Решение № 103 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 815/2012 г.

Решение № 103 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 815/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. П. Й. и П. Й. Ч., срещу въззивно решение от № 369/17.07.2012 г. по гр. д. № 370/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С определение № 46/28.01.2013 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот- залесена територия от 5.050 дка, м. "А.", представляващ имот № 166014, в землището на [населено място], област В. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 369/17.07.2012 г. по гр. д. № 370/2012 г. на Врачанския окръжен съд в останалата част - по иска за делба на нива от 33.533 дка, находяща се в м. "Д. п.", III категория, имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място], област В. Обжалването е допуснато по въпроса дали, когато не е предявен иск по чл. 76 ЗН, в делбата следва да участва приобретателят на прехвърлената идеална част от имота и следва ли съдът да се произнесе дали е налице съсобственост с него с оглед разясненията, дадени с ТР№ 1/2004 г., ОСГК, ВКС, В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон - основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация П. Й. Ч. оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касация З. С. Е. не изразява становище. ВКС, състав II г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С решение № 210/2012 г. по гр. д. № 317/2011 г. на ВКС, I г. о. е обезсилено въззивно решение № 451/2010 г. по гр. д. № 548/2010 г. на Окръжен съд - Враца и делото е върнато за ново разглеждане. С решение № 369/2012 г. е отменено решение № 153/08.06.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, с която е отменен нотариален акт № 7/2002 г., издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК и е отхвърлено искането на В. П. Й. против П. Й. Ч. по чл. 537, ал. 2 ГПК за същия нотариален акт. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отменен нотариален акт № 64/2005 г., обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П. Ч. и З. Е. и в частта, с която е на ищеца е даден 6 месечен срок да извърши отбелязване в Службата по вписванията отмяната на нотариални актове № 7/2002 г. и № 64/2002 г. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот: нива от 33,533 дка, м. "Дългата поляна", III категория, имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място], област В. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на В. Й. срещу П. Ч. за делба на същия имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата си част, с която е отхвърлен искът за делба спрямо ответника З. Е. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение № 12900/1995 г. на ПК-Бяла С. по заявление на П. и В. Ч. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. Ч. върху нива от 33.533 дка, м. "Д. п.", с. П. От удостоверения за наследници е установено, че общият наследодател Й. Ч. е починал през 1975 г. и е оставил законни наследници синовете си П. Ч. и В. Ч. Последният е починал през 1993 г. и е оставил законен наследник ищеца В. П. Й. - син на починалия му син П. Ч. /поч. 1990 г./. С констативен нотариален акт № 7/2000 г. ответникът П. Ч. е признат за собственик на процесната нива от 33.533 дка. С нотариален акт № 65/2005 г. той е продал на ответника З. Е. този имот. По въведеното от ответника Ч. в процеса оспорване легитимацията на ищеца като син на П. Й., въззивният съд е приел, че то не е доказано. Приетото по делото удостоверение за раждане № 536/1988 г. е издадено въз основа на акт за раждане, в който за баща на В. П. Й. е посочен П. В. Й. и е обявител на акта за раждане. Този официален документ е издаден по надлежния ред в рамките на компетентността на длъжностното лице по гражданско състояние и удостоверява факти за гражданското състояние на ищеца. Документът не е оспорен по надлежния ред по чл. 193, ал. 1 ГПК, а освен това ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е неистински и не удостоверява посочените факти. Ето защо ищецът се легитимира като наследник на общия наследодател /правнук/ и е съсобственик по наследство на възстановените по реда на ЗСПЗЗ процесни имоти. Ищецът не е предявил иск или възражение по чл. 76 ЗН - не е поискал да се обяви по отношение на него за недействителен сключеният между двамата ответници договор за продажба на земеделската земя, с който сънаследникът Ч. е прехвърлил своята идеална част от имота, поради което и такова възражение не следва да се разглежда. Искът за делба срещу З. Е. правилно е отхвърлен. След като ищецът не е предявил иск по чл. 76 ЗН и правото му да поиска обявяването и за относително недействителна е преклудирано, то той е длъжен да зачете нейния вещно-правен ефект в частта, с която Ч. се е разпоредил със своята част от наследствените земеделски земи. П. от това зачитане е неоснователност на иска за делба спрямо него. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Й. срещу З. С. Е. иск за делба на процесната нива. В първоинстанционното производство Е. е конституиран като ответник по иска за делба, след като в отговора по чл. 131 ГПК първоначалният ответник П. Ч. е посочил, че е прехвърлил преди завеждане на иска с нотариален акт № 64/2005 г. на З. Е. собствеността върху процесната нива. Съобразно разясненията, дадени с ТР№ 1/2004 г., ОСГК, когато в делбеното производство е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗН, за да се извърши делбата между действителните собственици, като главна надлежна страна в процеса трябва да участва сънаследникът -прехвърлител. Приобретателят също има качеството на главна страна, но по иска за прогласяване относителната недействителност на прехвърлителната сделка със сънаследствената вещ. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се сънаследник, е носител на правата в съсобствеността. Ако във втората фаза на делбата, разпоредената вещ не се падне в негов дял, то в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане не може да прехвърли права. Правото на сънаследника да иска прогласяване относителната недействителност на сделката може да се упражни само в първата фаза на делбата под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. В разглеждания случай, както е прието и с решението на ВКС при първото касационно производство, по надлежния процесуален ред от ищеца не е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗН, нито е релевирано правоизключващо възражение по смисъла на цитираното ТР. Ответникът Е. е конституиран в качеството си на страна - ответник по иска, с оглед изискването на чл. 75, ал. 2 ЗН делбата да бъде извършена при участието съсобствениците. След като първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба срещу З. Е. в качеството му на съсобственик на имота и решението не е било обжалвано от ищеца пред въззивния съд, то същото е влязло в законна сила. Самият ищец е зачел последиците на прехвърлителната сделка, не е предявил иск по чл. 76 ЗН от една страна, а от друга не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба спрямо купувача е отхвърлен. При това положение въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция относно иска за делба срещу З. Е., постановено при липса на подадена от ищеца въззивна жалба, е недопустимо. Налице е влязло в сила съдебно решение, което разпростира СПН спрямо В. Й. и З. Е. по иска за делба на процесната нива. Ето защо и при прилагане на т. 1 от ТР№ 1/2010 г., по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, обжалваното решение в посочената част следва да бъде обезсилено. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и законосъобразно. При липса на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл. 76 ЗН от страна на настоящия касатор срещу двете страни по сделката, правилно е прието, че правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирано. Сделката спрямо него е действителна и е породила своите правни последици, от което следва, че ответникът П. Ч. е прехвърлил на З. Е. своето право на собственост върху процесната нива. Ето защо липсва съсобственост върху делбения имот между него и ищеца и искът за делба срещу него е неоснователен. Въпреки изхода на спора на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни за направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.