Решение № 286 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2008 г.

Решение № 286 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 715/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). С решението от 19.11.2007 г. по гр. д. № 210/2007 г. Великотърновският апелативен съд, действуващ като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 22.03.2007 г. по гр. д. № 1065/2004 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. М. Г. от с. Н., Русенска област против Р. Д. Р., М. Д. Р. и П. М. Р., всички от с. Ч. вода, Русенска област, за заплащане на сумата 14 796 лв., представляваща неизплатената част от печалбата от обработката на земеделски земи за стопанската 2000/2001 г. и за заплащане на сумата 300 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.03.2003 год. - 29.10.2004 г. Ищецът Г. М. Г. е подал касационна жалба против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), като поддържа оплаквания за неправилност поради съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, довели до необоснованост на извода за неоснователност на предявените от него искове и моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът М. Д. Р., чрез пълномощника му адвокат Р. С., оспорва касационната жалба в писмено становище. Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият си състав, като обсъди оплакванията на касатора с оглед данните по делото и съгласно чл. 218ж от ГПК (отм.), намира следното: Установено е по делото, че ищецът и ответницата П са брат и сестра, а останалите ответници са нейни синове. С решения на поземлената комисия име възстановена собствеността върху земеделски земи в с. С., по който повод се уговорили съвместно да ги обработват, като ищецът предостави земеделска техника и труд. Ищецът е поддържал, че заедно с наследствените им земи се уговорили да наемат и други такива, като през стопанската 2000/2001 г. обработвали общо около 500 дка в землищата на селата С. и Ч. вода, продукцията от които - тиквено семе и ечемик ответниците реализирали, но не му заплатили половината от получената печалба, на стойност претендираната сума 14 796 лв., извън платената част от 4 540 лв. Между страните е съществувал спор относно предмета на уговорката между тях - дали касае само възстановените им по ЗСПЗЗ наследствени земи на ищеца и ответницата П, предмет на представените по делото решения или и други земи, обработвани от ответника М по сключен наемен договор от 2000 г. Спорни са били и обстоятелствата относно реализираната продукция и размера на печалбата. Не е спорен фактът, че ищецът е получил от ответниците сумата 4 540 лв. Въззивният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и приел, че ответникът М. Р. е обработвал наследствените земи и други такива, наети от него и брат му, но не са налице доказателства относно съществуваща уговорка между страните за осъществяване на съвместна дейност, под формата на договор за дружество. С оглед обработването на наследствените земи същият е уредил отношенията с ищеца с плащане на определена сума, която ищецът получил. Направените изводи от въззивния съд са правилни и обосновани и се споделят от настоящия състав. Действително, за доказване сключване на договор за дружество по чл. 357 ЗЗД не е необходимо спазване на писмена форма, но следва да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигане на общата стопанска цел, както и участието им в нея, за да се породят и съответните права и задължения на съдружниците. Правилно въззивният съд е приел, че от събраните гласни доказателства не се установява наличието на договор между страните - нито относно размера на обработваемите земи, нито местонахождението им, реализираната продукция и нейната стойност, нито необходимите разходи за това. Вярно е, че не е имало спор относно твърдението на ищеца, че е доставил земеделска техника, с помощта на която М. Р. е обработвал земята, както и относно плащането от него на сумата 4 540 лв., но не е установено, че това е осъществено именно на поддържаното основание за сдружаване им за съвместната обработка на 500 дка земя. Обработването на земеделските земи от М. Р., който е наел и общинска земя през 2000 г. не означава непременно, че е съдружник заедно с останалите ответници в гражданско дружество, за да възникнат права, респ. задължения за разпределение на печалбата, още повече, че ищецът поддържа наличието на уговорка тримата ответници заедно да представляват един от съдружниците по договора. От показанията на ангажираните от ищеца свидетелите обстоятелства не се установяват, а доказателствената тежест е негова. Необсъждането на показанията на разпитаната по делегация свидетелка Л не променя горния извод, тъй като същите противоречат на останалите свидетелски показания и на твърденията на самия ищец - относно началната уговорка, между кои страни е постигната, размера на реализираната продукция през 2000/2001 г., което поставя под съмнение достоверността им. Нелогично е тези показания да са толкова конкретни при положение, че свидетелката живее само през лятото в с. Н. и не е в близки отношения със страните, а показанията на св. М. Г., съпруга на ищеца не съдържат такива конкретни данни за релевантната стопанска 2000/2001 г. При това положение твърдението за съществуващ договор между страните, по силата на който ответниците да дължат половината от получената печалба от реализираната продукция за тази стопанска година, не се доказва по несъмнен начин, още повече, че липсват доказателства относно площта на земята, реализираната продукция и получената печалба. Неоснователно е оплакването на касатора, че представената разписка за получена сума като част от печалбата установява поддържаната от него теза, тъй като при липса на доказателства за договор за дружество, и при данните по делото, че страните имат наследствени земи, които ответникът М. Р. обработвал, по повод на което е извършено плащането /св. М. М./, то искът на предявеното основание - чл. 361, ал. 1 ЗЗД не може да се приеме за основателен. При постановяване на решението въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, изводите му са обосновани от събраните доказателства, поради което и същото, като правилно, следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника М направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 640 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, II г. о.