Решение № 15359 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2017 г.

Решение № 15359 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на И. Х. П., действащ като ЕТ "А.-И. Х.", чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 435/13.03.2017 г., постановено по адм. дело 2600/2016 г. по описа на Административен съд - В., което е оставено в сила с решение № 8792/06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5401/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Искането за отмяна е с посочени основания по чл. 239, т. 1и т. 6 от АПК. Твърди се наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, който при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя, както и, че при решаване на делото не е обсъдено и приложено решение на Европейския съд за защита на правата на човека. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила решение, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. В разглеждания случай молителят представя Становище от С. Д., в качеството му на управител на "Счетоводна кантора Р." ЕООД - счетоводител на ЕТ "А.-И. Х.", в което се констатират пропуски при воденето на счетоводната отчетност на фирмата, което не може да бъдат определено и не представлява нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Представеното не е от естество да разколебае фактическите изводи на съда по същество, проверени относно тяхната обоснованост с окончателното съдебно решение на административния съд. Не са осъществени и предпоставките на чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на решението. Разпоредбата на цитирания текст предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. В конкретния случай не е представено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по отношение на искателя в настоящото производство - ЕТ "А.-И. Х.", също така не се и твърди наличието на такова решение, а се посочва, че не е приложено съдебно дело "Булвес" АД срещу България, постановено от Европейския съд за защита на правата на човека. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК. С оглед изхода на спора на искателят в настоящото производство разноски не се дължат. Искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия