Решение № 12874 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2011 г.

Решение № 12874 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Запад" АД със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 182, представлявано от изпълнителен директор Евстати Димитров Велинов, против решение № 6669/13.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2343/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кованджиев моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна. С обжалваното решение, Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на "Овергаз Запад" АД, против решения № № Ц-19/08.06.2009 г. и Ц-01/18.01.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с които са утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на община Монтана, считано от 01.07.2009 г. при продължителност на регулаторния период до 2011 г. и съответно - за териториите на община Кюстендил, Мездра, Петрич, Монтана, Банско и Разлог, считано от 01.02.2010 г. за регулаторен период 2009 г. - 2013 г. включително. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че решенията са постановени от компетентен орган, по заявления за утвърждаване на цени подадени до ДКЕВР от енергийното дружество /в първия случай - от влятото в него "Монтанагаз" АД/, при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка въз основа представените доказателства е прието, че по заявление вх. № Е-15-03-9/05.11.2007 г. от "Монтанагаз" АД /чийто правоприемник е дружеството - касатор в настоящото производство в резултат осъществено вливане/, от ДКЕВР е поискано утвърждаване на цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на община Монтана за периода 2007 г. - 2011 г., с оглед приложени от заявителя справки за цените за всяка година от регулаторния период и бизнес план за същия; след обсъждане от дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, и направен анализ на офертата е констатирано, че в цените за разпределение на природен газ е предложено включването на недовзет приход в размер общо на 2 448.812 хил. лв. за периода 2003 г. - 2006 г.; изготвеният в тази връзка доклад № Е-ДК-166/16.04.2009 г. е приет на закрито заседание на комисията на 21.04.2009 г. и обсъден в открито заседание на регулаторния орган проведено на 28.04.2009 г.; в закрито заседание на 12.05.2009 г. ДКЕВР приема проект за решение по заявлението на "Монтанагаз" АД, представен за обществено обсъждане на 19.05.2009 г.; така в закрито заседание на 08.06.2009 г. от ДКЕВР е прието оспореното решение № Ц-19, с което единодушно са утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителните мрежи за територията на община Монтана до 2011 г., диференцирани за отделните категории потребители и определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., регулаторната база на активите за същия период и нормата на възвращаемост на капитала, без да е отчетен недовзетия приход за периода 2003 г. - 2006 г. Съответно - по искането, обективирано в заявление вх. № Е-ЗЛР-И-25/22.05.2009 г. подадено от "Овергаз Запад" АД за утвърждаване на цени за разпределение и снабдяване с природен газ на териториите на общини Кюстендил, Мездра, Петрич, Монтана, Банско и Разлог за периода 2009 г. - 2013 г., към което са приложени справки за цените за всяка една година от посочения регулаторен период и бизнес план за същия период, след разглеждането му от специалисти на дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР е направен анализ на офертата, основните ценообразуващи елементи и бизнес плана, при което е констатирано, че в цените за разпределение на природен газ е предложено включването на недовзет приход от нереализирани количества в размер на 4 846.742 хил. лв. за периода 2003 г. - 2006 г.; изготвеният доклад № Е-ДК-452/20.11.2009 г. е приет на закрито заседание на комисията, по протокол № 146/23.11.2009 г. и обсъден в открито заседание на регулаторния орган на 01.12.2009 г. с участие на представител на дружеството - заявител; в закрито заседание комисията приема проект за решение по заявлението, представен за обществено обсъждане по протокол № 155/07.12.2009 г.; в закрито заседание на 18.01.2010 г. ДКЕВР единодушно приема решение № Ц-01 по протокол № 5/18.01.2010 г., с което утвърждава цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителните мрежи за териториите на общини Кюстендил, Мездра, Петрич, Монтана, Банско и Разлог, за периода 2009 г. - 2013 г., диференцирани за отделните категории потребители и определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., регулаторната база на активите за същия период и нормата на възвращаемост на капитала, без да е взет предвид посочения от дружеството недовзет приход за периода 2003 г. - 2006 г. Приетото за установено от фактическа страна изцяло кореспондира с данните от приложените по делото документи и заключението на изслушаната съдебно - икономическа експертиза /в частта, която не обективира отговори на правни въпроси от компетентността на решаващия състав/. В резултат обосновано е прието, че обжалваните решения са издадени от компетентен орган при упражняване на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗЕ в предвидената от закона форма и след спазване на административнопроизводствените правила, включително съдържат подробни мотиви, обосноваващи възприетия начин на определяне на цените за пренос, снабдяване с природен газ и присъединяване към газоразпределителните мрежи по подадените заявления, за двата разглеждани периода. Противно на наведените в касационната жалба оплаквания при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и небоснованост. Съдът правилно е възприел и обсъдил заключението по допуснатата по делото СИЕ, /което несъмнено не обвързва решаващия състав при тълкуването и прилагането на материалния закон/ единствено относно установените факти и икономическата обосновка на отчитането на недовзетия приход. Основният спор по делото е относно приложимостта на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/ в случаи като процесния, в които методът на регулиране чрез стимули се използва за първи път, а предходният използван метод на регулиране на цените е бил "нетна настояща стойност". Този въпрос - за приложимостта на института за корекция на цените въз основа на надвзет/недовзет приход, въведен с изменението на НРЦПГ от 2007 г., е правен. Поради това не би могло да се приеме, че при решаването му съдът е следвало да възприеме застъпеното в тази връзка становище на вещото лице. Напротив - като е приел, че по реда на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ не може да се коригира недовзет приход за периода 2003 г. - 2006 г., тричленният състав е постановил правилно решение в съответствие с приложимия закон и неговата цел. Противно на наведените в касационната жалба доводи, обоснован е направеният извод, че решенията на комисията са постановени в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката, Наредбата за регулиране цените на природния газ и Указанията за образуване на цените за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и за снабдяване с природен газ от краен снабдител. При регулирането чрез метода "горна граница на цени" по чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" НРЦПГ са съобразени изброените в чл. 9 - чл. 13 от наредбата ценообразуващи елементи, без да е отчетен посоченият от лицензианта недовзет приход за периода 2003 г. - 2006 г. В тази връзка правилно е констатирано, че избраният за определяне на цените метод и в двата акта на комисията съответства на приложимата в случая редакция на чл. 4 НРЦПГ /по ДВ бр. 64/07.08.2007 г./. При прилагане на метода на регулиране чрез стимули "горна граница на цени" се определя цена за първата година от регулаторния период /образувана съгласно чл. 18 - чл. 20 от наредбата въз основа утвърдените прогнозни необходими годишни приходи по чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба/, която впоследствие ежегодно се актуализира, при отчитане на инфлацията и ефективността на предприятието според чл. 3 и 3.1 от горепосочените указания. С изменението на Наредбата за регулиране на цените на природния газ по ДВ, бр. 64/2007 г. е отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност", при което като основни методи на ценово регулиране, наред с метода "норма на възвръщаемост на капитала", са въведени методите за регулиране чрез стимули, при които регулаторния период е от две до пет години: "горна граница на цени" и "горна граница на приходи" и едновременно с това е приета новата ал. 3 на чл. 4 НРЦПГ, уреждаща възможността при прилагането на последните, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика утвърдена от комисията. Материалноправният характер на нормата на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ, респективно действието й занапред във времето, налага направеният от ДКЕВР и тричленният състав на ВАС извод, че горепосочената възможност касае изтекъл регулаторен или ценови период, спрямо който вече е бил приложен метод на регулиране чрез стимули по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" и "б" НРЦПГ /в редакцията й след изменението по ДВ бр. 64/2007 г./, но не и предходен период, за който е бил приложен метода "нетна настояща стойност", отпаднал със същото изменение на наредбата. След като за приложението на способа по чл. 4, ал. 3 НРЦПГ е необходимо да е било извършено регулиране на цените поне за един предходен ценови или регулаторен период чрез някой от методите на регулиране чрез стимули /"горна граница на цени"/"горна граница на приходи"/, то правилно е прието, че към момента на постановяване на обжалваните пред първата инстанция решения, разпоредбата на чл. 4, ал. 3 НРЦПГ е неприложима относно недовзет приход възникнал за периода 2003 г. - 2006 г., предхождащ влизането й в сила. Настоящият състав приема, че натрупаните разлики между прогнозни и фактически обеми природен газ и прогнозно и фактическо изпълнение на инвестиционната програма и формирането на недовзет приход за посочения период е следвало да бъдат предявени при ежегодното актуализиране на цените, което е било допустимо съгласно метода на ценово регулиране "нетна настояща стойност" приложен през този период, в това число и по искане на газоразпределителното дружество. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, съдът