Решение № 2875 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2014 г.

Решение № 2875 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Елиза Микаелян, гражданка на Армения, срещу решение № 2345 от 8.04.2014 г. постановено по адм. д. № 1514/2014 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответната страна Председателят на Държавната агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Елиза Микаелян, гражданка на Армения, против Решение № 1347/20.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата и за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. В касационната жалба не се навеждат нови основания за отмяна на решението, а се преповтарят вече изложените в първоинстанционната жалба. От така изложеното не може да се посочи конкретната причина за напускане на страната на произход от страна на касационната жалбоподателка. Същата е посочила, че е напуснала Армения когато е била много малка и не може да се сети за конкретните причини. Твърди, че баща й е имал проблеми, но не може да посочи конкретно какви, но като цяло не желае да се върне в Армения, защото се чувства българка и говори само български език. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Съдът подробно е анализирал всяка вероятност Елиза Микаелян да е била подложена на преследване или да е изпитвала страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че такъв се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба чужденката поддържа наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелствата, че Елиза Микаелян пребивава продължително в страната заедно със семейството си, че семейството й няма никакво имущество в Армения и че е изгубило връзката със страната по произход, не са основания за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Сам по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по приложимия в случая специален закон. Затова касационната инстанция приема, че административният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу административния акт на председателя на Държавната агенция за бежанците. В заключение следва да се посочи, че по делото на АССГ няма приложена молба или друго искане от Елиза Микаелян за предоставяне на безплатна правна помощ, от където и следва че жалбоподателката не може да иска отмяна на решението поради непредоставяне на такава. В чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ е посочено, че решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа по молба на заинтересованото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение