Решение № 202 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г.

Решение № 202 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Симеон Чаначев Производството е по чл. 290 ГПК. Г. К. Г. чрез пълномощника си, адвокат К. Н. К. е подал касационна жалба срещу решение № 78 от 15.04.2011 г. по т. дело № 44/2011 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] поддържа становище за правилност на решението. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /III г. о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение Варненски апелативен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. чл. 92 ЗЗД, предявен от Г. К. Г. против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 13650 евро. За да отхвърли претенцията въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот - гараж № 2 с идентификатор № 10135.5506.320.7.5 с припадащи се идеални части от общите части в жилищна сграда в строеж в [населено място], [жк] за сумата 10500 евро. Прието е въз основа изследването на първоначалния договор от 04.07.2008 г. и анексите към него, че между страните не са били постигнати уговорки за реализиране задължения на продавача относно срокове за въвеждането на изградения обект в експлоатация, както и е констатирано, че визирания в анекс № 2/28.05.2009 г. срок - 29.12.2009 г. засяга единствено действията за изграждане на процесния обект, а административните и правни действия, свързани със съставянето на акт образец 15 и снабдяването с разрешение за ползване не попадат в обхвата от дължими действия на продавача до посочената дата. Прието е още, че задължението на продавача да въведе сградата в експлоатация се е дължало след прехвърляне на собствеността и след сключване на отделна мандатна сделка, обективирана в дължимото упълномощаване по чл. 9, раздел III от основния договор. В. съд е обосновал извод за това, че недовършената част на обекта е явно незначителна с оглед общият обем на построеното, а страните не са договорили срокове по отношение въвеждането на изградения обект в експлоатация, поради което не са ограничили договорно приложното поле на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Констатирано е, че развалянето на договора с уведомление от 08.01.2010 г. от ищеца не е породило правните последици, на които страната основава претенцията - връщане на даденото в размер на неустойката. С определение № 233 от 21.02.2012 г. по настоящето дело на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения в същото определение правен въпрос. По въпроса за допустимостта на преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД от съда, ако страните договорно са ограничили приложението на нормата, ВКС в настоящият си състав приема за правилна практиката на състави на ВКС /напр. практиката в решение № 931/21.01.2010 г. по гр. дело № 5000/2008 г. на ВКС, III г. о./, в която е изразено виждането, че нормата не е императивна, а диспозитивна и с оглед свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД с договора, като основен източник на облигационни задължения могат да се определят последиците от неизпълнението. С оглед на така възприетите правни разрешения, ВКС в настоящият си състав приема следните съображения по съществото на касационната жалба: От текстовете на договорите - първоначален и анекси към него се налага извода, че страните не са изключили или ограничили приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, включвайки клаузи за допустимост на развалянето при неизпълнение, на което и да е договорно задължение и независимо от степента на изпълнението. За това и решаващият извод на въззивния съд, че изпълнението на задълженията по договора има комплексен характер и като престация включва един цялостен дължим резултат, свеждащ се не само до изпълнение на строителните работи, но и до извършване на следващи дейности от продавача, въвеждане на изградения обект в експлоатация, възмездно придобиване на собствеността върху конкретен обект, трябва да бъде споделен. За да изпълни договора, ответникът по иска е следвало да осъществи поредица от дейности, една част от които засягат изграждането на обекта, а друга част въвеждането му в експлоатация и прехвърляне на собствеността. Обоснован е извода на въззивния съд, че страните не са ограничили договорно приложното поле на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Клауза в този смисъл не е уговаряна нито в първоначалния договор, нито в анексите. В резултат на обстоен анализ на съдебно - техническата експертиза съставът на Варненски апелативен съд е достигнал до обоснован извод, че от заключението на вещото лице може да се изведе констатация, че към уговорения падеж, процесният гараж е бил изграден в груб вид, като отделна и самостоятелна вещ, като оставащите за изпълнение довършителни работи са в незначителен обем. При липсата на изрична уговорка за изключване или ограничаване приложното поле на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, правилно апелативният съд е приел недължимост на претендираните суми. Не са допуснати нарушения на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да се остави в сила. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение