Решение № 3299 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2012 г.

Решение № 3299 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1988 от 10.04.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 6641 по описа на същия съд за 2011 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 1006489/14.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София срещу Радослав Кирилов Разсуканов от гр. София, бул. "Васил Левски" № 68, вх. Б, ет. 3, ап. 35, ЕГН: 5602076243, който акт е изменен с Решение № 988/13.06.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва изводите на административния съд за нищожност на РА, като настоява, че Съдът не е положил достатъчно усилия да изясни спора откъм компетентност на издателя на административния акт, за което е длъжен да следи служебно. Представя доказателства във връзка с новата организационно-управленска структура на НАП. Претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради наличие на основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з. касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Радослав Кирилов Разсуканов, в с. з. чрез пълномощника си адв. Койкова оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е приел, че РА № 1006489/14.03.2011 г. е нищожен като издаден от некомпетентен орган. В тази връзка Съдът е установил, че ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1006489/3.08.2010 г., издадена от Емил Кирилов Динев - Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. София, с изнесено работно място - София област. От приложената Заповед № 178.14/30.12.2009 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София е видно, че считано от 1.01.2010 г. посоченият орган по приходите е преназначен от длъжността Началник сектор при ТД на НАП - София област, на длъжност Началник сектор и орган по възлагане на ревизии при ТД на НАП - гр. София, с изнесено работно място - София област. Съгласно Заповед № РД-01-6/4.10.2010 г. Директорът на ТД на НАП - гр. София е оправомощил за компетентни органи по издаването на ЗВР поименно изброени органи по приходите, между които е Емил Кирилов Динев. За да прогласи нищожността на РА, Съдът се е позовал на чл. 8 ДОПК, съгласно която компетентна е ТД на НАП по постоянен адрес на ревизираното физическо лице, който е в гр. София, а не София област. В ЗВР и в заповедта за определяне на компетентен орган е посочен адрес за кореспонденция с ревизираното лице само в София. По тези съображения Съдът е приел, че органът по възлагането не е имал правомощие да възложи ревизия на данъчен субект, чийто постоянен адрес е извън пределите на териториалната му компетентност. Съдът е установил още, че и РА е издаден от териториално некомпетентен орган, тъй като със Заповед № 44.14/30.12.2009 г. Директорът на ТД на НАП - гр. София, считано от 1.01.2010 г., е преназначил издателя на акта Стефка Божидарова Пеева от длъжността главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София област с работно място - Фронт офис Своге, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, с изнесено работно място - София област, Фронт офис Своге. Оттук е направил извода, че издателят на РА е била с териториална компетентност гр. Своге, а не гр. София. Съдът е посочил, че не са представени доказателства, сочещи, че на органа, възложил ревизията и органа, издал РА, са предоставени правомощия да възлагат, респ. да издават РА извън териториалния обхват на техните правомощия. Така постановеното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От представеното Решение № РМФ-286/19.12.2009 г., прието от Управителния съвет на НАП се установява, че на основание чл. 5, ал. 5, т. 5 и т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите е извършена структурно-организационна реформа на съществуващите териториални дирекции, като считано от 1.01.2010 г. ТД София област се структурира в ТД на НАП с териториален обхват, седалище и обхват на дейност ТД на НАП - гр. София. По силата на т. 4 от решението се създават офиси (дирекции), съответстващи на досегашните териториални дирекции, в които се осъществяват дейностите по обслужване на данъкоплатци и осигурители. По силата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентната ТД на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по постоянен адрес на физическите лица. С оглед на посочените разпоредби основният спорен момент е компетентността на органа, възложил извършването на ревизия на физическо лице с постоянен адрес в гр. София. Касационният съд намира, че с оглед извършената с Решение № РМФ-286/19.12.2009 г. на УС на НАП структурно-организационна реформа на съществуващите териториални дирекции, се налага извода, че считано от 1.01.2010 г. ТД София област се структурира в ТД на НАП с териториален обхват, седалище и обхват на дейност ТД на НАП - гр. София. Предвид Заповед № № РД-01-6/4.10.2010 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София, с която Емил Кирилов Динев е оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии, то ревизията е възложена от компетентен орган. РА също е издаден от компетентен орган, тъй като работното му място - Фронт офис Своге - е включено в ИРМ - София област като част от структурата на ТД на НАП - гр. София. ЗОКО е издадена след надлежно оправомощаване от компетентния (както се установи по-горе) орган по възлагането, надлежно оправомощен от Директора на ТД на НАП, който черпи правомощията си непосредствено от закона, а самият закон допуска възможност за прехвърляне на тези правомощия. Независимо че ревизираното лице е с постоянен адрес в гр. София, компетентната ТД на НАП - гр. София включва и ТД София област, респективно в правомощията на териториалния директор на компетентната териториална дирекция е да определи органа по приходите, който може да възлага ревизии. Ето защо не може да бъде споделен доводът на административния съд, че органът по възлагането и издателят на РА нямат териториални правомощия по отношение на данъчно задължени лица на територията на гр. София. С оглед на изложеното се налага изводът, че е установена материалната и териториалната компетентност на органа, възложил извършването на ревизията. Оттук следва да се приеме за установена и компетентността на издателя на РА, който е определен от компетентен орган по приходите със заповед, издадена на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК. Доколкото Съдът не е решил делото по същество, актът му е постановен при непълно съдебно следствие. Това налага връщане на делото на друг състав на административния съд, който при изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 ДОПК да формира мотиви по законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. При новото разглеждане на делото следва да се реши и въпросът за разноските. Като резултат от изложените дотук съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение