Решение № 13807 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2019 г.

Решение № 13807 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на вътрешните работи срещу решение № 4217 от 21.03.2019 г. постановено по адм. д. № 5663/2018 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът Ц. Симеонов чрез адвокат С. Генова моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4217 от 21.03.2019 г. постановено по адм. д. № 5663/2018 г. тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121 К-2439 от 12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Ц. Симеонов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е правилно по следните съображения: Дисциплинарното производство е проведено в нарушение на изискванията на глава Осма от Раздел Осем на ЗМВР. Оспорената в производството пред тричленния състав на ВАС заповед № 8121 К-2439 от 12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи е издадена в следствие на изготвени две обобщени справки с идентично съдържание. Видно от справка рег. № 369 р-21413/11.12.2017 г. липсват достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно производство и е предложено същото да бъде прекратено. Върху тази справка е поставена резолюция на Министъра на вътрешните работи "ДА". Вместо обаче да бъде издадена заповед със съдържание, което отговаря на резолюцията, директорът на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР изпраща материалите на ОД МВР Враца за събиране на допълнителни доказателства по дисциплинарното производство. В следствие на това действие е изготвена нова обобщена справка и становище рег. № 369 р—2434/31.01.2018 г., съгласно които дисциплинарноразследващият орган отново приема, че липсват доказателства за извършено от Симеонов дисциплинарно нарушение и се предлага дисциплинарното производство да бъде прекратено. Върху така изготвената справка и становище министърът е поставил резолюция "Запознах се" от дата 19.02.2018 г. На същата дата е представена докладна записка от зам. директорът на "Човешки ресурси", съгласувана със зам. министъра на вътрешните работи, адресирана до министъра, в която подробно са анализирани материалите по производството и е направено предложение да се приеме, че дисциплинарноразследващият орган е събрал всички доказателства, но не ги е преценил правилно. Предлага се да се вземе предвид тази докладна и да се покани лицето да даде нови обяснения. Върху докладната е поставена резолюция "Да" на министъра с дата 19.02.2018 г. Във връзка с това Ц. Симеонов е дал нови обяснения, които са изпратени на директора на "Човешки ресурси" към МВР. Същите са представени и на министъра, който е поставил резолюция от 9.03.2018 г. "Запознах се". На 12.03.2018 г. е издадена оспорената пред тричленният състав на ВАС заповед. Но при анализ на съдържанието на справка рег. № 369 р-21413/11.12.2017 г. и становище рег. № 369 р—2434/31.01.2018 г., които са в еднакъв смисъл, се установява, че те не кореспондират с фактическите основания посочени в заповед № 8121 К-2439 от 12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В така цитираната обобщена справка и становище подробно са описани обстоятелствата по случая като детайлно са анализирани всички събрани доказателства и е направен извода, че не може по категоричен и безспорен начин да се установи в кой момент лицето М. Димитров е получил оток в областта на лявото око и дали това е в следствие на удар от инспектор Ц. Симеонов. В заключение и двата документа завършват с предложение да се прекрати образуваното дисциплинарно производство, тъй като не са налице достатъчно годни доказателства за това, че на 21.06.2017 г. спрямо задържаното лице М. Димитров е упражнено насилие от инспектор Ц. Симеонов. Противно на събраните доказателства министърът издава процесната заповед, с която налага дисциплинарно наказание "уволнение" на Симеонов. Заповедта е издадена в следствие на намесата в дисциплинарното производство на зам. директора на дирекция "Човешки ресурси" към МВР и на зам. министъра. С действията си същите са разпоредили извършването на процесуални действия, които не намират опора в закона. Въобще намесата на лица в дисциплинарното производство, които нямат правомощия по закон да извършат такива действия пряко е повлияло върху крайния резултат от производството. Участниците в дисциплинарното производство са дисциплинарно наказващия орган, дисциплинарноразследващия орган и служителя, но не и директора на Дирекция "Човешки ресурси" и Зам. министъра. В случая директорът на Дирекция "Човешки ресурси" към МВР е иззел правомощията на дисциплинарнонаказващия орган и е подменил волята на Министъра на вътрешните работи обективирана с резолюциите "Да" и "Запознах се", което е недопустимо. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен по своя преценка да оцени материалите събрани в дисциплинарното производство. Същият може да възприеме или не становището на дисциплинарноразследващия орган, но това следва да стане по вътрешно убеждение. В случая министърът се е запознал с втората обобщена справка и второто становище, както и с докладната записка от зам. директорът на "Човешки ресурси", съгласувана със зам. министъра на вътрешните работи и е издал оспорената заповед, от което може да се изведе извод, че други служители от поверената му администрация са инициирали различната оценка на материалите от тази обективирана в справка рег. № 369 р-21413/11.12.2017 г. и становище рег. № 369 р—2434/31.01.2018 г., т. е. функциите му на дисциплинарнонаказващ орган се иззети от други лица, които нямат правомощия в дисциплинарното производство, което е съществено нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК. В тази връзка изводите на тричленния състав са правилни. При издаване на заповед № 8121 К-2439 от 12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които пряко рефлектират върху правото на защита на дисциплинарноотговорното лице. Стигайки до извод за незаконосъобразност на заповед № 8121 К-2439 от 12.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът е доказал направени разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 500 лева, които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,