Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Йорданов, от гр. Перник, против Решение 217/22.11.2022 год., постановено по адм. дело 314/2022 год. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ 1920з-172/21.07.2022 год. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издадено Разрешение 20170325965 и на пистолет Макаров к.9х18 IN381684 и боеприпасите към него, издаден от началника на Първо Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник (ОДМВР Перник). От заявените от касатора твърдения следва, че същият счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че не са налице предвидените в чл. 78 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) основания за издаване разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касаторът сочи, че наложеното му наказание глоба се изпълнява текущо и не е било пречка за издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация, поради което не е пречка и за издаване на настоящото разрешение. По заявените съображения иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът началникът на Първо РУ при ОДМВР Перник не взема отношение по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба на Я. Йорданов срещу Отказ 1920з-172/21.07.2022 год. на началника на Първо РУ при ОДМВР Перник за издаване на разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издаденото разрешение и пистолет Макаров, както и боеприпасите към него. Отказът е постановен поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването му. Съдът е установил, че Я. Йорданов иска да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана пистолет Макаров 9х18 IN381684, което е придобил като бивш служител на МВР, с мотив за самоотбрана. Установил е, че към заявлението са приложени необходимите документи, включително удостоверение от Национална следствена служба, справка за съдимост и медицинска бележка от психиатър, съгласно които Йорданов не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и спрямо него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства. Съдът е установил също, че на заявителя е наложено наказание глоба по наказателно частен характер дело от 2017 год. по описа на Районен съд Перник. В хода на административното производство е установено, че заявителят е създал условия за съхранение на оръжието и срещу него няма налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изискуемата писмена форма, като органът е изложил фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Материалната законосъобразност на отказа съдът е проверил в контекста на изложеното от органа основание за отказ чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като изложеният от заявителя мотив самоотбрана, е приет за недостатъчен, без да е доказана реална заплаха за живота му. Органът сочи, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение за бивши служители на МВР, а преценката за издаване на разрешение се извършва с оглед конкретна необходимост, посочена от заявителя, каквато в случая не е обоснована. Съдът е приел, че дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, заявителят трябва да докаже необходимостта от притежаване на оръжие, т.е. тежестта на доказване съществуването на подобна необходимост е на самия заявител. С оглед императивната разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е обосновал, че физическото лице, което иска подновяване на разрешението, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната отбрана и охрана посредством огнестрелно оръжие. Поради това е формирал извод, че законът не поставя различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издадено разрешение за предходен период, тъй като процедурата и изискванията за първоначално издаване на разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, в т.ч. за подновяване по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Съдът е счел, че да се приеме обратното, означава, че издаденото разрешение не е обвързано със срок, което е в противоречие с чл. 84, ал. 2 от закона и е недопустимо, доколкото притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява потенциален източник на определена обективна опасност за обществото, което е накарало законодателя да постави възможността за упражняването й при определени предпоставки, без да съществува законов ангажимент за органа при веднъж вече издадено разрешение, да продължава задължително срока му на действие. В тази връзка съдът е посочил, че макар заявителят Йорданов да е получил разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие в качеството му на служител на МВР с прекратено правоотношение, само по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението, тъй като нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя фактите и обстоятелствата, при които органът е длъжен да откаже издаването, респективно подновяването на разрешението. Аргументирал се е, че чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, при чиито условия Йорданов е подал заявлението си, се отнася само до компетентния орган и вида документи, които изброените лица с прекратено правоотношение, представят за издаване на разрешение. Съдът е развил доводи, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не визира самостоятелно основание за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, нито предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица, поради което и не може да се изключи приложението на общата норма на чл. 58, ал. 1 от закона, която визира предпоставките за издаване на разрешението, които са относими за всички хипотези на искания за разрешаване на този вид дейност. Съдът е допълнил аргументацията си с довода, че качеството на бивш служител на ведомствата МВР и МО (Министерство на отбраната) не води до извода, че срокът на веднъж издаденото разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, следва да бъде автоматично удължаван, поради което за всеки отделен случай органът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със законовите изисквания. Такъв автоматизъм не е налице и по отношение на основанието, на което се иска подновяване на разрешението самоотбрана, тъй като органът е длъжен да установи законовите предпоставки към момента на разглеждане на заявлението, с оглед на което лицето следва да мотивира и докаже необходимостта си по безспорен и категоричен начин. Като е приел, че в конкретния случай Йорданов не е посочил факти и обстоятелства за необходимостта от самоотбрана с огнестрелно оръжие, то съдът е формирал извод, че органът действайки в условията на обвързана компетентност, правилно е решил, че са налице основания за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Като последица от отказа, съдът е приел, че органът правилно е приложил принудителна административна мярка изземване на притежаваното от Я. Йорданов късо огнестрелно оръжие пистолет Макаров к.9х18 IN381684 и боеприпаси за него, с оглед правомощието му по чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ да осъществява контрол върху дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия чрез отнемане на издаденото разрешение по реда на закона и изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Така мотивиран, съдът е формирал решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на отказа на началника на Първо РУ при ОДМВР - Перник на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Видно от оспорения административен акт, органът е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за служебни или за граждански цели, законът поставя изискване (чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ) за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Анализът на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ обосновава извод, съгласно който, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В съответствие с горното, за да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за "самоотбрана" следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органът и съдът приемат, че в заявлението си Йорданов не сочи основателна причина за искането да му бъде подновено разрешението. В тежест на жалбоподателя настоящ касатор, е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая в подаденото от Йорданов заявление е посочено единствено, че оръжието е придобито като бивш служител на МВР и същото му е необходимо за самоотбрана, без да са посочени други конкретни обстоятелства за тази необходимост. Въз основа на така заявеното не може да се обоснове нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани и доказателства, установяващи такава нужда. Правилно съдът сочи, че законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове, да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие, а административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие, т.е. правилно е установена доказателствената тежест за заявителя. Обосновано съдът сочи, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение, както правилно се приема от органа и от съда. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че заявлението е подадено на основание чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като касаторът е бивш служител на МВР и това, според него, е достатъчно основание за издаване на разрешение. Основателни са мотивите на съда, че фактът, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение, сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Съдът правилно е тълкувал приложимите правни норми в тяхната систематична връзка, като е достигнал до извода, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, и като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение, а визираното в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата по ал. 1 от с.з. с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение, без да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че оспореният отказ на началника на Първо РУ при ОДМВР Перник е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми, в пълно съответствие с целта на закона, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,