Решение № 5272 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2009 г.

Решение № 5272 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13433/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Рашко Ганчев Попов от гр. София, подадена чрез процесуален представител адвокат Албена Сиракова, против решение № 50/11.08.2009 г. постановено по адм. дело № 3275/2009 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 27-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ - 047/23.04.2009 г. на областен управител на област София. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това касаторът моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство, като му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - областен управител на област София, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Рашко Ганчев Попов от гр. София, срещу заповед № РЛ - 047/23.04.2009 г. на областен управител на област София, с която му е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по заявление вх. № 94Р Р/1/07.01.2009 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу горепосочената заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Предвид данните по делото относно фактите, които са от значение за преценката на спорното право, постановеното решение е правилно. Въз основа представените по делото доказателства, обосновано и правилно съдът е приел за установено, че жалбоподателят е имал наложено запрещение за влизане в страната поради наличието на данни, че е проучвал условията за осъществяване на незаконна търговия на злато, както и за извършван, незаконен обмен на валута, а не по политически причини. Противно на наведените от процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, осъщественото изгонване на лицето от страната, не съставлява "изселване" в резултат от репресия по политически причини, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗПГРРЛ, поради което и не съставлява основание за изплащане на еднократно обезщетение при условията на този закон. Наред с горното, правилно съдът е приел, че в случая не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, по отношение на Рашко Попов да са осъществени материалноправните предпоставки за уважаване на искане за признаване на право на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия, по която и да било от хипотезите, изброени в чл. 1 и чл. 2 ЗПГРРЛ. Предвид изложеното, обоснован и правилен се явява направеният от решаващия състав извод, че заповедта на областния управител е изцяло съобразена с материалния закон. Тъй като не се установява наличието на никое от релевираните касационни основания, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение