Решение № 6253 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2014 г.

Решение № 6253 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9503/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД срещу решение № 2669 от 22.04.2014 г. постановено по административно дело № 8695 по описа за 2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В жалбата си касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че производството пред Патентното ведомство (ПВ) е инициирано от лице без надлежна представителна власт. Първоинстанционният съд в оспореното решение не е коментирал недопустимостта адвокатско дружество да действа като местен представител по индустриална собственост по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД). В нарушение на производствените правила липсва произнасяне от Председателя на ПВ по молбата на "Руел 2000" ООД да бъде информирано дали проверката за формална редовност на искането на основание чл. 43а от ЗПД е извършена. Твърди, че в административното производство е нарушено правото на "Руел 2000" ООД на достъп до информация съгласно чл. 12, ал. 2 от АПК. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗПД, в която е предвидено, че при наличие на нови доказателства, те следва да се представят за становище на страната в едномесечен срок. По отношение на производството пред АССГ сочи, че съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса като е допуснал формулирани от ПВ въпроси по назначената съдебно-патентна експертиза (СПЕ) преди да бъде внесен депозит. На следващо място отбелязва, че въпреки надлежното оспорване от страна на жалбоподателя на експертизата и направеното искане за назначаване на тройна СПЕ, съдът немотивирано е отказал уважи доказателственото искане и е кредитирал изцяло СПЕ, включително в оспорената част. Излага оплакване за немотивиран отказ на съда за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) и Министерство на здравеопазването (МЗ). Излага, че липсват доказателства за наличието на забрана за използване на промишления дизайн на основание по-ранното право като основен елемент от фактическия състав на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД. Счита, че с решение № 398 от 31.01.2000 г. на Върховния административен съд (ВАС), потвърдено с решение № 4941 от 07.19.2000 г. на ВАС, петчленен състав, е доказано, че използването на опаковката на продуктите на "Руел 2000" ООД не може да бъде забранено на основание наличие на по-ранни права върху марки ASPIRIN и АСПИРИН. Представени са достатъчно доказателства, че продуктът АСПЕРАН е разрешен за употреба, както и че присъства на българския пазар без прекъсване от 2000 г. насам, паралелно с продуктите АСПИРИН, като през целия период не е имало объркване от страна на потребителите. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на решение на СГС от 15.01.2005 г., в което на сравнение подлежат две словни марки, какъвто не е процесният случай. Прави искане към съда да отмени оспореното решение. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Ответникът - "Байер" АД - Германия, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - "Байер Интелектуална собственост" ООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на "Руел 2000" ООД срещу решение № 284 от 17.05.2013 г. издадено от председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД е заличена регистрацията на промишлен дизайн 1 с рег. № 6365 "Бутилки", с притежател "Руел 2000" ООД, дружеството е осъдено да заплати на Патентно ведомство направените по делото разноски и е прекратено производството по делото по отношение на "Байер" АД, Германия. За да постанови решението си, съдът е изложил, че административното производство е започнало по искане от 21.05.2012 г. на "Байер" АД - Германия за частично заличаване на регистрацията на промишлен дизайн "Бутилки" с рег. № 6365 за изображения 1.1 и 1.2, включени в дизайн 1 от регистрацията с притежател "Руел 2000" ООД. Искането е подписано от адв. Политов, представител по индустриална собственост и е с правно основание чл. 29, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗПД, тъй като използването на посочените две изображения от дизайна е в конфликт с изключителните права на "Байер" АД - Германия, придобити с по-ранно регистрирани словни марки ASPIRIN, IR № 312632 и АСПИРИН, рег. № 1579, ползващи се със закрила на територията на Република България от 12.05.1986 г. и 22.02.1955 г. за стоки от клас 05 по МКСУ "Фармацевтични продукти". В искането е посочено, че в процесния дизайн е инкорпориран словен елемент ASPERAN, съответно АСПЕРАН, който е в значително близко сходство с посочените словни марки на "Байер" АД - Германия. На това основание с решение № 43537 от 21.12.1998 г. на ПВ е постановен и отказ за регистрация на марка ASPERAN - комбинирана, потвърден с решение № 4423 от 26.04.2006 г. на ВАС по адм. дело № 4272/2005 г. С решение № 54 от 14.02.2006 на председателя на ПВ е отхвърлено искането на "Руел 2000" ООД за отмяна на действието на територията на РБ на международна регистрация ASPIRIN, IR № 312632, което решение е потвърдено с решение на ВАС по адм. дело № 14388/2009 г. На 06.12.2012 г. "Руел 2000" ООД е депозирал молба за прекратяване на процедурата поради липса на правна легитимация на лицето, подало искането. На 06.12.2012 г. е депозирано възражение срещу искането, както и молба за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на производството по искане на Христо Венциславов Михайлов за отмяна на регистрацията на марка АСПИРИН, рег. № 1579 на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. На 21.01.2013 г. е представено допълнение към възражението с приложено копие на разрешително за ползване и одобрение на етикетът на процесния дизайн от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ). Възражението на "Руел 2000" ООД и допълнението към него са връчени на "Байер" АД на 18.01.2013 г. и на 01.02.2013 г. "Байер" АД Германия е депозирало отговор, като няма данни "Руел 2000" ООД да е запознат с отговора на "Байер" АД и приложените към него доказателства. Назначеният със заповед № 451 от 22.04.2013 г. състав на отдела по спорове за разглеждане на искането е дал становище за заличаване на регистрацията на процесния дизайн. Възприемайки становището и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗПД, председателят на ПВ е издал оспореното пред съда решение, с което е приел за основателно искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн 1 от рег. № 6365 "Бутилки" с притежател "Руел 2000" ООД. В мотивите е посочено, че е налице висока степен на фонетично и визуално сходство между знака ASPERAN в дизайна и марката ASPIRIN, предвид което съществува вероятност за объркване на потребителите. Посочено е, че сходството е установено с решение на СГС от 15.01.2005 г., потвърдено с решение на № 4423 от 26.04.2006 г. на ВАС. С оглед изложеното и предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и чл. 19, ал. 2 от ЗПД, председателят на ПВ е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД за заличаване на процесния дизайн. Съдът е приел е заключението на назначената по делото съдебно-патентна експертиза, която установява, че словна марка ASPIRIN, IR № 312632 и процесният дизайн са регистрирани за идентични стоки - фармацевтични продукти, съдържащи като активна съставка Acetylsalicilyc acid. Между посочената марка и словната част на процесния дизайн съществува визуално и фонетично сходство, които създават вероятност от объркване на потребителите, както и възможност за свързване на по-ранната марка ASPIRIN със знака ASPERAN от дизайна. Съгласно представена по делото библиографска справка за марка ASPIRIN, IR № 312632 към 17.02.2014 г. марката е с притежател "Байер Интелектуална собственост" ООД. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и че решението е постановено при спазване на материалния закон. Приел е, че възражението на "Байер" АД - Германия не е предоставено на "Руел 2000" ООД, но доколкото в закона не е предвидена такава процедура и в случая не се касае до доказателства, които съставът по чл. 41, ал. 2 от ЗПД е изискал служебно, то не е необходимо предоставяне на възражението на молителя на притежателя на дизайна. Приел е за неоснователно възражението на "Руел 2000" ООД, че административният орган е сезиран с недопустимо искане, подписано от лице без представителна власт, след като е обсъдил представени по делото пълномощни. Приел е за неоснователно оплакването на "Руел 2000" ООД за липса на произнасяне по искането за спиране на производството, тъй като това произнасяне е направено с оспорения по делото акт, от който е видно, че същият касае преценка на основателността на искането само по отношение на марка ASPIRIN, поради което е направено сравнение само на марка ASPIRIN с включения в процесния дизайн знак АSPERAN. Съдът е обсъдил подробно разпоредбите на чл. 29, ал. 2, т. 2, чл. 3, чл. 10, чл. 18 и чл. 19, ал. 1 от ЗПД, чл. 9, ал. 1, чл. 10 от ЗМГО и чл. 13 от ЗМГО и е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД за заличаване на промишлен дизайн 1 от рег. № 6365 "Бутилки" с притежател "Руел 2000" ООД. Приел е, че след като е налице по - ранно регистрирано право на индустриална