменение на присъдените разноски.

С оглед на изложеното, определението, с което искането е оставено без разглеждане, следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски, за сумата над 238.57 лева, съобразно материалния интерес за който се оставя в сила обжалваното съдебно решение. В първоинстанционното производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева, платена държавна такса за образуване на делото, а в касационното производство - разноски в общ размер на 2 107 лева, от които държавна такса в размер на 607 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, частично плащане по банков път по договор за правна защита и съдействие 115808 от 14.11.2024 г., поради което следва да му се присъдят разноски в размер на 1 611.95 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено при условие, че размерът му надхвърля минималния размер на адвокатските възнаграждения по наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая платеното възнаграждение не надхвърля така посочения размер, поради което възражението не следва да се обсъжда.

За процесуалното представителство от юрисконсулт пред касационната инстанция, на ответника по касация следва да се присъдят разноски на основание чл.161, ал.1 ДОПК в размер на 238.57 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия и материалния интерес, за който се оставя в сила първоинстанционното решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,