Решение № 7202 от 28.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Р. Спасов, с постоянен адрес в гр. Пловдив, [адрес], приподписана от адв. Ж. Петрова от Адвокатска колегия (АК) Пловдив, срещу Решение 2391/15.12.2022 г., постановено по адм. дело 1449/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед с рег. 435з131/30.03.2021 г. на началника на 02 Районно управление (РУ) Пловдив главен инспектор Г. Машонов, обективираща отказ от подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана 20170390995, валидно до 06.03.2021 г., на лицето Р. Спасов. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на потвърдения с обжалваното съдебно решение индивидуален административен акт. Развива съображения, че обратно на приетото от първостепенния съд, всички обстоятелства, на които се основава издаденото през 2016 г. разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелното оръжие, са били налице и към момента на постановяване на атакувания отказ. Противопоставя се на мотива на административния орган, че в качеството си на служител на Общинско предприятие (ОП) "Общинска охрана" гр. Пловдив, и за задоволяване на възникващите в хода на службата му нужди от самоотбрана, Р. Спасов би могъл да се снабди с разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за служебни цели, при спазване на съответния ред и при депозиране на нарочно искане от юридическото лице, към което той работи. Според касационния жалбоподател твърдението, че положението му не се различава от това на други лица на същата длъжност, е невярно, т.к. по делото е доказано по безспорен начин, че в случая е налице непосредствена опасност за здравето и живота на заявителя и семейството му. Твърди, че работата си като служител в ОП "Общинска охрана" гр. Пловдив, е започнал след като му е отнет бизнесът. Сочи, че към момента е собственик на все още реализиращ се крайпътен комплекс, находящ се на Автомагистрала (АМ) Тракия и състоящ се от множество различни обекти като бензиностанция, хотел, ресторанти, заведения за бързо хранене, магазини, автомивки, автосервизи, пътна помощ, специализиран ТИР паркинг, соларна станция, във връзка с което е получавал множество заплахи основен мотив в заявлението му от март 2021 г. Поддържа, че майка му е пряко засегната по отношение на нея е извършен опит за убийство, а травмите от нанесения побой са довели до редица здравословни проблеми в последствие. В тази връзка излага, че от съответното районно управление са изискани документи по случая, но без отговор. Навежда доводи за допуснато от съда при постановяване на оспореното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с аргумент, че от една страна, дадените свидетелски показания са подменени и погрешно записани в протокола от проведеното открито съдебно заседание, а от друга заседанията са проведени при наличие на основателна причина за отлагането им, а именно болничен престой на оспорващия и пречка за явяването на третия поискан свидетел. Като допълнителен мотив в подкрепа на тезата си сочи и необсъждането на изложените възражения в цялост и липсата на дължимата мотивировка. В заключение, аргументира становище, че съдът неправилно не е изискал от началника на 02 РУ Пловдив преписките по всички издадени и подновени разрешения за сравнение. В открито съдебно заседание и в писмени бележки поддържа изложените в касационната жалба доводи, като допълва, че развиваният от него бизнес налага придвижване с налични парични средства, а притежаваните от семейството му недвижими имоти са обект на различни неправомерни действия от страна на частни съдебни изпълнители. В тази връзка излага, че изпълнителните основания са свързани с невръчени му по надлежния ред актове. Навежда твърдения за посегателства, за които е сигнализирал компетентните органи. Поддържа, че върху личния му автомобил са извършвани технически интервенции, засягащи възможността му да се придвижва свободно. Изложената аргументация обосновава искането за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество от касационната инстанция с отмяна на атакувания отказ. Ответникът - началникът на 02 РУ Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Д. Димова - Павлова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Р. Спасов против Заповед с рег. 435з131/30.03.2021 г. на началника на 02 РУ Пловдив главен инспектор Г. Машонов, обективираща отказ от подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана 20170390995, валидно до 06.03.2021 г., на лицето Р. Спасов. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че Р. Спасов е притежател на Разрешение 20170390995/09.10.2017 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, пистолет "Зиг Зауер Р 229ALSO BT SA/DA", калибър 9х19, АМ177136. На 03.02.2021 г. е подадено заявление с рег. УРИ 435000-1832 от същата дата, съдържащо искане за подновяване срока на издаденото разрешение. Към заявлението е приложено удостоверение за техническа годност на оръжието, справка за съдимост от 03.02.2021 г., удостоверение-справка от "Център за психично здраве Пловдив" ЕООД от 22.02.2021 г., медицинско свидетелство от 22.02.2021 г., протокол от 21.01.2021 г. за проведени стрелби и служебна бележка от ОП "Общинска охрана" гр. Пловдив. След извършена проверка от страна на служители във 02 РУ Пловдив е установено, че няма пречки да бъде издадено разрешение за подновяване срока на издаденото разрешително. Резултатите от проверката са обективирани в Докладна записка с рег. 435р-3023/04.02.2021 г., подписана от полицейски служители от "Териториална полиция", писмо 1193/15.02.2021 г. от Окръжна прокуратура Пловдив, и Докладна записка с рег. 435р-4554/21.02.2021 г., подписана от А. Насков. С писмо рег. 435000-3020/23.02.2021 г. на заявителя е предоставена възможност да допълни мотивите си, да прегледа събраните по преписката доказателства и да изрази становище. Възползвайки се от предоставената му възможност, на 08.03.2021 г. Р. Спасов е депозирал два документа, съдържащи мотиви за подновяване на разрешението. С атакуваната пред първостепенния съд заповед е отказано подновяването на валидното до 06.03.2021 г. Разрешение 2017039095 с аргумент, че липсват обективни данни - конкретни факти, или документи, подкрепящи изложените от Спасов твърдения, доказващи необходимостта му от самоохрана и самоотбрана. Посочено е, че опасността за здравето и живота му, произтичаща от работата му като служител на ОП "Общинска охрана" Пловдив, може да се ограничи чрез издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие за служебни цели, при провеждане на съответното производство за това. По жалба на Р. Спасов е образувано производство по оспорване на издадената заповед пред по-горестоящия административен орган. Със свое Решение рег. 317000-11028/07.06.2021 г. директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив е отхвърлил подадената жалба, по съображения, че решаващият орган е обсъдил в детайли материалите по преписката и представените от заявителя документи, в резултат на което е формулирал краен извод за липса на доказана сериозна опасност за здравето и живота на Р. Спасов и/или семейството му. За установяване на спорни по делото обстоятелства са разпитани двама свидетели, както следва К. Янков и Д. Спасова. Свидетелят К. Янков е посочил, че познава Р. Спасов от двадесет години и веднъж е присъствал на заплаха, отправена към него по телефона, знае за нанесен върху жалбоподателя побой, но не знае кой го е сторил, както и за извършено нападение върху майката на Спасов и осъществен преди три години обир в дома им. Излага мнението си, че оспорващият не е конфликтна личност, работи към "Общинска охрана" и се занимава с проекти на бензиностанции и комплекс. От показанията на другата свидетелка - Д. Спасова, майка на Р. Спасов, се установява, че на 21.05.1992 г. е извършено влизане с взлом в къщата, в която е живяла със сина си, с цел грабеж и убийство, след това в периода от 2020 г. до 2021 г. са се появили неприятности във връзка с притежавани от тях имоти и изгражданата пътна мрежа. Свидетелката сочи още, че в дома им три пъти са правени опити за влизане с взлом, за което са сезирани съответните институции. Синът й е бил пребит миналата година, за което също е депозирана жалба. Тя не знае каква е причината, от него разбрала, че е паднал. В заключение излага, че към сина й са отправяни множество заплахи, включително са извършвани посегателства върху автомобила му. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването й и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, съотнесени към твърденията и възраженията на страните в производството, решаващият състав на АС Пловдив е стигнал до заключение за обоснованост на крайния извод на административния орган за наличие на визираната в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставки за постановяване на атакувания отказ. Първостепенният съд е приел, че основанието, предопределящо отрицателно по своя характер волеизявление по повод подаденото заявление за подновяване на издаденото разрешение, е налице, доколкото заявителят не е доказал по безспорен начин наличието на основателна причина, налагаща притежаването на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Според съда необходимостта от предотвратяване на потенциални посегателства върху личността и имуществото на лицето не отговаря на критериите, съдържащи се в приложимата нормативна уредба, за издаване/подновяване на разрешително по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Отделно от изложеното, първоинстанционният съд се е присъединил към мотива на административния орган, отричащ възможността на физическите лица да придобиват оръжия за служебни цели. По изложените съображения АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Р. Спасов срещу оспорения индивидуален административен акт. Решението е неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на атакуваното волеизявление, както и за правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Упражняването на дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия винаги крие потенциална опасност за здравето, живота и собствеността на хората. Именно тази вероятност от засягане на важни конституционни блага е в основата на въведения в ЗОБВВПИ разрешителен режим. Законът подробно разписва процедурата по издаване на съответните разрешения, както и реда за тяхното подновяване и отнемане. С оглед предписанието на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 с.з. постановява, че в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 т. 3 от цитираната законова норма. Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. От разписаната нормативна уредба следва, че подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима за първоначално издаване на разрешение за горните дейности. Началото на процедурата по издаване, съответно и подновяване, на разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия се поставя с подаването на заявление по образец от лицето, в чиято сфера ще рефлектира крайното волеизявление на компетентния орган Арг.: чл. чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ. Законодателят е предвидил мотивираност на сезиращия акт, което задължава заявителя във всеки конкретен случай да посочи причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Регламентирана е служебна проверка единствено по отношение на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 с.з., както и дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Това е ясна индиция за волята на нормотвореца да остави на преценката и възможностите на заявителя установяването на положителните, респ. отсъствието на отрицателните предпоставки за издаването на исканото разрешение, с изключение на факта дали по отношение на лицето е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и дали същото е обвиняем за извършването на деяние, квалифицирано от законодателя като престъпление от общ характер. Следователно именно изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя и гореописаните служебно установявани факти, предопределят обхвата на проверката, която компетентният административен орган е задължен да направи. Те поставят и рамките, в които органът може да се произнесе. (В този смисъл вж.: Решение 3174/05.04.2022 г., постановено по адм. дело 1140/2022 г., VII о. на Върховния административен съд). Прочитът на подаденото от Р. Спасов заявление показва, че заявителят е посочил няколко групи обстоятелства, които според него обосновават твърдението му за наличие на основателна причина за издаването на исканото разрешение за подновяване на притежаваното от него такова за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Те са следните: 1) заявителят и семейството му са собственици на скъпоструващи имоти; 2) заявителят участва в проектиране и реализация на комплекс, разположен на площ от 25 000 кв. м. на АМ Тракия; 3) осъществява се постоянно движение на налични парични средства; 4) извършен е побой върху член от семейството на заявителя през 1992 г., съчетан с кражба на злато и парични средства на значителна стойност; 5) инциденти, свързани с умишлени технически въздействия върху автомобила на заявителя; 6) разпитвани са съседи с цел узнаване на информация относно заявителя и семейството му; 7) Върховният касационен съд е върнал за ново разглеждане дело във връзка с притежавани от майката на заявителя имоти; 8) наличие на множество конфликти с граждани във връзка с работата на заявителя в ОП "Общинска охрана" Пловдив; 9) кражби в собствения на майката на заявителя магазин на стойност 700 000,00 лева, а през 2015 г. 10 000,00 лева; 10) посегателства върху автомобила на заявителя при сервизното му обслужване в обект, стопанисван от лице със съмнения за "протекции" от различни държавни институции. Същевременно, нито от текста на атакуваната заповед, нито от съдържанието на решението на директора на ОДМВР Пловдив, с което е отхвърлена подадената против нея жалба, се установява да са обсъдени в цялост всички наведени от Р. Спасов факти и обстоятелства. От оспорената заповед е видно, че началникът на 02 РУ Пловдив е анализирал само част от заявените твърдения. Органът е установил от фактическа страна, че причината, поради която се иска подновяване на разрешението, е свързана с ролята на Р. Спасов в изграждането на комплекса на АМ Тракия и произтичащото от нея теглене и пренасяне на налични парични средства. След анализ на тези две категории обстоятелства административният орган е стигнал до заключение за наличие на съдържащата се в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отрицателна материалноправна предпоставка за удовлетворяване на искането, с аргумент, че необходимостта от притежаване на разрешителното е свързана единствено с упражняването на служебните задължения на заявителя, и в този смисъл, ако дейността поражда опасност за здравето и живота на лицето, то извършването й трябва да бъде обезпечено от работодателя, като бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие за служебни цели. Очевидно необсъдени са останали голяма част от твърденията на заявителя като тези, свързани с нападението върху майка му, кражбите от нейния магазин, посегателствата върху автомобила му, притежаването на имоти на значителна стойност, получаването на информация от съседи за живота на заявителя и т.н. Анализираната в предходния абзац на изложението заповед е индивидуалният административен акт, който по аргумент от чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро АПК, подлежи на оспорване пред административния съд, т.к. макар да е налице произнасяне от горестоящия орган по отношение на нейната законосъобразност, постановеното решение съдържа отхвърлителен диспозитив. Вярно е, че съгласно актуалното и към днешна дата Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на Върховния съд (ВС), ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, когато по-горният административен орган е потвърдил акта, излагайки съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В този смисъл, ако решението, постановено по реда на Глава Шеста от Дял Втори АПК, съдържа дължимия анализ, липсващ в първоначалното волеизявление, то не е налице основание за отмяна на първия като незаконосъобразен. В случая обаче, решението на горестоящия административен орган също не съдържа проверка на всички наведени от Р. Спасов твърдения. Независимо че в началото на акта си, директорът на ОДМВР Пловдив е цитирал някои от необсъдените от началника на 02 РУ - Пловдив (но отново не всички) и заявени от Р. Спасов обстоятелства, волеизявлението му не съдържа никакво съотнасяне на тези твърдения към приложимия материален закон. Разписването на процедурата по подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие и бланкетното изявление, че не са налице доказателства, които да водят до еднозначен извод за съществуваща реална или потенциална заплаха за живота и здравето на заявителя, поради това, че не са ангажирани документи, от които да се установява подаването на съответните сигнали и жалби за твърдените посегателства, не е достатъчно, за да се приеме, че е извършена пълна проверка на фактите и обстоятелствата, които заявителят навежда в подкрепа на искането си. Законът вменява в тежест на лицето, желаещо да се снабди с разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, да докаже необходимостта си да установи основателната причина, поради която счита, че този акт следва да му бъде издаден. То трябва както да посочи фактите, така и да ангажира доказателства за установяването им, и именно по тази причина необсъждането дори на едно от твърденията, посочени в заявлението, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Всяко твърдение е част от "основателната причина", която се стреми да докаже заявителят, и затова игнорирането на което и да е от съвкупността, изложена в заявлението, би могло да доведе до противоположен правен резултат при решаването на спора по същество. И доколкото именно потенциално рефлектиращите върху крайното становище на решаващия орган в съответното производство нарушения се квалифицират в теорията и съдебната практика на Върховния административен съд като "съществени" по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, в случая безспорно е налице цитираният в нормата отменителен порок. В контекста на изложеното, изводът на първостепенния съд за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт е неправилен. Волеизявлението е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, състоящо се в необсъждане на всички факти и обстоятелства, които заявителят при подаване на искането си за подновяване на издаденото му разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие е включил в обхвата на дължимата проверка. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (Сравн.: чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК) и следва да се отмени, с отмяна на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по реда на чл. 173, ал. 2, вр. чл. 228 АПК. С оглед на извода за наличие на касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за ненужно обсъждането на доводите на жалбоподателя за допуснато от съдебния състав при постановяването на атакуваното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,