Решение № 5727 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 872/2021 г.

Решение № 5727 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 872/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 6527 от 19.11.2020 г. по адм. дело № 11/2020 г. по описа на Административен съд – София – град, Първо отделение, трети състав, с което по жалба на ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" е отменен Ревизионен акт № Р-22002218005737-091 - 001 от 10.05.2019 г., издаден от Г. М. - орган, възложил ревизията, и Ю. Т. -С. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1911/14.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, с която е отказано право на данъчен кредит размер на 243 135, 17 лв. главница и лихви в размер на 42 018, 60 лв. по фактура № 1100000135 от 05.11.2012 г., издадена от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен изводът на съда, че фактурираните услуги са реално извършени от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Счита, че съдът не е извършил преценка и анализ на събраните доказателства, като същите не са обсъдени и съпоставени с фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията. В тази връзка твърди, че мотивите на съдебния акт са в противоречие с възпроизведената от съда фактическа обстановка. Излага довод, че възложителят и изпълнителят на процесните СМР са съдружници в дружество по ЗЗД и са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Сочи, че управителят на ревизираното лице е заявил в писмени обяснения, че "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД е извършило услугите посредством подизпълнител "РОСТЕР" ООД, чиито работници и служители са включени в писмото до изпълнителния директор на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД за издаване на разрешение за работа на обекта. В тази връзка излага, че от "РОСТЕР" ООД е представен договор за наем от 22.08.2012 г., сключен между "РОСТЕР" ООД, като наемодател и "ИПС ИНФРАСТРУКТУРИ" АД като наемател, а не с "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД – в несъстоятелност. Касаторът намира, че тези факти са описани в съдебното решение, но са останали пренебрегнати от съда при формиране на фактическите му констатации и правни изводи. Сочи, че в обжалвания съдебен акт не са обсъдени писмените обяснения, представени от главния счетоводител на "РОСТЕР" ООД. Твърди, че в нарушение на чл. 180 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, първоинстанционният съд е дал вяра на представените от ревизираното лице частни документи - протоколи № 1 от 05.11.2012 г. и № 2 от 05.11.2012 г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР, подписани между ревизираното дружество и спорния доставчик, в които липсват данни за подписалите ги представители на възложителя и изпълнителя. Намира, че в решението не е обсъдена констатацията на горестоящия административен орган за несъответствието на протоколите с Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и това, че соченият доставчик на СМР, не е вписан като подизпълнител в представения от "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД констативен акт обр. 15. Излага доводи за наличието на фиктивно фактуриране с цел данъчна злоупотреба, като сочи, че в сключения договор между ревизираното лице и доставчика му, липсва конкретна договореност относно предмета на доставките, правата и задълженията на страните, за разлика от сключения договор с главния възложител "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД. Твърди, че приспадайки данъчен кредит по фактури, които не са обвързани с реални стопански операции, ревизираното дружество е участвало в сделки, свързани с данъчна измама. Цитира практика на СЕС по дела С-151/13, С-653/11, С-285/11. По подробно изложени доводи иска отмяната на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ДЗЗД "ВОДСТРОЙ - ИПС", изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор от 30.12.2020 г. Иска да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд – София – град е бил РА № Р-22002218005737-091-001 от 10.05.2019 г., издаден от Г. М. - орган, възложил ревизията, и Ю. Т. -С. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1911/14.11.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София., с която на ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС", е отказано право на данъчен кредит в размер на 243 135, 17 лв. и са начислени лихви в размер на 42 018, 60 лв. по фактура № 1100000135 от 05.11.2012 г., издадена от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Първоинстанционният съд е описал подробно извършените от органите по приходите процесуални действия и събраните доказателства и е приел за установено в хода на ревизията следното: Ревизията на дружеството е извършена при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 1406 от 13.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София. Събраните доказателства при предходното ревизионно производство и доказателствата, приобщени в рамките на предходното производство с Протокол № 1264656 от 26.03.2018 г., са присъединени към процесната ревизия с Протокол № 1373955 от 08.01.2019 г. Установено е, че "ВОДСТРОЙ-ИПС" е учредено по силата на договор от 14.04.2011 г., сключен между "ВОДСТРОЙ 98" АД и "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Ревизиращите са установили, че след проведена процедура по обявена обществена поръчка между ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" - като изпълнител и "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД - като възложител е сключен договор № 11389 от 10.02.2012 г. за извършване на строителни дейности по изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации в с. Ковачево, обл. Стара Загора, промишлена площадка на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД. Договорът е на стойност 10 450 000, 00 лв., без ДДС, като е предвидено изпълнение на обекта до въвеждането му в експлоатация и приключване на СМР в срок от осем месеца след откриване на строителната площадка. С допълнително споразумение от 07.11.2013 г. цената на услугата е изменена и е договорена в размер на 9 102 394, 92 лв. От "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД е представен протокол за откриване на строителна площадка от 14.09.2012 г., Констативен акт обр. 15 за установяване на годността за приемане на строежа, изискуем съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, Разрешение за ползване № СТ-05-957 от 24.06.2014 г. В акт обр. 15 е посочена обща стойност на изпълнените, актувани и подлежащи на плащане СМР, в размер на 9 102 394, 92 лв. Възложителят "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД е извършил плащането по банков път. В хода на ревизията е установено, че ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" е превъзложило изпълнението на договорените работи на съдружниците си с два договора от 16.02.2012 г. - с изпълнителя "ВОДСТРОЙ 98" АД, на обща стойност 4 467 477, 99 лв. и с изпълнителя "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД, на обща стойност 4 588 925, 35 лв. Във връзка с сключения договор на 16.02.2012 г. между ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" и "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД, с предмет извършване на СМР, включително и доставка на необходимите материали за изпълнението им на обект "Изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД - секция 1", с обща стойност 4 588 925, 35 лв. е издадена и процесната фактура № 1100000135 от 05.11.2012 г. от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Същата е с данъчна основа в размер на 1 215 675, 83 лв. и начислен ДДС в размер на 243 135, 17 лв., с предмет - извършени СМР съгласно протокол № 1 и протокол № 2 на обект "Гипсоотвал за депониране на гипс от СОИ на ТЕЦ "МАРИЦА ИЗТОК 2", секция 1". В хода на ревизията от ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" са представени съставени протокол № 1 от 05.11.2012 г. и протокол № 2 от 05.11.2012 г. за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, подписани от представители на възложителя и изпълнителя. В протоколите е посочен обектът, на който са изпълнени СМР - гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД - секция 1, като подробно са описани завършените и приети дейности, както и видът на СМР, количество, единична и обща стойност. Представени са доказателства за извършено плащане по банков път от ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" на "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД на сума в общ размер 1 018 200 лв., с посочено основание в платежните нареждания по договор и фактура № 1100000135 от 05.11.2012 г. При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че дружеството е обявено в несъстоятелност от 17.03.2017 г. Искане за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като изисканите документи не са представени. Ревизиращите са установили, че дружеството е дерегистрирано на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 30.07.2015 г. и има установени с РА данъчни и осигурителни задължения. В представените от ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" писмени обяснения е заявено, че "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД е извършило услугите посредством подизпълнител - "РОСТЕР" ООД, чиито работници и служители, са включени в писмото до изпълнителния директор на "ТЕЦ МАРИЗА ИЗТОК 2" ЕАД за издаване на разрешение за работа на обекта. Представен е договор за наем от 22.08.2012 г., сключен между "РОСТЕР" ООД, като наемодател и "ИПС ИНФАСТРУКТУРИ" АД, като наемател. Съгласно договора наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствени МПС и строителна техника, комплектовка, оборудване и съоръжения към тях за работа на обект "Изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД - секция 1". Договорено е също наемодателят да предостави на наемателя работници и специалисти, които да обслужват техниката и са наети по трудово правоотношение при наемодателя. Представена е издадена от "РОСТЕР" ООД на "ИПС "ИНФАСТРУКТУРИ" АД фактура № 1777 от 01.11.2012 г., заедно с протоколи обр. 19 с № 1 и № 2 за установяване и заплащане наем на машини за периода от 28.08.2012 г. до 31.10.2012 г., подписани между страните по договора за наем. Приложено е споразумение от 22.08.2012 г., подписано между наемодателя и наемателя, за координиране и съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на изпълнител, наемател и лица, работещи при наемодателя на обект "Изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД - секция 1". Дейността по?координиране на съвместното прилагане на споразумението е възложена на изпълнителя на посочения обект - "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. След анализ на документите, представени от ревизираното лице и тези от "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД, включително списък на лицата с осигурен достъп до обекта, общо 170, индивидуализирани с посочване на трите имена и ЕГН и списък на моторните превозни средства, общо 116, индивидуализирани с посочване на марка и регистрационен номер, органите по приходите са констатирали, че за времето от 01.08.2012 г. до 01.08.2013 г., 49 от лицата са наети на трудов договор от "РОСТЕР" ООД и 37 от моторните превозни средства са собственост на това дружество. При ревизията е извършена насрещна проверка на "РОСТЕР" ООД, представени са писмени обяснения от счетоводител на дружеството, в които е посочено, че част от сумата, фактурирана на "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД, е прихваната по силата на подписан споразумителен протокол от 24.07.2014 г., като е останала дължима от клиента сума в размер на 54 916, 40 лв. Към обяснението са приложени извлечения от счетоводни сметки, банкови извлечения и фактура № 0944 от 28.03.2011 г. с данъчна основа 79097 лв. и ДДС 15819, 40 лв. След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели за недоказано реалното извършване на СМР от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД предвид липсата на доказателства дружеството да е ползвало сочения подизпълнител "РОТСТЕР" ООД. Позовали са се на обстоятелството, че в представените от "РОСТЕР" ООД писмени обяснения, като получател на услугите по предоставяне под наем на работници и техника е визирано "ИПС ИНФРАСТУКТУРИ" АД, а не "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Ревизиращите са констатирали, че липсват доказателства за възникнали търговски отношения между "РОСТЕР" ООД и "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Въз основа на тези констатации приходните органи са обосновали извод за недоказаност на реалното извършване на СМР, пряко или чрез подизпълнител от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Прието е, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При тази фактическа установеност, административният съд е приел, че договорените между ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" и "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД услуги, с предмет СМР са реално изпълнени от доставчика. Прието е, че предметът на доставката е подробно и конкретно индивидуализиран в приложените приемно-предавателни протоколи, с които е установено завършването и заплащането на договорените СМР, които са подробно описани по вид, количество и стойност. Съдът е посочил, че при ревизията е безспорно установено, че процесната фактура е включена в дневника за продажби на доставчика за съответния данъчен период. Прието е също, че са представени доказателства за плащане на приблизително пълния размер на данъчната основа по фактурата, които не са обсъдени от органите по приходите и вместо това в РА е посочено, че не е доказано извършено плащане по доставката. Съдът е изложил мотиви, че липсата на техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчика или на негов подизпълнител не представлява основание за отказ на право на данъчен кредит, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. Прието е, че във връзка с процесната доставка са представени както издадената фактура, така и доказателства за приемо – предаването на услугите, извършени от доставчика. Съдът е приел за безспорно установено, че услугите са действително извършени на обекта, на който ревизираното дружество е главен изпълнител по договор № 11389 от 10.02.2012 г., сключен в резултат на обявена обществена поръчка, като част от възложените му дейности са превъзложени на "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД. Първоинстанционният съд е отбелязал, че ревизиращите органи изрично са посочили, че строителният обект е изпълнен от строителя ДЗЗД "ВОДСТРОЙ ИПС" и е издадено разрешение за ползване на обекта № СТ-05-957/24.01.2014 г. Съдът е обосновал извода, че ревизиращите не са събрали доказателства за изпълнението на услугите от друг доставчик или че ревизираното лице разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурата. За безспорно е прието обстоятелството, че процесните услуги, предмет на издадената фактура, са свързани с облагаемата дейност на дружеството. В заключение е прието, че сключеният между получателя и доставчика договор, издадената фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 ЗДДС и подписаните протоколи доказват по несъмнен начин реалното изпълнение на доставката. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено е в съответствие на материалния закон и обосновано от събраните по делото доказателства. При постановяването на съдебния акт не са допуснати пороците, обективирани в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, анализирал е доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство и е извел обоснован извод за незаконосъобразност на издадения РА. Обосновано съдът се е концентрирал върху въпроса за реалното осъществяване на процесната пряка доставка. В настоящия случай безспорно е установено, че ДЗЗД "ВОДСТРОЙ-ИПС" е изпълнител по договор № 11389 от 10.02.2012 г., сключен с "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД след провеждане на обществена поръчка за извършване на строителни дейности по изграждане на гипсоотвал за депониране на гипс от сероочистващи инсталации в с. Ковачево, обл. Стара Загора, промишлена площадка на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД. Установено е също, че изпълнението на част от този договор е превъзложено на изпълнителя "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД съгласно сключен договор от 16.02.2012 г. Въз основа на сключения договор от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД е издадена процесната фактура № 1100000135 от 05.11.2012 г., за която в хода на ревизията е установено, че е включена в дневника за продажби на доставчика за съответния данъчен период. Не е било спорно и обстоятелството, че уговорените услуги са извършени на обекта на главния възложител "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД, като обекта е пуснат в експлоатация с разрешение за ползване на обект № СТ – 05 – 957/24.01.2014 г. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материалноправни изисквания по същество за признаване на претендираното право. По делото са представени доказателства, които водят до несъмнения извод, че доставките от "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД са осъществени в полза на ДЗЗД "Водстрой – ИПС", което е условие за законосъобразното възникване /и упражняване/ на правото на данъчен кредит. В хода на ревизията е представена процесната фактура, като не е било спорно, че същата отговаря на формалните законови изисквания и е отразена в дневника за продажби на доставчика за процесния период. За доставките е доказано разплащане по спорната фактура в почти пълен размер, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договора. Представени са също двустранно подписани протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, съставени в изпълнение на уговореното в чл. 6, ал. 1 от договора от 16.02.2012 г. Същите съдържат подробни данни за вида на извършените СМР, единична цена, количество, стойност на извършените работи. Изтъкнатото от касатора несъответствие на протоколите с изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и фактът, че "ИНТЕГРИРАНИ ПЪТНИ СИСТЕМИ" АД не е вписано като подизпълнител в представения от "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД констативен акт обр. 15, не разколебава заключението за доказаност на реалното извършване на процесната доставка на услуги – СМР от сочения във фактурата доставчик. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Представените в рамките на ревизионното производство протоколи като частни документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за тяхната автентичност, поради което правилна и обоснована е преценката на решаващия състав, че с тях е доказана реалността на спорните доставки на услуги. Установено е безспорно извършването на фактурираните СМР, като в подкрепа на този извод са и представените при ревизията двустранно подписани протоколи обр. 19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, съставени между ДЗЗД "ВОДСТРОИ – ИПС" и "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД (папка 3). За реалността на доставките свидетелства и установеното от приходните органи, въз основа на представените строителни книжа от главния възложител "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД, изпълнение и пускане в експлоатация на строителния обект с Разрешение за ползване № СТ-05-957/24.01.2014 г, издадено от Дирекция за национален строителен контрол при Министерство на инвестиционното проектиране. При тези доказателства, правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществени доставки на услуги съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Установено е, че получените услуги са използвани от ревизираното лице като главен изпълнител на обекта за извършване на последващи доставки към възложителя "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД – чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Касационната инстанция възприема като правилно позоваването от страна на първостепенния съд на практиката на СЕС - Решение от 06.09.2012 г. по дело C-324/11, приложимо в процесния случай, според което Директива 2006/112/ЕО не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. В настоящия случай съвкупната преценка на наличните доказателства обосновават извода за реално осъществяване на фактурираните доставки, съответно и извода за наличие на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. При доказана реалност на предмета на пряката доставка на получателя по фактурата се следва данъчен кредит, който не може да бъде отказан поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да контролира. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за първи път с касационната жалба се твърди, че съставянето на документи / фактура, актове - обр. 19/, които не отразяват реално стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчна измама и злоупотреба с право, както и че се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от доставчика. Това твърдение е необосновано. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, задължение за данъчните органи е да изложат конкретни обстоятелства за участието на ревизираното лице в данъчна измама, а такива обстоятелства не са били изтъкнати в хода на ревизията или по време на административното и съдебното обжалване. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. Предвид липсата на заявена претенция от ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, такива не се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение