Решение № 1184 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2016 г.

Решение № 1184 от 30.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 8203 от 28.12.2015 г., постановено по административно дело № 9393/2015 г., Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Е. К. против заповед № Т-1501 от 18.08.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" С. - град. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Е. Р. К. от гр. С. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, като се е позовал на изменението, което е в сила от 28.07.2015 г. Касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за решаване с указание за приложимия закон. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Социално подпомагане" Л. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванов оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № Т-1501 от 18.08.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Л., с която на Е. Р. К. е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Отказът е обоснован от административния орган с това, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма. По същество съдът е възприел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано на Е. Р. К. отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била в сила към момента на подаване на молбата - декларация за отпускане на помощта и към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., и в частност не е отговаряла на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Към момента на подаване на молбата за подпомагане, тогава когато е възникнало и правоотношението, законовата разпоредба, въвеждаща допълнително изискване към заявителите за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете, е била част от действащото законодателство. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в съответствие с материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 05.08.2015 г. Е. Р. К. е подала молба-декларация с вх. № Т-1501 до директора на Дирекция "Социално подпомагане" Л., за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка - студентка в редовна форма на обучение. Към молбата К. е приложила уверение № 98/04.08.2015 г., издадено от СУ, че е студентка, летен семестър на учебната 2014/2015 г., редовно форма на обучение, специалност "Риторика", както и удостоверение за раждане на детето Д. Т., от което е видно, че същото е родено на ...... г. от майка Е. Р. К. На 18.08.2015 г. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Л. е издал оспорената Заповед № Т-1501 от 18.08.2015 г., с която, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за детето Д. Т. Мотивът за отказа на административния орган е, че майката К. е осигурено лице по реда на Кодекса за социално осигуряване, видно от справка за доходите й. Предприетото от К. административно обжалване на тази заповед е приключило с потвърждаващото го решение на горестоящия орган от 02.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка/осиновителка/ студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете. Предпоставките за възникване на това право са съвкупността от юридически факти, които преди изменението на закона са били по-малко и с оглед на които заявителката е имала право на такава помощ. С подаването на молба-декларация това признато от закона право е било упражнено от жалбоподателката и за административния орган остава преценката и признаването му към момента на упражняването му - датата на подаване на молбата /заявлението/ декларация (в този смисъл е и константната практика на ВАС, VI отд.). Обстоятелството, че детето на жалбоподателката е родено преди изменението на закона, не променя този факт. Противно на изложеното от касатора, правото на получаване на еднократна помощ по смисъла на чл. 8в от ЗСПД не възниква единствено с факта на раждане на детето. Необходимо е и да бъде подадено заявление за получаването на тази помощ, за да възникне административното правоотношение. След като молбата - декларация е подадена след изменението на закона, то правилно и съдът и административният орган са приложили относимата правна норма, в действащата й редакция към датата на подаване на заявлението. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,