Решение № 2002 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2013 г.

Решение № 2002 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1918/15.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4211/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени в частта му, с която е отменено Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна за одобряване на ПУП-ПУР на СО "Траката" по отношение на проектираната улица, засягаща западната част на имот с идентификатор № 10135.2520.6876 и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Калинка Иванова Балтаджиева и Павлина Иванова Генева, двете от гр. Варна срещу посочената част на оспореното от тях решение. Ответниците, Калинка Иванова Балтаджиева и Павлина Иванова Генева в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Калинка Иванова Балтаджиева и Павлина Иванова Генева Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ е одобрен ПУП- план за улична регулация /ПУР/ на СО "Траката", в частта на предвидената улица засягаща западната част на имот с идентификатор 10135.2520.6876 и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че оспореното решение, в частта му за предвидената улица VI-ти клас, на запад от имота, засяга законен строеж, поради което приел, че в същата част решението незаконосъобразно като противоречащо на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно е установено, че от поземлен имот 6876 се отнемат площи за улица, минаваща в западната му част, която е проектирана VI-ти клас, като се предвижда преминаването й през узаконена сграда на допълващо застрояване. Освен това видно от скицата, приложена на л. 14 от делото и скицата към заключението на вещото лице, с предвидената улица се засяга и сграда в имот 1980, както и е плътно до сграда в имот 6957. От скиците се вижда също така, че тази улица осигурява лице /достъп/ само за имот 6957, поради което административният орган не е доказал по категоричен начин необходимостта й в часттите от о. т. 425 до о. т. 422, включително и преминаваща върху сградата в процесния имот. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че решението в оспорената му част за улицата в западна посока на имота на жалбоподателите пред първата инстанция, е незаконосъобразно, тъй като проектираната улица е в несъответствие от една страна на заданието да не се засягат законно построени сгради, а от друга е в нарушение на чл. 108, а. 5 ЗУТ. Икономичността на предвидената улица следва да се прецени и с оглед обстоятелството наложително ли е прокарването й или не. С оглед на това правилно решението на общинския съвет е отменено в посочената част, както и правилно преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, тъй като дали е необходима улица на процесното място от о. т. 425 до о. т. 422, следва отново да се прецени от административния орган с оглед и икономичността на плана. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответниците по касационната жалба физически лица не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като макар и своевременно поискани, не са представени документи, че са разходвани такива. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на осонвание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,