Решение № 14919 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2011 г.
ВАСVI отделение15.11.2011 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 166 от 30.03.2011 г. по адм. дело № 151/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № Ж-192-2 от 24.01.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 2454 от 08.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14919 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на едноличния търговец Недялко Лозков Лозев с фирма ЕТ "Недялко Лозев", със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, срещу решение № 166 от 30.03.2011 г. по адм. дело № 151/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 166 от 30.03.2011 г. по адм. дело № 151/2011 г., Административният съд - гр. Хасково е отхвърлил жалбата на едноличния търговец Недялко Лозков Лозев с фирма ЕТ "Недялко Лозев", със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, срещу решение № Ж-192-2 от 24.01.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково, с което са отхвърлени жалбите на едноличния търговец срещу разпореждане № 2454 от 08.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Хасково. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Славея Георгиева Русева е подала молба-декларация за разрешаване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете, считано от 30.08.2006 г. до 18.05.2008 г., в която е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. При извършена проверка на основание чл. 108 от КСО, органите на РУ "СО" са установили, че детето - Дара Русева Русева, е постъпило в ОДЗ № 15 "Слънце" - гр. Хасково на 04.12.2007 г. и продължава да го посещава след навършване на двегодишна възраст - 18.05.2008 г.. Констатирано е също така, че детето на Живка Миткова Ангелова - Златин Динков Тенчев, е настанено в същото детско заведение на 01.04.2008 г. и продължава да го посещава след навършване на двегодишна възраст - 16. 07.2008 г.. Майката е подала молба-декларация за разрешаване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете, считано от 18.10.2006 г. до 16.07.2008 г., в която е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение. Правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст на работещите майки по трудови правоотношения е уредено в чл. 164, ал. 1 от КТ. Редът и условията за ползването му са конкретизирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Отпускът се ползва въз основа на писмено заявление на майката, че детето не е настанено в детско заведение (детска ясла, детска градина). Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 от КТ е да уведоми осигурителя, разрешил ползването, в случай, че детето е настанено в детско заведение. Цитираното задължение не е било изпълнено от Славея Георгиева Русева и от Живка Миткова Ангелова. Това е така, защото предназначението на този вид отпуск е целево, т. е. той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете, което я освобождава да работи, докато ползва отпуска. Майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност, или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуската тя прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условието за ползването му. Когато по време на ползването на тази отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуската отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. От изложената по-горе нормативна уредба категорично се налага изводът, че задължение на ползващия отпуска по чл. 164 от КТ е да уведоми работодателя, разрешил ползването, в случай, че детето е настанено в детско заведение. Следователно работодателят-осигурител не е имал нито законово задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт се отменя. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,