Решение № 83 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 185/2011 г.

Решение № 83 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 185/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е образувано по молба на Столична община [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, I ГО, 41 състав, постановено на 09.07.2008 г., с което е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма], [населено място] владението върху недвижим имот, представляващ автосервизно помещение, намиращо се в [населено място], [улица] със застроена площ от 340 кв. м., част от административно-производствена сграда с площ 1350 кв. м., намираща се в кв. 58, парцел I от действуващия ЗРП на м. "О." със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж както и да заплати на ищеца сумата 1 455,53 лева съдебно-деловодни разноски. В молбата за отмяна се правят оплаквания, че вследствие на допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с връчване на съобщението за изготвеното решение на адреса на Общината вместо на посочен по делото съдебен адрес на упълномощен адвокат, ответникът-молител е пропуснал 14-дневния срок за подаване на въззивна жалба до СГС срещу постановеното осъдително решение като по този начин е нарушено правото му на защита в процеса. Иска отмяна на постановеното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] поддържа становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, намира, че подадената молба е допустима. Същата е подадена от надлежна страна по делото срещу влязло в сила първоинстанционно решение. Спазен е срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила на 29.08.2008 г./след изтичане на двуседмичния срок за въззивно обжалване от съобщаването му на страната/, тримесечният срок изтича на 29.11.2008 г./събота-неприсъствен ден/, а молбата за отмяна е подадена на 01.12.2008 г. -понеделник. Разгледани по същество обаче, направените в молбата за отмяна оплаквания са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Видно от данните по делото и съдържанието на подадената молба, отмяната е поискана на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Цитираният текст групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе лично или чрез надлежен представител участие във воденето на делото. Изложените в правната норма хипотези се градят на зачитане важността на личната защита, която страната не е могла да осъществи поради лишаването й от възможност да участвува в процеса вследствие нарушаването на съответни правила, обезпечаващи правото й на защита и участие. Тъй като производството по чл. 303, ал. 1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол, отменителните основания са изчерпателно изброени в закона и нарушаването на други правила не представлява основание за отмяна. По делото липсват данни, че са нарушени съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на защита и участие на ответника в процеса. Столична община е била редовно призовавана за съдебните заседания и е била представлявана в процеса от надлежно упълномощения юрисконсулт. Безспорно е, че връчването на съобщението за постановеното решение е извършено на адреса на ответника - [улица] е получено на 15.08.2008 г. от гл. юрисконсулт на общината видно от положения подпис и печат на разписката за полученото обявление. В случая оплакването, на което се позовава молителя е за неправилно връчване на съобщението за постановеното решение в седалището на ответника вместо в кантората на адвокат Г. Б., съгласно постъпила след последното по делото заседание молба с дата 22.04.2008 г. и приложено пълномощно. Това оплакване, обаче, не представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е свързано непосредствено с участието и правото на защита на страната при постановяване на атакуваното решение, чиято отмяна се иска. Действително съобщението се връчва по правилата за връчване на призовките, но предназначението му е да се уведоми страната за постановеното решение, за да може евентуално да упражни правото на обжалване, а не да осигури участието й при разглеждането на делото. Както вече беше посочено, отмяната на влязло в сила решение е допустимо само при нарушаване на съответните правила в изрично посочените от закона случаи и нормата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде тълкувана разширително или прилагана по аналогия при други процесуални нарушения. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - р. по гр. дело № 8904/1959 г., I г. о.; р. по гр. дело № 249/2004 г. -ТК, II т. о.; р. по гр. дело № 1589/2003 г., ТК-II т. о. и др. По изложените съображения, тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата на Столична община не следва да бъде уважена, като в полза на [фирма] се присъдят направените от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на сумата 200 лева - изплатено възнаграждение на адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2011 г. Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд