Решение № 10767 от 5.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2014 г.

Решение № 10767 от 5.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК, според препращането на чл. 144 АПК и по чл. 175 АПК. Образувано е по искане на Тодорка Иванова Младенова, в качеството й на ЕТ "Витан-Ж-Тодорка Младенова", гр. Видин, за изменение на решение № 9563 от 8.07.2014 г., постановено по адм. д. № 7316/2014 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение в частта му за разноските. Със същото решение едноличният търговец е осъден да заплати на "ЮБП" ЕООД, гр. Видин разноски в размер на 5 100 лв. Искането за изменение е направено с правно основание в чл. 248, ал. 1 ГПК и е обосновано с възражение за прекомерност - чл. 78, ал. 5 ГПК, непредявеният от съда на адвокат - пълномощника й сключения договора за правна защита и съдействие между "ЮБП" ЕООД и неговия адвокат в проведеното съдебно заседание и на последно място - определеното минимално адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 500 лв. От ЕТ "Витан-Ж-Тодорка Младенова", гр. Видин е постъпило и второ искане с молба от 15.07.2014 г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на същото решение в частта му за разноските. То е обосновано с твърдения за това, че пред касационната инстанция направените разноски от "ЮБП" ЕООД са в размер на 1 100 лв., докато съдът в решението си е осъдил едноличния търговец да му заплати разноски в размер на 5 100 лв. Втората молба по същността си е искане по чл. 175 АПК, а не както неправилно е записано в нея - чл. 248 ГПК. ГПК се прилага субсидиарно само за случаите, които не са уредени в АПК, а чл. 175 от последния урежда поправката на очевидна фактическа грешка. И по двете искания е постъпило становище от страна на адвокат-пълномощника на "ЮБП" ЕООД, в което се съдържат твърдения за неоснователност и на двете искания. По изложените съображения адвокат-пълномощникът моли исканията да не се уважават. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че и двете искания са допустими, защото са направени от надлежна страна - първото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а относно второто - няма срок. Разгледано по същество първото искане с правно основание в чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно, по следните съображения: От протокола на проведеното съдебно заседание на 2.07.2014 г. се установява, че ЕТ "Витан-Ж-Тодорка Младенова" е била представлявана от адвокат Станчева. "ЮБП" ЕООД, конституирано като заинтересована страна е било представлявано от адвокат Боянов. Той е поиска от съда да му присъди направените разноски пред КЗК и пред съда, в касационното производство, за което е представил договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 100 лв. за касационното производство. От съдебния протокол се установява също, че съдът не е вписал изрично в него, че е предявил на пълномощника на ответната страна - едноличния търговец - представения сключен договор за правна защита и съдействие между "ЮБП" ЕООД и адвокат Боянов, но това не може да се приеме като съществено процесуално нарушение, което да дава правна възможност на страната да направи възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с искането по чл. 248, ал. 1. Това е така, защото нито в АПК, нито в ГПК има вменено задължение за съда да предявява представеният от едната страна договор за правна защита и съдействие на другата. Адвокат Станчева е могла да поиска от съда да се запознае с представения договор за правна защита и съдействие, което тя не е направила, а е била длъжна да се грижи за защитата на интересите на упълномощителя си. Освен това договорът е представен от адвокат Боянов преди даване ход на делото, след представяния договор за правна защита и съдействие от адвокат Станчева и за последната не е имало никаква пречка да се запознае с него ако е проявила дължимата процесуална активност. От изложеното следва, че твърдението за непредявяването от съда на договора за правна защита и съдействие, сключен между "ЮБП" ЕООД и адвокат Боянов даващо основание да се направи възражение за прекомерност е неоснователно. Относно направените разноски от "ЮБП" ЕООД пред КЗК: След като съдът е отменил решението на КЗК и е постанови друго, с което е отхвърлил жалбата на ЕТ "Витан-Ж-Тодорка Младенова", която е сезирала КЗК с жалба, то заинтересованата страна също има правото на разноски, направени пред административния орган на основание чл. 143, ал. 3 АПК. При този краен изход на спора съдът е длъжен да присъди на заинтересованата страна направените от нея разноски както пред административния орган, а така също и тези, направени пред съда, чийто общ размер е 5 100 лв. Възражението за прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК може да бъде направено до приключването на устните състезания и това е така, защото искането за присъждане на разноските е акцесорно и следва главното искане - в случая резултата от жалбата. С приключването на устните състезания се преклудира правото на страната да прави искания и възражения. От съдебния протокол безспорно се установява, че адвокат Станчева не е направила възражения за прекомерност, поради което правото й за това е преклудирано и не може да бъде направено в производството по чл. 248 ГПК, защото е недопустимо. По тези съображения искането с правно основание в чл. 248 ГПК е неоснователно. По искането с правно основание в чл. 175 АПК: В искането се твърди, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в решението си в частта му за разноските, защото пред касационната инстанция заинтересованата страна "ЮБП" ЕООД е представила доказателства за направени разноски в размер на 1 100 лв., докато съдът й е присъдил такива в размер на 5 100 лв. Вярно е, че пред касационната инстанция заинтересованата страна е направила разноски в размер на 1 100 лв., но с отмяната на решението на КЗК и произнасяне по съществото на жалбата на ЕТ "Витан-Ж-Тодорка Младенова", съдът следва да съобрази всички направени разноски от заинтересованата страна, за която административният акт-решението на възложителя, е благоприятен, според чл. 143, ал. 3 АПК. Разноските пред КЗК, направени от "ЮБП" ЕООД са 4 000 лв. и събрани ведно с тези пред съда - правят сумата в размер на 5 100 лв. От изложеното следва, че съдът не е допуснал очевидна фактическа грешка, поради което и това искане е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 175 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение