Решение № 1223 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2012 г.

ВАСIII отделение25.01.2013 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 328 от 2011 г. на Административния съд - Сливен. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Районния кооперативен съюз - гр. Сливен, сумата от 1000 (хиляда) лева за направените разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1223 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 17 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 328 от 2011 г. на Административния съд - Сливен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Районният кооперативен съюз - гр. Сливен, чрез процесуалния си представител - адв. С. Сивов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Районния кооперативен съюз - гр. Сливен, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6200/29 от 26.10.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 2697,30 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 20/020709/41710, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване, както и при ограничаване на правото на участие и защита в производството на Районния кооперативен съюз - гр. Сливен. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не стават ясни нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. подпомаганият земеделски стопанин е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки от Министерството на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаването на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофотоизображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, по реда на ДОПК - съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред Върховния административен съд в размер на 1000 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

2