Решение № 6172 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7664/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт, против решение 3147 от 11.05.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 10440/2021г. в частта, с която е отменена заповед РД-01-856 от 19.10.2021г. по точки 1, 2, 21, 25 и 31 изменена със заповед РД-861/21.10.2021г. Със заповедта в отменената част се нарежда въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 21.10.2021г., а именно: по т. 1 Преустановяване на посещенията в центрове за подкрепа на личностно развитие, детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца. Изключение се допуска само по отношение на центровете за специална образователна подкрепа, по т. 2 Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, симпозиуми, обучения, конкурси изпити и други мероприятия с такъв характер, по т. 21 Преустановяват се посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от закона за туризма, включително и тези към местата за настаняване, по т. 25 Преустановяват се посещенията в търговските центрове тип МОЛ, магазините с нетна търговска площ над 300 кв.м., базарите и изложенията на закрито. Изключение се допуска по отношение на магазините, които предлагат предимно хранителни стоки, аптеките, оптиките, зоомагазините, банките, доставчиците на пощенски и куриерски услуги, застрахователите, доставчиците на платежни услуги и офисите на телекомуникационните оператори, независимо дали са самостоятелни обекти или са разположени в търговски център тип МОЛ и по т. 31-Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 15, 171 19, 20, 21, 25 и 26 може да не се прилагат при условия, че 100% от персонала на съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на заповед РД-01-733 от 27.08.2021г. на министъра на здравеопазването и ръководителя на обекта/организатора на мероприятието е взел решение и е създал необходимата организация за допускане до обекта, съответно мероприятието само на лица които, са ваксинирани или преболедували, удостоверено с валидни документи за ваксинация или преболедуване, предоставят отрицателен резултат за проведено 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието, изследване по метода на полимеразна верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест/до 48 часа преди влизане/, удостоверено чрез валиден документ, като тези условия не се прилагат за лица по 18 г. възраст. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е недопустимо. Недопустимо е тъй като има заведено друго дело по жалби срещу същата заповед, в което производство съдът е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на други лица, не съвпадащи с настоящите жалбоподатели и като не съобразил тези обстоятелства съдът е постановил недопустимо решение. Поддържат се и доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на решението като не са приложени правилно разпоредбите на чл.66-69 АПК. Поддържа, че при издаване на акта законът допуска и да не се спазят някои от изискванията, а именно за уведомяване и участие на заинтересованите лица. Поддържа, че извода на съда, че акта не е достатъчно мотивиран е необоснован извод предвид доклада на главния държавен инспектор, в който са налице достатъчно ясни и точни фактически основания и показатели. Предвид изложеното се иска обезсилване на решението, алтернативно отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло оспорването срещу административния акт. Ответникът, СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЗАВЕДЕНИЯТА, представлявано от Р. Г. А., чрез процесуален представител, адвокат В. К. С. - член на САК, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на СДРУЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ЗАВЕДЕНИЯТА" със седалище и адрес на управление в гр. София срещу Заповед РД-01-856/19.10.2021г., изменена със Заповед 861/21.10.2021г. на министъра на здравеопазването. Доводите са за допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Свеждат се до липса на мотиви в издадения акт, разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 73 АПК и неучастието на заинтересованите лица при издаване на акта, които са нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна, поради наличието на сочените в жалбата основания за отмяна и отменил заповедта в частта по т. 1, 2, 21, 25 и 31. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, АПК. Обстоятелството, че има образувани и други дела срещу същия административен акт, но с други жалбоподатели при липса на влязъл в сила съдебен акт не обосновава автоматично недопустимост на някое от постановените решения, преди влизане в сила на някое от тях. Дори да има влязъл в сила съдебен акт, според резултата от него се преценява действието на съдебното решение, съгласно разпоредбата на чл. 183 АПК. Предвид изложеното доводите за недопустимост на решението са неоснователни. Относно правилността на съдебното решение настоящата инстанция съобрази основанието и реда по който е издаден обжалваният административен акт. Това са разпоредбите на чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето/ЗЗ/, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, Решение 629 на Министерски съвет от 26.08.2021г. и предходните решения на Министерския съвет относно епидемичната обстановка, както и предложението на Главния държавен инспектор. Съобразявайки цитираните текстове от Закона за здравето е безспорно, че е налице заразна болест и епидемичното й разпространение, което е основание за издаване на общ административен акт, какъвто безспорно е обжалваната заповед. Процедурата по издаване е ясно посочена и видно от приложената административна преписка етапите в нея са спазени. Разпоредбата на чл. 73 АПК позволява да не се спазят някои от разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Налице е и основанието за приложение на чл. 73 от АПК, свързано с опазване на живота и здравето на гражданите. Въпросите, които са предмет на контрол при проверка за законосъобразност на такъв административен акт са, не дали са спазени напълно административно производствените правила, за които се допуска по закон отклонение от изпълнението им, а дали целта, ограничителните мерки, засягането на права и свободи е съразмерно, като се прецени дали те не са в повече от необходимото за целта. В случая такава преценка се свежда до това, че е налице заразна болест, която има широк обхват на национално и извън национално териториално ниво, има или няма методи за лечение на заболяването, какви са тези методи, утвърдени ли са по научен и/или практически път от медицината, има ли опит в науката и практиката, ефективно ли е лечението, колко вида лечение има и какви са резултатите от тях, има ли ефективност на лечението, има ли предвидимост на ситуацията и може ли тя да се управлява с мерки и лечение и какви са те. При преценката на тези обстоятелства се налага извода, че приложените мерки на физическо ограничаване на свободата на придвижване имат ефект, доказан по несъмнен начин и при липса на яснота по всички останали въпроси от научен и практически характер за ограничаване на епидемията следва да се приеме, че мотивите на органа са тези, на експертизата в доклада на Главния държавен здравен инспектор и всички актове и решения по управление на този процес. При липса на яснота от научен и практически характер оспорването на акта с доводи за съществено ограничаване на защитени от Конституцията на Република България права не е достатъчно, за да се прехвърли доказателствената тежест върху административния орган, да установи, че това са най съразмерните мерки, при липса на други такива, посочени както от жалбоподателя така и в науката и практиката. При липса на обективна възможност за сравняване на различни равноправни варианти за действие на разположение на административния орган не може и да се приеме, че липсват мотиви при издаване на обжалваната заповед. Административният орган в конкретният случай е длъжен да приложи мерките, за които разполага с достатъчно основание от медицинска гледна точка, че имат ефект за ограничаване разпространението на заразната болест, каквото е извършено с издаване на обжалваната заповед. Предвид изложеното решението в обжалваната част е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което оспорването следва да бъде отхвърлено. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение