Решение № 16035 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2019 г.

Решение № 16035 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на И. Корчев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Радойнов, срещу решение № 303 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 3752/2017 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1013 от 07.12.2017 г. на Кмета на община Карлово, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - плана за регулация (ПУП - ПР) частично за задънена улица от о. т. 465 б – 464 а, кв. 103 а (ПИ идентификатори № 36498.503.2260 и № 36498.503.2433 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Карлово) по регулационния план на гр. Карлово по приложен проект. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, тъй като посочва неправилност на извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Твърди, че променената регулация по оспорената заповед съответства на предходна такава регулация, одобрена със заповед № 126 от 1996 г., която обаче е отпаднала и не съответства на действащата регулация към момента, която е била одобрена със заповед № 470 от 1996 г. В тази връзка посочва, че по одобрената с оспорената заповед е регулация съществуващата на място плътна ограда на неговия имот № 3805 и образуваните от него УПИ попада върху осовата линия на проектираната улица – тупик. Твърди и че по делото не са събрани всички относими към спора доказателства, като посочва, че не е представена заповед № КД – 14 – 72 от 31.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК), с която е била приета кадастралната карта на гр. Карлово и в съответствие, с която е направено изменението на КККР. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не само досежно несъбирането на всички относими доказателства, посочени по – горе, на и поради неучастие на всички заинтересовани страни, а именно посочва, че не е било призовано дружеството "Магистрали" АД, за което твърди, че е собственик на имот, засегнат от процедираното изменение. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответниците Т. Корчева, Н. Корчев, П. Корчев, А. Костадинов, М. Каралова, К. Гаджев, Д. Гюдженов, И. Тухчиев, Г. Стаменов и П. Стаменов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Кметът на Община Карлово с писмено становище и чрез процесуалния си представител твърди неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от страна адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Приел е, че в конкретния случай са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за допускане на изменение на регулационния план и привеждане на регулационните граници на улица – тупик с о. т. 465 б – 464 а в съответствие с кадастралните граници на имотите по одобрената със заповед № КД – 14 – 72 от 31.05.2014 г. на ИД на АКГГ КК и КР на гр. Карлово. Приел е, че с одобрената заповед се предвижда изместване на регулационната граница на улицата – тупик по съществуващите на място имотни граници от северната страна на улицата към УПИ XVI – 3805, XV – 3805 и XIV – 3805, кв. 103 а по приложения проект. Приел е за неоснователен довода за несъответствие на предвиденото изменение с действащия регулационен план по заповед № 470 от 12.06.1996 г., тъй като е посочил, че целта на оспорената заповед по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е именно да се приведат регулационните граници със съществуващите на място имотни такива. Приел е, че тази разпоредба на ЗУТ е приложима при наличие на одобрена кадастрална карта и несъответствие на регулационните граници с кадастралните такива, като е посочил, че в настоящия случай е налице тази хипотеза. Приел е, че от доказателствата е установено, че действащият регулационен план е от 1996 г., а кадастралната карта за спорните имоти и улицата – тупик е одобрена пред 2014 г., като е установено, че съществуващите регулационни граници не съответстват на кадастралните такива и при наличие на приета и одобрена кадастрална карта са налице предпоставките за изменение на регулационния план и поставяне на регулационните граници в съответствие с кадастралните. Поради това и е отхвърлил оспорването и е приел заповедта за законосъобразна. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел наличие и доказаност на предпоставките и основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на действащия регулационен план от 1996 г. по заповед № 470 от 12.06.1996 г. и поставянето на регулационната граница между улицата – тупик и ПИ № 3805 и отредените за него УПИ, кв. 103 а на гр. Карлово по кадастралните граници от одобрената КК. Действително нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове, какъвто в случая е налице – този от 12.06.1996 г. "при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план". Видно от цитираното разпоредбата като предпоставка за допускане на изменение изисква разминаване на регулационната и кадастралната граница. Видно от текста на разпоредбата същата предполага наличие на приет и влезнал в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта, поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки не са установени безспорно. Оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата. Видно от оспорената заповед с нея е допуснато изменение на ПУП – ПР за улицата – тупик като регулационните граници са поставени съобразно границите по кадастралната карта, одобрена със заповед № КД – 14 – 72 от 31.05.2014 г. на ИД на АГКК. Тази заповед, както и графичния материал по нея, от който да е видно какви са одобрените кадастрални граници на имотите по делото не е представена. Освен това видно от приетите по делото СТЕ – основна и допълнителна – е посочено, че приложената комбинирана скица за отразяване на кадастралните и регулационните граници на имотите (стр. 20 от делото на АС - Пловдив) е изработена върху извлечение от кадастралната карта, одобрено със заповед № РД – 18 – 32 от 16.11.2011 г., като е посочено и че тази скица е послужила като извлечение от действащия ПУП и КК (най – лявата графика) в проекта за изменение ПР по оспорената заповед. В допълнителното заключение по СТЕ вещото лице е посочило, че не знае кое от двете извлечения от КК – това на лист 20 или лист 21 от делото на АС – гр. Пловдив – е вярното като е установило, че и двете се разминават с действащия регулационен план по заповед № 470 от 12.06.1996 г. Предвид посоченото по делото не са събрани доказателства досежно одобрената кадастрална карта и предвидените по нея кадастрални граници на имотите по посочената като основание за изменение на ПР заповед № КД – 14 – 72 от 31.05.2014 г. на ИД на АКГГ, с която следва да се съобрази при изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ планът за регулация. При липса не тези доказателства и съответно при липса на установяване дали кадастралната граница по одобрената кадастрална карта от 2014 г. съответства на одобреното с оспорената заповед изменение на регулационния план, не може да се направи извод за законосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Пловдив е постановил оспореното решение в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив. При новото разглеждане следва да бъдат събрани всички относими към спора доказателства, включително заповед № КД – 14 – 72 от 31.05.2014 г. на ИД на АГКК и графичния материал към нея касаещ имотите по оспорената заповед и въз основа на тях и при необходимост с използването на специални знания да бъде установено налице ли са предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Предвид изхода на спора по претенциите на касатора за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,