Решение № 4481 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2011 г.

Решение № 4481 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12889/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Венера Атанасова Георгиева, Трендафила Василева Пейчева, Зорка Костадинова Зарова и Димчо Асенов Пейчев от с. Дяково, област Кюстендил, всички като наследници на Асен Митев Пейчев, б. ж. на с. Дяково, видно от удостоверение за наследници № 153/31.08.2011 г. на кметство с. Дяково, против решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г., обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижими имоти - "овощни насаждения" и "нива", с № 132011 и 131029, ЕКАТТЕ 24791, посочени в обжалваното решение с № 348 и 374, намиращи се в землището на с. Дяково, община Дупница, област Кюстендил, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствените й имоти е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение, да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчуждена част с площ от 1389 кв. м., който имот преди влизането в сила на ПУП е имал предназначение на нива - девета и шеста категория, собственост на жалбоподателите. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти, като оценката на отчуждените части от имота - собственост на жалбоподателите е както следва - 304 лв. за отчуждени 4000 кв. м. от имот № 132011, целият с площ от 4000 кв. м. с начин на трайно ползване - овощна градина и 94 лв. за отчуждени 1389 кв. м. от имот № 131029, целият с площ от 4000 кв. м. с начин на трайно ползване - нива. По искане на жалбоподателите, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждените части от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари и др. При оценката на овощната градина, вещото лице е дало заключение и за стойността на овощните дървета - череши, определени по норматив 40 бр на дка или общо 15061 лв., както и за земята - 480 лв. или общо обезщетението за целия имот е 15 541 лв. За отчуждените части от имот № 131029 - 1389 кв. м е дадена оценка в размер на 292 лв. В заключението е посочено, че разликата между заключението му и оценката на административния орган е поради това, че административният орган неправилно е отчел коефициентите, регламентирани в наредбата за отстояние от населено място и за основен пазар. При направените справки в ОСЗГ вещото лице, назначено от съд е получило данни за тези отстояния и е отчело влиянието им при оценката на земята. Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и да определени следващото се обезщетение съобразно с него. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за имота следва да се увеличи по заключението на вещото лице. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,