Решение № 488 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2012 г.

Решение № 488 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Подадена е касационна жалба от Габриела Иванова Андровска, от гр. Сливница, чрез процесуалния й представител адв. Григор Методиев Григоров, против решение № 876/18.11.2011 г. по адм. дело № 552/2011 г. по описа на Административен съд - София-област. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при неспазване на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и чл. 42, ал. 4 от ЗАНН. Прави се възражение, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, като не са посочени фактическите основания за издаване на акта. Задължението по акта е отразено като общ размер, без да е пояснен начина, по който е формирана сумата. Това е довело до нарушаване на правото на защита на касационния жалбоподател. Актът не дава възможност за упражняване на съдебен контрол върху волята на административния орган. На тези основания се иска да бъде отменено обжалваното решение, както и оспорения АУПДВ. Ответникът по жалбата - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че събраните по делото доказателства подкрепят изводите на съда. Правилно съдът е приел, че актът е в изискуемата форма и е мотивиран, а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че заявените от жалбоподателката земеделски площи за подпомагане са наддекларирани. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отхвърлил жалбата на Габриела Иванова Андровска против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/24664 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на нея е установена недължимо платена сума в размер на 20 421,98 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 23/130609/27125, дължаща се на намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт и при издаването му напълно е спазена процедурата, уредена в разпоредбите на процесуалния и материалния закон. Посочил е, че мотивите не се съдържат в акта, а се извеждат от писмените доказателства, приложени към него - Таблица, издадена от Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/ - разлики в площи след кръстосани проверки от м. ноември 2009 г. и м. 12.2010 г. и Таблица за използвани парцели за 2009 г. Съдът е коментирал цитираните в акта кръстосани проверки, извършени от административния орган, като е посочил, че в таблиците, които са извадка от системата ИСАК тези проверки са отразени в електронен вариант на магнитен носител. Поради липсата на словесно описание на конкретната причина за всеки имот, определила го като недопустима за подпомагане площ, съдът е назначил по делото съдебно-техническа експертиза. В експертизата са определени конкретните части от всички заявени осем имота от земеделския производител, определени като недопустима площ. Като е приел, че административният акт е изискуемата форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон, съдът е приел акта за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Габриела Иванова Андровска против АУПДВ № 01-6500/24664 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Първоинстанционното решение е неправилно. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ВС на РБ допуска мотивите да се съдържат в писмени доказателства, които са част от административната преписка. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочил, че след извършени допълнителни анализи и проверки на коректността на данните от страна на МЗХ е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Не става ясно дали приложените по делото Таблица за окончателна калкулация в лева за НР 1 и Таблица окончателна калкулация в лева за СЕПП, посочени в заключението на експертизата, са част от административната преписка. Ако административният орган е имал намерение да се позове на тях, е следвало да ги връчи на земеделския производител, ведно с акта. А такива данни по делото няма. Както е посочил съдът, таблиците са в електронен вид на магнитен носител. Т. е. те са част от електронната база данни на системата ИСАК, което прави невъзможен достъпа на земеделския производител до тях. При липсата на изложени в административния акт конкретни факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Поради липсата на яснота относно размера на площите, определени като недопустими за подпомагане, е била назначена техническата експертиза, която е дала обяснение на електронните данни от системата ИСАК. Събирането на доказателства има за цел проверка на изводите на административния орган, а не изясняване на неговите мотиви и съображения за постановяване на акта. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че оспорения АУПДВ е постановен при липсата на мотиви - абсолютна процесуална предпоставка за неговата законосъобразност. Касационната инстанция не споделя изводите на съда относно правилното отразяване на кръстосаните проверки във вид на таблици, представляващи извадки от системата ИСАК. Съдът се е позовал в решението си на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. в други негови части, но именно в раздела Проверки относно критериите за допустимост, този Регламент определя специфичните изисквания при извършване на кръстосани проверки. Разпоредбата на чл. 28 - контролен доклад, подробно изяснява начина на изготвянето на контролен доклад от проверката, съдържанието му, задължителното уведомяване на земеделския производител, възможността той да подпише доклада, за да удостовери присъствието си и да направи забележки. Следващите разпоредби на раздела съдържат много други подробни правила, нямащи нищо общо с табличния вид на констатациите, отразени към оспорения акт. С неспазването им е нарушено правото на защита на земеделския производител и правата му, уредени в чл. 24 и чл. 36 от АПК. Анализът на тези разпоредби сочи на съществено нарушение при административно-производствените правила при издаването на акта, което е основание за неговата неправилност по чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, която определя реда за възстановяване на недължимо плащане. Неспазването на установения ред за извършване на кръстосани проверки, посочен по-горе в настоящото решение, е довело до липсата на доказателства относно факта дали плащането се дължи на грешка на компетентните власти или на умишлено поведение на земеделския производител. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Регламента не се прилага ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи. Индиция за това се съдържа в приложените по делото /л. 25 и 26/-Окончателни изчисления в лева за СЕПП и за НР 2, в които в графата"Умишлено наддеклариране" е посочен отговор "не". За да ангажира отговорността на земеделския производител административният орган е бил длъжен да събере допълнителни доказателства за вината му при наддеклариране на площите за подпомагане. Липсата на такива доказателства води до извод за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения АУПДВ. Въз основа на изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да реши спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,