собственост следва да се прецени дали е налице такова сходство между процесния промишлен дизайн 1 и регистрираната марка ASPIRIN, което да обоснове необходимост от заличаване на регистрацията на по-късно заявеното и регистрирано право на индустриална собственост. Отбелязал е, че в случая се касае за сравнение на различни по своята същност обекти на индустриалната собственост (търговска марка и промишлен дизайн), като при преценката водещ критерий е начина на възприемане на спорните обекти в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично. Съдът се е позовал на решение на СГС от 15.01.2005 г., потвърдено с решение на № 4423 от 26.04.2006 г. на ВАС по адм. дело № 4272/2005 г., според мотивите на които е налице визуално, словно и фонетично сходство между марката ASPIRIN и заявена марка ASPERAN с ударение върху "е". Приел е, че е налице визуално, словно и фонетично сходство както между марките ASPIRIN и ASPERAN, така и между всяка от тези марки и всеки елемент от дизайна, който я съдържа. Приел е, че двата обекта на индустриална собственост (марка и промишлен дизайн в заличената част) са сходни до степен да бъдат объркани от потребителите, като същите се използват върху опаковките на идентични стоки - фармацевтични продукти (лекарства). Посочил е, че доводите за дългогодишното присъствие на "Руел 2000" ООД на пазара на лекарства могат да бъдат относими в производството по искане за регистрация на марка в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗМГО, но не и в производството по заличаване на промишлен дизайн. Предвид изложеното е стигнал до крайния извод, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД за заличаване на промишлен дизайн 1 с рег. № 6365, поради което оспореното решение № 284 от 17.05.2013 г. на председателя на ПВ е законосъобразно. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 5 от ЗПД, регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗПД за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн 1 от рег. № 6365 "Бутилки", с притежател "Руел 2000" ООД. Настоящата инстанция споделя направеното от съда тълкуване на материалния закон и преценка на фактите по делото. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е изводът, че "Байер" АД - Германия, като притежател към момента на подаване на заявлението на регистрирани с приоритет словни марки ASPIRIN, IR № 312632 и АСПИРИН, рег. № 1579, ползващи се със закрила на територията на Република България съответно от 12.05.1986 г. и 22.02.1955 г. за стоки от клас 05 по МКСУ "Фармацевтични продукти", по смисъла на чл. 3 от ЗПД, се явява заинтересовано лице да инициира производство за заличаване на по-късно регистриран промишлен дизайн с рег. № 6365 "Бутилки" (заявен на 06.12.2005 г. и регистриран на 30.01.2007 г.) с притежател "Руел 2000" ООД. Неоснователно се явява направеното от "Руел 2000" ООД възражение за неправилност на решението, предвид твърдението, че производството пред Патентното ведомство е инициирано от лице без надлежна представителна власт. Съгласно ал. 1 на чл. 5 от ЗПД всяко лице, което съгласно този закон има право да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично или чрез местен представител по индустриална собственост, а в ал. 2 е предвидено, че лица, които нямат постоянен адрес или седалище в Република България, извършват тези действия чрез местен представител по индустриална собственост. Правилно е възприето от съда, че производството е инициирано от заинтересовано лице чрез представител с надлежна представителна власт. От представени в хода на административното и на първоинстанционното производство нотариално заверени пълномощни с приложен към тях апостил се установява, че прокурист на "Байер" АД - Германия е упълномощил адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори" да представлява дружеството във всички административни и съдебни процедури по отношение на словни марки АСПИРИН и ASPIRIN, включително като е предоставено правото да преупълномощава трети лица с всички или част от предоставените права. От своя страна адвокатското дружество е преупълномощило адв. Йордан Политов - представител по индустриална собственост, да представлява "Байер" АД - Германия като прави искания, подава и оттегля молби и предприема всички необходими мерки, за запазване на интересите им. Правилно е извършеното от съда тълкуване на разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗПД и изводът за спазване на процедурата по размяна на книжа е обоснован. Действително приложимата нормативна разпоредба не съдържа изискване становището на молителя по подадено възражение да бъде изпращано на притежателя на правото върху дизайна. Липсата на предвидено в закона задължение в такъв смисъл, както и обстоятелството, че незапознаването на притежателя на дизайна с това становище не може да се отрази на законосъобразността на крайния административен акт, водят до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред ПВ. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд поради недопускане на доказателствено искане за назначаване на тройна експертиза. Действително касаторът е оспорил заключението на вещото лице в частта, с която е даден отговор на въпрос № 4, но единствено оспорването от страната не е достатъчна предпоставка за назначаване на тройна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 201 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е необходимо още заключението да не е обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност, какъвто извод в случая не може да се направи. Видно от заключението на СПЕ вещото лице е дало изчерпателен и мотивиран отговор на всеки от поставените въпроси, като освен това е изслушано и в съдебно заседание на 10.04.2014 г. Без основание е и оплакването за допуснати процесуални нарушения поради немотивиран отказ на съда за издаване на съдебно удостоверение за послужване пред ИАЛ и МЗ за снабдяване със заверени копия на разрешения за употреба на продукта АСПЕРАН. Въпросните разрешения са неотносими към спора, тъй като са издадени в отделно административно производство пред административен орган, който не разполага с правомощия в сферата на закрила на правата на индустриална собственост. Неоснователни и недоказани се явяват възраженията в жалбата за нарушаване на равенството на страните в процеса. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и приетото по делото заключение на вещото лице, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, за наличие на предпоставките за заличаване регистрацията на процесния промишлен дизайн. По делото не се спори, че марката ASPIRIN, притежавана от "Байер" АД - Германия, а впоследствие от "Байер Интелектуална собственост" ООД, е регистрирана преди промишления дизайн на касационния жалбоподател, поради което тя е с право на приоритет. Обхватът на правната закрила на търговската марка е очертан в разпоредбата на чл. 13 от ЗМГО, съгласно която регистрацията на марка дава изключителни права на притежателя да ползва този знак, включително и правото да забрани използването във всякакъв вид от всяко трето лице в търговска дейност на знак, идентичен или сходен на регистрирания по отношение на стоките и/ или услугите, за които е регистриран. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба използването на марката е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак, както и използването на знака в търговски книжа и в реклами. Видно от нормата на чл. 18 от ЗПД обхватът на правната закрила на дизайна се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и включва всеки дизайн, който не създава у потребителя различно цялостно възприятие. Изхождайки от обхвата на правната закрила на двата обекта на индустриална собственост и след извършена съпоставка, съдът правилно е приел, че е налице сходство между регистрираната марка АSPIRIN и по-късно регистрираният промишлен дизайн. Предвид това, че знакът АSPЕRАN в промишления дизайн представлява търговското наименование на продукта, именно той остава в съзнанието на потребителя. Поради това знакът АSPЕRАN е водещ при сравнението за наличието или липса на сходство между марката и дизайна, независимо от включването в него и на комбинирана и образна марки, собственост на "Руел 2000" ООД. Безспорно установено е, че е налице висока степен на фонетично и визуално сходство между посочения знак и марката. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Предвид това е достигнал до законосъобразен извод, че двата обекта на индустриална собственост са идентични до степен да бъдат объркани от потребителите, поради което визираните в закона материалноправни предпоставки за заличаване на по-късно регистрирания от "Руел 2000" ООД промишлен дизайн са изпълнени. Представените след приключване на съдебното дирене писмени документи от страна на "Руел 2000" ООД не могат да бъдат взети предвид от настоящия състав при постановяване на решението по аргумент за противното от чл. 147 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, още повече, че същите представляват част от преписка по неприключило пред Патентно ведомство административно производство и не удостоверяват нововъзникнали за дружеството права. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение