Решение № 14684 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2019 г.

Решение № 14684 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И., чрез процесуален представител, против решение № 8324 от 04.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3641/2018 г. по описа на Върховния административен съд-пето отделение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба и в молба от 25.09.2019 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът – министъра на икономиката, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалба на Исмаилова против заповед № ЧР-П-02/12.01.2018 г. на Министъра на икономиката, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за заеманата длъжност "Главен експерт" с ранг III младши в регионален сектор "В. Т.", отдел "Мониторинг и финансово управление" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в Министерство на икономиката, считано от 01.02.2018 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел, че са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Решението е правилно. При изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че заеманата от касатора длъжност е реално съкратена, като е премахната 1 щатна бройка за регионален сектор "В. Т."/ заемана от служителката, в рамките на отдел "Мониторинг и финансово управление" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в Министерство на икономиката, и длъжността е преминала в регионален сектор "С." при установена разлика в длъжностните разписания в сила до 31.01.2018 г. и от 01.02.2018 г. В настоящия казус с длъжностното разписание на Министерство на икономиката, в сила от 01.02.2018 г., са извършени структурни промени, като при запазване общата численост на процесния отдел цитиран по-горе, е увеличена числеността на персонала за регионален сектор "С." в рамките на отдела с 5 щ. бр / с по една щатна бройка за длъжностите "главен експерт" и "старши експерт", и три щатни бройки за длъжността "младши експерт"- всички по служебно правоотношение/, за сметка на намаление числеността на длъжностите, заемани по служебно правоотношение в регионалните сектори "В. Т." – 1 щ. бр., "В." - 1 щ. бр., "С. З." -2 щ. бр., "Б." -1 щ. бр. Следователно налице е съкращване на една от трите длъжности "главен експерт" по служебно правоотношение в регионален сектор "В. Т.", съгласно дл. разписание от 01.01.2018 г., едната от които е заемана дотогава от касатора, при което длъжността "главен експерт" по служебно правоотношение продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, т. е. процесната длъжност е реално съкратена. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 12, ал. 1 от УП на Министерство на икономиката, със заповед на министъра на икономиката е изменено длъжностното разписание в министерството, и съответно утвърдено ново дл. разписание в сила от 01.02.2018 г., като с него е осъществена промяна в организацията на работата, в рамките на която е прието специфичните за длъжността "Главен експерт" с ранг III младши в регионален сектор "В. Т.", отдел "Мониторинг и финансово управление" в главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" в Министерство на икономиката функции и задължения да бъдат изпълнявани от по-малко на брой служители - от двама вместо трима, за сметка увеличението на числеността на персонала в регионален сектор "С.". Извършеното е в обхвата на правомощията на министъра на икономиката да утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите на Министерството, като преценката относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Правилен е извода на съда, че ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза, така че служебното правоотношение с касатора правилно е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл без провеждането на подбор. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно допуснато нарушение на принципа за съразмерност от административния орган. По тези възражения тричленния състав на ВАС се е произнесъл с мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в допълнение следва да се отбележи, че противно на тезата на касатора от събраните по делото доказателства не се установява административния орган да е упражнил правомощията си неразумно и недобросъвестно по отношение правата на Исмаилова, съответно да е нарушен принципа на стабилитет на служебното правоотношение. Както се отбеляза по-горе в процесната хипотеза не се извършва подбор, поради което доводите на касатора свързани с квалификацията и професионалния опит на служителката са неотносими. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,