Решение № 11607 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2009 г.

Решение № 11607 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба от Рангел Николов Рангелов, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "РАБО-Рангел Рангелов", със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 30 от 21.04.2009 г., постановено по адм. дело № 1443 от 2009 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Заповед № 112/19.02.2009 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С процесния административен акт е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма - заведение за хранене и развлечения, находящо се в гр. София, ул. "Георги Софийски" № 3 - входа на ВВМИ, стопанисвано от ЕТ "РАБО-Рангел Рангелов". Касаторът навежда доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед или върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисия за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира, че е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата, срещу заповедта на председателя на КЗП, АССГ правилно е приел, че при издаване на административния акт за налагане на ПАМ по чл. 64б, ал. 3, т. 1 от ЗТ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и е съобразен с целта на ЗТ, обективирана в Глава първа "Общи положения", чл. 2 от същия. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и в съответствие с установените по делото релевантни факти. С оспорения административен акт председателят на КЗП е наложил принудителна административна мярка - "временно затваряне на туристически обект" - заведение за хранене и развлечения като е приложил разпоредбата на чл. 64б, ал. 2, т. 3, б. "б" от ЗТ. Разпоредбата оправомощава председателят на КЗП в резултат на контрола по ал. 1 от същата правна норма да налага принудителна административна мярка "временно затваряне" на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 от ЗТ в случаите на предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 от ЗТ или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Съобразно чл. 50, ал. 2 от ЗТ, не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане. Този текст е възпроизведен и в чл. 1, ал. 4 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР). Налага се изводът, че не подлежат на категоризация бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане. От събраните по делото доказателства, неопровергани от касатора в хода на съдебното производство, се установява, че служители от КЗП са съставили констативен протокол № К-37250 от 09.11.2008 г., от който се установява, че към датата на проверката местата за сядане в проверявания обект са били 19 на брой. Тази бройка надхвърля законово определения минимум по чл. 50, ал. 2 от ЗТ и чл. 1, ал. 4 от НКСПМНЗХР. За да намери приложение нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗТ, в случая, следва да се има предвид обстоятелството, че не подлежат на категоризация заведенията за хранене и развлечения, разположени в лечебни заведения. Търговският обект, чието затваряне е разпоредено, е разположен на входа на Висшия военно медицински институт в гр. София, т. е местонахождението му не е ситуирано в самото лечебно заведение. Това условие от хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ЗТ следва да се докаже като се представят писмени доказателства, сочещи, че обектът е отдаден под наем от собственика/ ползвателя на терена, съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Визираният текст позволява отделни имоти или части от имоти - публична държавна собственост да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДС за срок до 10 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление. При втората хипотеза на чл. 50, ал. 2 законодателят императивно е въвел две кумулативни условия при изпълнението, на които обектът не би подлежал на категоризация. В случая касаторът не опровергал по несъмнен начин, че местата за сядане са 12, а не повече, както е констатирала проверката на КЗП доказателства, макар, че към момента на издаване на оспорения акт обектът вече е от категорията на изброените в ал. 2 на чл. 50 ЗТ. Към времето на извършване на проверката безспорно обектът е действал като пицария и това се установява от удостоверение за пререгистрация на търговски обект № 149-1 от 2002 г. Съобразно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от НКСПМНЗХР и чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от НКСПМНЗХР (в сила от 12.06.2007 г.) , т. 3.2.4 заведение за хранене - пицария - предлага различни видове пици, спагети, лазаня, макарони, салати, десерти и др., както и алкохолни и безалкохолни напитки. Следователно, на категоризиране по чл. 50, ал. 1 от ЗТ подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 от същия закон независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Доводите в касационната жалба на едноличния търговец, че след извършването на проверката лицето е заличил регистрацията на заведението като заведение за хранене - пицария и му е издадено ново удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни № Т225825774 от СРИОКОЗ, съгласно което обектът е регистриран като павилион показват, че е изпълнено едно от законовите условия към датата на налагане на оспорената ПАМ, но не и осъществяването на второто изискване - намаляване броя на местата за сядане до 12. Извършените впоследствие действия насочени към привеждане на обекта в съответствие с изискванията па чл. 50, ал. 2 от ЗТ, за които сочат събраните гласни доказателства са ирелевантни към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, защото те касаят период след датата на проверката и не променят фактическите констатации въз основа на които е издадена обжалваната заповед. Следва да се отбележи, че тези нови фактически обстоятелства биха били относими при евентуално искане за отпадане на наложената временна забрана за експлоатация на обекта. Относно следващото оплакване наведено в касационната жалба относно обстоятелството, че проверката, извършена от длъжностните лица от Комисията е по повод получено електронно съобщение чрез сайта на КЗП и същата е инициирана въз основа на данни от анонимно лице, трябва да се изтъкне, че доводът е за недопустимост на административното производство, бил е обсъден от първоинстанционния съд и аргументирано е счетен от същия за неоснователен. Това е така, тъй като видно от приложеното по делото електронно съобщение (л. 55), лицето подало жалбата по електронен път е попълнил електронния формуляр под формата на електронен сигнал, съгласно посочената форма в чл. 111 от АПК. Сигнал с вх. № Ц-03-5382/07.11.2008 г. не е подписан с електронен подпис, но съдържа необходимите данни на подателя. Съгласно чл. 98, ал. 1 от Закон за защита на потребителя (ЗЗП), КЗП е длъжна да приема и разглежда подадените до нея жалби на потребители или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите, и да образува производство по разглеждането им. Следва да се вземат предвид и процедурите и методическите указания, изготвени от Комисията, за разглеждане на жалби на потребители или на други заинтересовани лица по безопасност на стоки и услуги. Съгласно указанията изготвени от КЗП, жалбата, подадена чрез електронна поща се завежда чрез пореден входящ номер и се регистрира в дневник, след което се подава в деловодството. Тази административна процедура също е спазена и респективно задължението на Комисията по ал. 2 от чл. 111 от АПК е изпълнено. Следователно подаденият сигнал е вписан в регистъра на органа и е с достоверна дата. Ето защо, законодателят с разпоредбата на чл. 111 от АПК е установил, че една от формите за подаване на сигнали е и чрез електронната поща. Условието, което е въвел с ал. 4 от същата норма е да не са анонимни. В настоящия случай сигналът, изхожда от лице с правно индивидуализиращите го белези и липсата на подпис под него не може да повлияе на извършената проверка и съответно на констатациите от страна на КЗП, както АССГ е посочил в мотивите си към оспорваното решение. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице релевираните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. АССГ е провел последователен контрол за законосъобразност на административния акт, ангажираният доказателствен материал не е оспорен и е анализиран в мотивите на решението, поради което касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,