Решение № 8429 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2015 г.

Решение № 8429 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х., чрез процесуален представител адв. Иванов, против решение № 5197 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 6024/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град. С. същото е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ОД МВР С. за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв., за претърпени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № 58 от 21.03.2011 г. издадено от Началника на 09 РУП СДВР МВР. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му. Иска се уважаване на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - СДВР МВР, чрез процесуалния си представител чрез юрк. Боянова, в депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения от Б. Б. Х. против СДВР МВР иск за присъждане на сумата 200 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно наказателно постановление с № 58 от 21.03.2011 г. издадено от Началник на 09 РУП СДВР МВР. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на СДВР МВР. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 58 от 21.03.2011 г., издадено от Началника на Девето РУП - СДВР, с което на основание чл. 217, чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 218Б от НК и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С Решение от 18.11.2013 г. по НАХД № 5187 по описа за 2012 г. на Районен съд - С., влязло в сила на 17.12.2013 г., наказателното постановление е отменено. С оспореното пред настоящата инстанция решение № 5197 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 6024/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град, е отхвърлен предявения от Х. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение претърпените от него имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП в размер на 200 лв., представляващи разход за ангажиране на адвокат. Съдът е приел за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските направени от Х. за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда са приети като непряка и не непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение е прието от съда като израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не била задължителна и неизбежна, тъй като в съдебното производство бил приложим принципа на съдебното начало и съдът бил задължен да следи за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна. Решението е неправилно. Настоящата инстанция не споделя извода за неоснователност на предявения иск, формулиран в оспорваното решение. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по - горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка настоящия състав не споделя становището, че заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е задължително и неизбежно, тъй като поради въведеното служебно начало съда бил длъжен да изясни сам делото от фактическа и правна страна, а конкретното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена СДВР да заплати на Б. Х. сумата 200 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление с № 58 от 21.03.2011 г., издадено от Началника на Девето РУП - СДВР, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 08.07.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендираното обезщетение е безспорно установено по размер. Представени са договор за правна помощ, процесуално представителство и съдействие от 06.02.2012 г. и анекс към същия, според които лицето е заплатило изцяло сумата 200 лева адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално представителство и съдействие във връзка с оспорване на НП № 58 от 21.03.2011 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена СДВР да заплати на Х. сумата 200 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление НП № 58 от 21.03.2011 г. издадено от Началника на 09 - РУП - СДВР. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на касатора Х. за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателна. СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Х. разноски в размер на 472,40 лв., от които 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № А425741 пред първа инстанция и заплатена държавна такса. Няма данни и доказателства да са реално сторени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъдят. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение