Решение № 9831 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2013 г.

Решение № 9831 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2096/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Мария Тодорова Танкова, жив. в гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Еленски, срещу заповед рег. № ЧР-03-37/10.12.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11, чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" на държавен служител - Началник на сектор "Изпълнение на наказанията" и Началник на сектор "Пробация" в ОС "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас /ОС "ИН"/. Жалбоподателката чрез процесуалния и представител навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че наказанието ? е наложено за неизпълнение на задължение, което не е разписано в длъжностната характеристика. В оспорваната заповед не е посочено правното основание и не е конкретизиран законовият текст, който е нарушен. Оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание е в противоречие на чл. 252 от ППЗМВР, чиято норма указва, че при обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната й не може да доведе до налагане на по-тежко наказание. Не е взето предвид, че наложеното наказание със заповед № Л-3203/27.04.2012 на главния директор на ГД "ИН" е обжалвано по съдебен ред и по същото няма влязло в сила съдебно решение. Не се претендират разноски. Ответникът - министърът на правосъдието - не изразява становище и не се представлява в съдебно заседание. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед № ЧР-03-37/10.12.2012 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11, чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР на Танкова е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Жалбоподателката е държавен служител в МВР - Началник на сектор "Изпълнение на наказанията" и Началник на сектор "Пробация" в ОС "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас. В обжалваната заповед се излагат мотиви за неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от Раздел IV, т. 3 от длъжностната характеристика за изпълнение на длъжността Началник на сектор "Изпълнение на наказанията" и началник на сектор "Пробация" при ОС "ИН". Установеното дисциплинарно нарушение се изразява в неупражнен в достатъчна степен контрол върху служителите от надзорно-охранителния състав на арест - Бургас към сектор "Арести" при ОС "ИН" - Бургас, чието неизпълнение на служебните задължения има пряко отношение към самоубийството на задържаното лице Ролф Греммел. На 31.08.2012 г. около 22.50 ч. е докладвано от дежурен командир, че настаненият в килия № 4 на арест - Бургас - Ролф Греммел, германски гражданин, задържан като обвиняем за извършено престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс, се е самообесил с отрязано парче от коаксиален кабел от окабеляването на килийното помещение. Към 22.24 ч. на 31.08.2012 г. видно от записите на видео-охранителните камери, по време на обхода постовият на пост № 1 е забелязал, че задържаният немски гражданин е до тоалетната, след което е провел диалог с него. За времето от 22.24 ч. до 22.40 ч. постовият се е намирал пред килия № 1, където е стоял на радиатора на парното отопление и е разговарял със задържаното лице от килия № 1. При следваща проверка към 22.40 ч. постовият е забелязал, че Греммел продължава да седи до тоалетната чиния и не се показва, поради тази причина е извикал на задържания да се покаже и след като не получава отговор започва да чука на вратата. Килията е била отворена в присъствието на командира на отделението, който се е отзовал на момента и в присъствието на полицай-разводач след отваряне на килията са намерили Греммел в безпомощно състояние до тоалетната чиния с примка на врата, направена от предварително отрязания коаксиален кабел. Оказана му е първа помощ от дежурния екип, но същите не са успели да възстановят сърдечната дейност и дишането на задържаното лице. Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения на служителката. Заповедта е връчена на Танкова на 08.01.2013 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни, описани с вх. № 92-12-53/11.09.2012 г. по описа на Министерство на правосъдието относно извършена проверка във връзка със самоубийството на арестанта Греммел. Със заповед № Л-7603/03.10.2012 г. на главния директор на ГД "ИН" на основание чл. 231 от ППЗМВР е възложено да се извърши проверка на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в докладната и е определена комисия за извършване на проверката. Танкова се е запознала със заповедта на 04.10.2012 г. срещу подпис. Същата е дала писмени обяснения след изслушване от назначената комисия под № 3748/04.10.2012 г. Обобщената справка е изготвена от комисията под № 11315 от 09.10.2012 г. След извършена служебна проверка комисията установява, че със заповед № Л-3203/27.04.2012 г. на главния директор на ГД "ИН" Танкова е наказана с дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. Текущото нарушение се явява извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР и на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от 1 г. На основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР Танкова е запозната с обобщената справка срещу подпис на 19.10.2012 г. като на същата дата са приети писмените ? възражения срещу справката под № 2218/19.10.2012 по описа на ГД "ИН". С покана с вх. № 92-12-53/14.11.2012 по описа на Министерството на правосъдието дисциплинарно-наказващият орган изисква писмените обяснения на служителя. Същите са дадени под № 13181/19.11.2012 г. и № 4471/21.11.2012 г. по описа на ГД "ИН". В съответствие с разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР министърът издава процесната заповед. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима, а по същество е основателна: При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на правосъдието в рамките на предоставената му компетентност с чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Административният орган излага в заповедта фактическите и правни основания за издаването ? /съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Заповедта е издадена в срока по чл. 225 от ЗМВР, която разпоредба указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Обобщената справка, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител е изготвена на 09.10.2012 г., а обжалваната заповед е издадена на 10.12.2012 г. /ден понеделник/, следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването ?. Оспорената заповед следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея не е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за неупражнен контрол на подчинени по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, което нарушение е извършено в срок на изтърпяване на друго дисциплинарно наказание - "порицание", наложено със заповед № Л-3203/27.04.2012 г. на главния директор на ГД "ИН". В обобщена справка с рег. 11315/09.10.2012 г., послужила за издаване на оспорваната заповед се сочи, че г-жа Танкова, като ръководител на ОС "ИН" не е упражнила достатъчен контрол над дейността на служителите от сектор "Арести", вменени ? с длъжностната характеристика. Същите твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжност "Началник на сектор "Изпълнение на наказанията" той и началник на сектор "Пробация" в областна служба "Изпълнения на наказанията" са разписани изчерпателно функционални задължения. Видно от Раздел IV "Преки задължения", т. 3 "Контрол на дейностите", т. 3.1. служителят следва да контролира изпълнението на различни функционални задачи от отделните екипи и служители. В оспорения административен акт липсва описание на твърдяното нарушение на служебните задължения, доколкото е налице само едно бланкетно твърдение, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 16 на ЗИНЗС, както и задълженията, вменени ? с раздел IV, т. 3 от длъжностната характеристика. Жалбоподателката е наказана за неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебните си задължения, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени съответно са нарушени. Не е описано с кои конкретни действия или бездействия Танкова е допуснала вмененото и нарушение. Горните обстоятелства не се установяват и с изготвената справка от назначената комисия, в която също най-общо се сочи, че Танкова не е упражнила контрол над подчинените ? служители и не е изпълнила служебните си задължения, като в подробната обстоятелствена част на оспорената заповед са описани единствено действията на полицай Димитров, който е наряд към момента на инцидента. Те са описани детайлно и по минути. Анализът на изпълнението на служебните задължения на този полицай, чийто началник е наказаната Танкова, показва стриктно изпълнение на задълженията си като постови полицай в рамките на разглеждания времеви период в административния акт. Димитров разговаря с Греммел към 22.24 ч., след което констатира, че последният отива до тоалетната на ареста и към 22.40 ч., т. е. след около само 16 минути, като забелязва, че Греммел не излиза от помещението, взема мерки за отварянето му. В рамките на тези минути Греммел се е самообесил. При тази възприета от административния орган фактическа обстановка необосновано е прието нарушаване на служебните задължения от страна на Мария Танкова-началник на сектор "Изпълнение на наказанията", той и началник на сектор "Пробация" в областна служба "Изпълнение на наказанията"-Бургас, поради неупражнен контрол над дейността на служителите от сектор "Арести". Както е посочено по-горе изпълнението на служебните задължения на постови полицай Димитров, наблюдаващ арестантите от пост № 1, включително и Греммел е стриктно, без допуснати нарушения на служебната дисциплина по време на наряда на 31.08.2012 г., и по време на инцидента в 22.40ч. Такива твърдения не се съдържат и в самата заповед, за да се приеме липса на висшестоящ контрол. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че дисциплинарното нарушение, за което на Мария Тодорова Танкова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР не е извършено от полицейския служител, поради което оспорената заповед като незаконосъобразно следва да бъде отменена. Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 252 от ППЗМВР не следва да намира приложение при издаването на оспорваната заповед. Съгласно нейната норма при обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната ? не може да доведе до налагане на по-тежко наказание. Същата би имала приложение в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове при наличието на две кумулативни предпоставки - изменение или отмяна на оспорваната заповед № Л-3203/27.04.2012 на главния директор на ГД "ИН" с влязло в сила съдебно решение, както и отхвърляне на жалбата в настоящето производство с влизането в сила на съдебния акт. Следва да се има предвид и императивната разпоредба на чл. 233 от ЗМВР, съгласно която обжалването на дисциплинарното наказание не спира неговото изпълнение. Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и са налице основания за нейната отмяна отмяната й. В настоящото производство не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение