Решение № 9130 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2011 г.

Решение № 9130 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 2399 от 18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 280/2011 г. от Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед № РД-17-15 от 23.12.2010 г. по наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост моли за отмяната му. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-17-15 от 23.12.2010 г. на Директора на ИАНМСП, с която на основание чл. чл. 97 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Станислава Огнянова Николова - Спасова е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция счита така постановеното решение за правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява системно неизпълнение на служебните задължения от страна на Николова - Спасова, тъй като в заповедта е посочено едно неизпълнение на служебни задължения по една преписка, което само по себе си изключва наличие на системност. Същевременно правилно, въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че дори по отношение на тази преписка не е налице извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Николова-Спасова, тъй като процесната преписка е била разпределена за работа на последната ден преди да започне да ползва разрешеният и отпуск, а самото разрешаване е станало четири дни преди това, при което за ръководителите й е бил ясно, че същата не може да приключи задълженията си по нея, с оглед вида и характера на работата. Отделно от това правилно съдът е установил, че заповедта е издадени в нарушение на принципа на чл. 7 АПК, тъй като описаните в административния акт фактически основания, послужили за издаването му не съответстват на установените факти. Отделно от това настоящият състав намира, че при издаването на заповедта е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила за това. Заповедта е постановена от главния секретар на ИАНМСП, комуто със заповед № РД-13-15/8.04.2010 г. Органът по назначението е делегирал правомощията си за това. Същевременно същото лице е бил и председател на дисциплинарния съвет по преписката, по която е наложено наказанието на Николова - Спасова, което е недопустимо, с оглед целта на дейност на този орган по чл. 96 ЗДСл. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение