Решение № 8872 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2014 г.

Решение № 8872 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2189/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хидрострой София" ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 7545/03.12.2013 г. по адм. д. 215/2013 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като и постановено при недопустима жалба. Ответниците по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-София, Явор Тодоров Трайков, Захарина Ангелова и Цветанка Тодорова Георгиева, ОББ" АД гр. София, главният архитект на район "Искър"-СО и Елисавета Тодорова Георгиева, не вземат становище по касационната жалба. Ответниците Божанка Радкова Станоева и Васил Янакиев Александров чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Божанка Радкова Станоева и Васил Янакиев Александров срещу заповед № КД-14-22-995/27.09.2012 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър-гр. Сфия, с която в изпълнение на заповед № 110328.11.2011 г. на главния архитект на Столична община-район "Искър" е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър за посочените в нея имоти. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно като постановено по допустима жалба на Божанка Радкова Станоева, поради липса на данни за датата на връчването на оспорения административен акт. Решението е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон. В случая ирелевантно е дали заповедта на главния архитект за изменение на плана за регулация, прогласена за нищожна от съда с първоинстанционно решение, е влязла в сила или не и дали е породила правната последица изменение на регулацията. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИ /изм./ задължително условие за поправка или допълване на влезлите в сила кадастрална карта и регистър е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти. В конкретния казус такова съгласие не е налице от страна на заинтересоаните лица, собственици на засегнати от акта имоти. Единственото основание, при което не се съставя акт за непълноти и грешки, е правата на заявителя и останалите заинтересовани лица да са установени с влязло в сила съдебно решение, какво липсва между страните. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистър постановява, че акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Тази разпоредба противоречи на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, допускаща изменение в кадастралната карта и регистър без съставяването на акт за непълноти и грешки само при установено със сила на пресъдено нещо материално право между страните. Включването в подзаконов нормативен акт и на друго основание-нанасяне като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен регулационен план / в случая няма данни да е влязъл в сила и приложен/, разширява установената със закон материална компетентност на административния орган и не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 1 ЗНА. Поради това липсата на подписан акт за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица формира задължение за административния орган да постанови отказ в условията на обвързана компетентност и е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Предвид изложеното, като е приел обжалвания акт за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Божанка Радкова Станоева и Васил Янакиев Александров следва да се присъдят направените и своевременно претендирани пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лв., съответно на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение