Решение № 6254 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2018 г.

Решение № 6254 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2018 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Столична община – район "Триадица", представлявана от кмета Н. Терзиев, чрез адв. И. Тодорова, против решение № 4502 от 3.07.2018 г., постановено по адм. дело № 11820/2016 г. по описа на Административен съд – София – град, второ отделение, 36-ти състав, с което по жалба на "КАМЪШИТ КЕРАМИК" ООД е отменен отказ на органа по искане на дружеството за заверка на молба – декларация, обективиран в писмо с изх. № РТР 16 – ТД26 – 792 – /11 от 25.10.2016 г. и преписката е върната за произнасяне по искането за заверка на молба -декларация, съобразно дадените в решението указания. В полза на дружеството са присъдени и 550 лева разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната цялост, а изложените мотиви са противоречиви. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – "КАМЪШИТ КЕРАМИК" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, с управители М. Кайзер и Х. Казйсер, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение съдът е отменил отказа на кмета на район "Триадица" – Столична община по искане на "КАМЪШИТ КЕРАМИК" ООД за заверка на молба – декларация с вх. № ОС-17-ЗЗ/23.12.2015 г. на район "Триадица", обективиран в писмо с изх. № РТР 16 – ТД26 – 792 – /11 от 25.10.2016 г. на район "Триадица" – СО и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането за заверка на молбата - декларация, съобразно дадените в решението указания и в сроковете по чл. 57 от АПК. В полза на дружеството са присъдени и разноски в общ размер на 550 лева – 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева платена държавна такса. Установено е от фактическа страна, че "КАМЪШИТ КЕРАМИК" ООД подало до кмета на район "Триадица" – СО искане за заверка на молба-декларация с вх. № ОС-17-ЗЗ от 23.12.2015 г. на район "Триадица" – СО за признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка относно имот: Магазин, офиси и кафене, находящи се в гр. София, район "Триадица" – СО, подлеза на бул. "България" и бул. "П. Ю. Тодоров", с обща застроена площ от 465 кв. м., състоящи се от: 1.) Офис № 1 (едно) с обща застроена площ от 22, 96 кв. м., състоящ се от: офисно помещение и тоалетна, при граници и съседи на офис № 1 (едно): от север-магазин, от изток-стоманенобетонна конструкция на подлеза, от юг-пешеходен проход на подлеза, от запад-пешеходен проход на подлеза; и 2.) Магазин с обща застроена площ от 276, 40 кв. м., състоящ се от: зала № 1 (едно), заедно с прилежащия й склад с тоалетна, зала N 2 (две), заедно с прилежащия й склад с тоалетна и зала № 3 (три), заедно с прилежащия й склад, при граници и съседи на магазина: от север-кафене, от изток-стоманенобетонна конструкция на подлеза, юг-от офис № 1 (едно), от запад-пешеходен проход на подлеза; и 3.) кафене с обща застроена площ от 147, 30 кв. м., състоящо се от: зала № 1 (едно), заедно с прилежащия й склад с тоалетна и зала № 2 (две), заедно с прилежащия й склад с тоалетна, при граници и съседи на кафенето: от север-офис N 2 (две), от изток-стоманенобетонна конструкция на подлеза, от юг-магазин, от запад-пешеходен проход на подлеза; и 4.) Офис № 2 (две) с обща застроена площ от 18, 36 кв. м., състоящ се от: офисно помещение и тоалетна, при граници и съседи на офис № 2 (две): от север-търговски обект, от изток-стоманенобетонна конструкция на подлеза, от юг-кафене, от запад-пешеходен проход на подлеза. По така подаденото искане кметът на район "Триадица" – СО не се произнесъл, в следствие на което "КАМЪШИТ КЕРАМИК" ООД оспорило обжалвал мълчаливия отказ пред АССГ, който с решение № 4501 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 1414/2016 г., го отменил и задължил органа да се произнесе по искането на дружеството в 7-дневен срок. В следствие на посоченото, кметът на район "Триадица" – СО издал оспорения в настоящото производство отказ, обективиран в изх. № РТР 16 – ТД26 – 792 – /11 от 25.10.2016 г., като посочил, че съгласно Удостоверение РТР 16 – ТД 26-373/7/03.08.2016 г. на район "Триадица" – СО за горепосочения пешеходен подлез е съставен Акт за публична общинска собственост № 891/27.02.2002 г. В акта било отразено, че съгласно Решение № 69 по Протокол № 56/29.03.1999 г. на СОС, т. 6, търговските площи в подлезите, по приложен списък, са обявени за частна общинска собственост. Посочено е, че за процесните помещения не била направена отметка за отписване след решението на СОС, както и не били приложени документи, от които да е видно, че за посочения имот е учредено и платено право на строеж. Също така, нямало обособени обекти като посочените в молбата – декларация, като за същите не се намерили и строителни книжа, от които да е видно, че са законно изградени с отстъпено право на строеж по съответния ред от собственика на подлеза, а именно Столична община. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд София - град. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 АПК във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. По делото безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е записан като общинска или държавна собственост. Документът е необходим на заявителя във връзка с производство по чл. 587 ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Следва да се посочи, че административният орган е длъжен и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация обстоятелството, дали съответният недвижим имот е актуван като общински и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Административният орган не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа и при липса на законова забрана. Следователно, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ. Задължението му се изразява включително в издаване на удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост. Заверката на молбата-декларация всъщност означава административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот. С тази удостоверителна функция се изчерпват по същество правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. Административният орган няма право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, както и да обсъжда конкуренция на права или приложими материално-правни норми. В процесния случай, в постановения отказ административния орган е извършил по същество проверката, която следва да прецени друг орган. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на исканата услуга. От една страна, така неоснователно ще засегне правата на молителя и ще препятства защитата на тези права като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. От друга страна, дали са налице претендираните права върху даден имот, следва да преценява нотариуса по реда на чл. 587 ГПК. Като е отказал издаването на посочения документ, административният орган е постановил отказ, който правилно е отменен от съда като незаконосъобразен. Въз основа на изложеното, решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,