Решение № 429 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2011 г.

Решение № 429 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Станчева Димитрова от гр. Велико Търново против решение № 289 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 494 по описа за 2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 87 от 05.05.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 87 от 05.05.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Велико Търново, отхвърлящо жалбата на Цветелина Станчева Димитрова от гр. Велико Търново против разпореждане № РВС-461 от 21.03.2011 г., издадено от началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода от 08.10.2007 г. - 31.10.2007 г. с общ размер 140.87 лв. и лихви в размер на 109.76 лв. - общо 299.13 лв. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че от момента на записването и приемането на детето Давид в Детска ясла "Слънце" - Велико Търново то има качеството на "настанено" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1. Жалбоподателката не е изпълнила задължението да уведоми осигурителя за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство, поради което следва да възстанови неправомерно полученото по нейна вина обезщетение. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли към 08.10.2007 г. се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). Не съответства на точния смисъл и разума на закона застъпеното от жалбоподателката тълкуване, съгласно което понятието "детско заведение" включва само образователните заведения, създадени по реда на Закона за народната просвета, в случая детските градини. Разпоредбата на чл. 118 от Закона за здравето изрично предвижда създаването на детски ясли и детски кухни. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Неотносими са посочените в касационната жалба разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 1 от 05.01.2007 г., в сила от 1.01.2007 г.), които по силата на заключителната разпоредба на § 2, ал. 1 не се прилагат по отношение на паричните обезщетения на лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, за трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., неизплатените парични обезщетения и помощи, отнасящи се за периоди до тази дата, както и паричните обезщетения за бременност и раждане по § 22е КСО. Видно от приложената молба-декларация, подадена от жалбоподателката на 21.03.2007 г., изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се е извършвало чрез осигурителя. По т. 2 жалбоподателката е декларирала, че при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, водещи до прекратяване на паричното обезщетение (настаняване в детски ясли и др.) се задължава в 3-дневен срок да уведоми писмено предприятието, учреждението, организацията. Детето Давид, род. на 25.06.2006 г., е било настанено в Детска ясла "Слънце" - Велико Търново на 08.07.2007 г., а майката е преустановила ползването на отпуска за отглеждането му от 01.11.2007 г. Тя не е изпълнила задължението да уведоми в 3-дневен срок осигурителя АДВ - Регионална дирекция, гр. Русе, за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 1 от молба-декларацията. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за неправомерно изплащане на обезщетението поради неупражнен контрол от страна на ТП на НОИ - Велико Търново по смисъла на чл. 40, алинея 3 от КСО. Изплащането на обезщетенията е извършвано за сметка на ДОО чрез осигурителя, а не пряко от ТП на НОИ по реда на чл. 40, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Националният осигурителен институт чрез компетентния си орган е предявил вземането на ДОО за неоснователно изплатени парични обезщетения преди изтичане на давностния срок по чл. 115, ал. 1 от КСО. Оспореният административен акт, с който е разпоредено възстановяване на неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил жалбата, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,