Решение № 9830 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2010 г.

Решение № 9830 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 1739/21.12.2009 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 1912/2009 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Мария Петрова Андева срещу Решение № 222 от 13.10.2009 г. на Директора на ТП на НОИ (РУ "СО") - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 3804215017/15.07.2009 г. на Началник отдел "Пенсии" при РУ "СО" - Пловдив. С Решение № 96 от 21.01.2010 г. по същото дело, постановено на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка поради очевидна неточност в горецитираното съдебно решение № 1739 от 21.12.2009 г., като е оставено без уважение направеното искане от юрисконсулт Поборникова (в качеството й на пълномощник на Директора на РУ "СО" - Пловдив) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба Мария Петрова Андева от гр. Стамболийски моли за отмяна на Решение № 1739/21.12.2009 г. по административно дело № 1912/2009 г. на Административен съд - Пловдив и оставените с него в сила Решение № 222 от 13.10.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив и Разпореждане № 3804215017 от 15.07.2009 г. на Ръководител "ПО" при РУ "СО" - Пловдив. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Директорът на РУ "СО" - Пловдив чрез надлежно упълномощен юрисконсулт в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й поради неоснователност. На свой ред Директорът на РУ "СО" - Пловдив също подава касационна жалба, но срещу решението на Пловдивския административен съд за поправка на очевидна фактическа грешка (Решение № 96/21.01.2010 г.), като моли същото да бъде отменено и да се присъди на РУ "СО" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение. В писмено заявление ответната по тази касационна жалба страна Мария Петрова Андева я оспорва като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Мария Петрова Андева и основателност на тази на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспорените с тях решения са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. След като провери решенията по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: 1) Касационната жалба, подадена от Мария Петрова Андева срещу Решение № 1739 от 21.12.2009 г. на АС - Пловдив, е неоснователна и следва да се отхвърли. Страните не оспорват установената по делото от Пловдивския административен съд фактическа обстановка. Андева е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК - Пловдив № 0376 от 16.02.2009 г., с което й е призната 92% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 9.10.2008 г. и срок на инвалидност пожизнен. Това решение е връчено на лицето на 16.02.2009 г. и не е обжалвано в 14-дневния срок по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), изтекъл на 2.03.2009 г., присъствен ден, поради което е влязло в сила. Позовавайки се на това експертно решение, Андева е подала заявление на 11.06.2009 г. до РУ "СО" - Пловдив за отпускане на социална пенсия за инвалидност. С Разпореждане № 3804215017 от 15.07.2009 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в РУ "СО" искането й е уважено, считано от 11.06.2009 г. (датата на заявлението в ТП на НОИ), и е постановен начина на плащане на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност в съответствие с разпоредбата на чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО. Недоволна от началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност, Мария Андева е оспорила този административен акт пред по-горестоящия орган - Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с решение № 222 от 13.10.2009 г. е оставил жалбата й без уважение. Настоящата инстанция счита за правилен извода на административния съд за неоснователност на жалбата на Андева срещу така постановените административни актове. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението за отпускането им е подадено в шестмесечен срок от тази дата. В чл. 73, ал. 1 от КСО е пояснено, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. В конкретният случай с ЕР на ТЕЛК - Пловдив № 0376 от 16.02.2009 г. на Мария Андева е призната пожизнено трайно намалена работоспособност 92%, с дата на инвалидизиране 9.10.2008 г. Следователно, правото на пенсия за инвалидност следва да се счита за придобито от 9.10.2008 г., макар експертното решение да е с по-късна дата. За да се счита спазен 6-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, Андева е следвало до 9.04.2009 г. да подаде заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност, а тя е сторила това едва на 11.06.2009 г., т. е. след изтичане на шестмесечния срок по ал. 1 от чл. 94 на КСО. Предвид изложеното законосъобразна се явява преценката на административния орган, че пенсията за инвалидност следва да се отпусне от датата на подаване на заявлението. В случая не е налице и приложното поле на чл. 94, ал. 2 от КСО, според който пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Мария Андева е получила експертното решение на ТЕЛК срещу подпис на 16.02.2009 г. и това обстоятелство е удостоверено върху самото експертно решение. Експертното решение на ТЕЛК подлежи на обжалване пред НЕЛК, но по делото безспорно е установено, че то не е било атакувано. Както бе посочено и по-горе, макар и в друг контекст, съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЗ срокът за обжалване на решение на ТЕЛК е 14-дневен от получаването му, и е изтекъл на 2.03.2009 г., който е присъствен ден, следователно процесното експертно решение на ТЕЛК - Пловдив е влязло в сила с изтичането на срока по чл. 112, ал. 1 от ЗЗ за административното му обжалване пред НЕЛК, а месец след това е изтекъл и едномесечният срок за подаване от Андева на необходимите документи за пенсиониране по чл. 94, ал. 2 от КСО. Горното обуславя извода, че с подаването на заявление за отпускане на социална пенсия с необходимите документи пред пенсионния орган едва на 11.06.2009 г. Мария Андева е пропуснала и едномесечния срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. Наведените доводи от Андева за неправилно прилагане на относимите към казуса норми на КСО и в частност на тези, касаещи изчисляването на предвидените срокове, не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, определяйки за начална дата 11.06.2009 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката, когато същата е подала заявлението пред пенсионния орган. Ако и в случая правото на този вид пенсия да е придобито от датата на инвалидизирането й (9.10.2008 г.), съгласно признатата трудова неработоспособност 92 % пожизнено с ЕР на ТЕЛК - Пловдив № 0376 от 16.02.2009 г., от приложените доказателства явства, че не са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от КСО. При тези данни по делото решаващият състав на АС - Пловдив при задълбочено изследване на релевантните факти и обстоятелства по делото правилно и обосновано е тълкувал и приложил материалния закон и приел за законосъобразно отпускането от административния орган на пенсията за инвалидност на Мария Петрова Андева от датата на представянето на документите за пенсиониране. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение № 1739/21.12.2009 г. на АС - Пловдив. 2) Касационната жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив против решение № 96 от 21.01.2010 г. на АС - Пловдив, с което е оставено без уважение направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена като основателна. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия, поради което неправилно административният съд е отхвърлил своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и съответно цитираният съдебен акт следва да бъде отменен. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на ГПК на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Предвид изложеното, Решение № 96/21.01.2010 г., постановено от Административен съд - Пловдив по административно дело № 1912/2009 г., подлежи на отмяна, като Мария Андева трябва да бъде осъдена да заплати претендираното по цитираното дело юрисконсултско възнаграждение в полза на РУ "СО" - Пловдив (което по този начин ще постъпи в бюджета на юридическото лице Национален осигурителен институт), в размер на 150 лв., определен по реда на чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколкото за производството пред настоящата инстанция никоя от страните не направи искане за възстановяване на деловодни разноски, такива не следва да се присъждат за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,