Решение № 15534 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2020 г.

Решение № 15534 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Агенция "Митници" -София срещу решение № 1514 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 531/2019 г. по описа на Административен съд – София област в осъдителната му част.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от "Еси"ООД- с. Петърч обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Агенция "Митници"- София, се представлява от юриск. Йоцова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на съдебното решение в обжалваните части- по съображения, подробно развити в жалбата, в писмени бележки и устно – в хода по същество.

Ответникът, "ЕСИ"ООД- с. Петърч, Софийска област, редовно призован, се представлява от адв. В. Драмов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на съдебния акт в атакуваната с жалбата част по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт в атакуваните му части е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С обжалваното решение АССО е осъдил Агенция "Митници"- гр. София да заплати на "ЕСИ" ООД- с. Петърч, Софийска област, ЕИК ********* следните обезщетения за имуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно по съдебен ред НП № 73/2016 г. от 09.08.2016 г. на директора на Дирекция "МРР" в ЦМУ, а именно: 1. Сумата от 51 592. 20 лв, съставляваща платени възнаграждения за един адвокат за процесуално представителство по НАХД № 1044/2016 по описа на РС-Петрич и по КНАХД № 20177030600665 по описа на АС-Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния й предявен размер от 57 660 лв; 2. Сумата от 142 833. 23 лв, съставляваща пропуснати ползи - нереализирани доходи от ползването на иззетия с отмененото НП товарен автомобил – влекач "Скания Р420 ЛА МНА" с рег. № [рег. номер на МПС] и полуремарке "Кьгел СН 24" с рег. № [рег. номер на МПС] за периода от 03.03.2016 г. /датата на задържане на МПС / до 22.03.2018 г. /датата на предаването им обратно на дружеството-ищец/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО е отхвърлил исковата претенция над тази сума до пълния предявен размер от 149 016 лв; 3. Сумата от 5 397. 60 лв претърпяна загуба от разваляне на договор за възложен международен транспорт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г.

Със същото съдебно решение АССО е отхвърлил изцяло като неоснователна и недоказана исковата претенция на "ЕСИ" ООД за осъждане на Агенция "Митници"-София да заплати сумата от 2590 лв, обезщетение за подмяна на оборудване на товарен автомобил и влекач и е присъдил в полза на ищцовото дружество съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 5000 лв адвокатско възнаграждение, 37. 50 лв ДТ и 200 лв за ССЕ.

Съдебното решение в отхвърлителните му диспозитиви като необжалвано е влязло в сила.

За да уважи исковите претенции срещу ответника, АССО, след подробен анализ на доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост е приел следното:

1. По отношение първия от обективно съединените искове за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НАХД № 1044/2016 по описа на РС-Петрич и по КНАХД № 20177030600665 по описа на АС-Благоевград- общ претендиран размер от 57 660 лв

Съдът е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС за ангажиране отговорността на ответника за вреди от вида на твърдените – налице е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред НП, настъпили са вреди от вида на твърдените – ищцовото дружество е било представлявано от адвокат във всички фази на съдебното административно-наказателно производство, за което по анхд са представени съответни пълномощни, в исковото производство са представени както споразумение между ищцовото дружество и Адвокатско дружество "Велчев и Ко"-София за правна защита и съдействие с предмет обжалване на процесното НП и уговорено възнаграждение – по 24 000 лв без ДДС за всяка съдебна инстанция, така и споразумение от 12.10.2016 г. за предоставяне на правни услуги, договори за правна защита и съдействие между адвокатското дружество и адв. А. Илиева с уговорени в тях суми. От назначената и приета като неоспорена от страните СИЕ, както и от фактури и удостоверение от Банка ДСК от 19.03.2019 г. е установено реално плащане на така уговорените суми както от страна на ищцовото дружество на адвокатското дружество, така и от адвокатското дружество на процесуалния представител в рамките на административно-наказателното производство по обжалване на НП адв. А. Илиева. Налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платените суми и отмененото НП, но само по отношение сумите за адвокатско възнаграждение, постъпили по сметката на адв. А. Илиева, възлизащи на общо 51 592 лв- сума, съответна на минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. По горните съображения АССО е уважил тази искова претенция само до размер от 51 592 лв

2. По отношение втория от обективно съединените искове за имуществени вреди- претърпяна загуба от разваляне на договор за възложен международен транспорт и неплащане на договореното за превоза възнаграждение в размер на 5 397, 60 лв

Съдът е приел, че са налице всички елементи за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на тази искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП, реално претърпяна вреда от вида на претендираната – в резултат на незаконосъобразното НП договореният превоз на натоварените стоки не е бил осъществен, поради което собственикът на стоката не е заплатил на ищцовото дружество договореното възнаграждение за превоза, налице е причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно НП и настъпилата реална вреда.

3. По отношение третия от обективно съединените искове за имуществени вреди – пропуснати ползи от нереализирани доходи от невъзможността за ползване на иззетия товарен автомобил по осъществяване предмета на дейност на ищцовото дружество – международен товарен превоз за 24 месеца и 19 дни / периода на задържане на МПС от АМ- 03.03.2016 г. - 22.03.2018 г. / в размер на 149 016 лв

След подробен теоретичен анализ на понятията пропусната полза и право на собственост върху вещ с трите правомощия, включени в това право и базирайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, АССО е заключил, че и тази претенция на ищцовото дружество е основателна. Доколкото основен предмет на дейност на "ЕС"ООД- с. Петърч е осъществяването на международен превоз на товари, а в резултат на незаконосъобразното НП собствените на ищеца товарен влекач и ремарке са били иззети от Агенция "Митници" за исковия период, съдът е приел, че за ищцовото дружество са настъпили твърдените от него пропуснати ползи в размер на 142 833. 23 лв, определени от вещото лице на база декларираната счетоводна печалба на дружеството за процесните ППС за предходната 2015 г.

Върху всяка от присъдените като главница суми съдът е присъдил и претендирана лихва за забава, считано от влизане в сила на съдебното решене за отмяна на незаконосъобразното НП – 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на главниците.

Съдебното решение е частично неправилно в следните пунктове:

1. Макар ВАС, трето отделение да споделя решаващия извод на АССО за наличие на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди - реално уговорено и заплатено по банков път по време на административно-наказателния процес адвокатско възнаграждение, неправилно административният съд е приел, че платените суми за процесуално представителство по кнахд № 665/2017 г. по описа на АС-Благоевград съставляват вреди, подлежащи на репариране в пълния им размер. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован".

Още с отговора на исковата молба Агенция "Митници" е оспорила не само основателността на тази искова претенция, но и размера й с твърдението, че заплатени суми за адвокатско възнаграждение – особено пред касационната инстанция- не съответстват на фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36,

ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че, видно от процесуалното поведение на адв. Илиева в касационното производство по отмяна на процесното НП, същата практически се е ползвала от защитната теза, развита и отстоявана от нея пред първата съдебна инстанция. Предвид спецификите на касационното производство и действително положения адвокатски труд справедливият размер на дължимите вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на 5 000 лв. по КНАХД № 665/2017 г. по описа на АС-Благоевград.

Съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "ЕСИ" ООД-с. Петърч обезщетение за имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НАХД № 1044/2016 по описа на РС-Петрич и по КНАХД № 20177030600665 по описа на АС-Благоевград за сумата над 34 830 лв до пълния присъден размер от 51 592. 20 лв, , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли исковата претенция за заплащане на обезщетение за платено адвокатско възнаграждение за сумата над 34 830 лв, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата

2. Съдебното решение е изцяло неправилно в частта му, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "ЕСИ"ООД обезщетение за пропуснати ползи от неупражняването на търговска дейност със задържаните за около 2 години теглич и полуремарке в размер на 142 833. 23 лв, определени от вещото лице на база декларираната счетоводна печалба на дружеството за процесните ППС за предходната 2015 г.

Според настоящия състав на ВАС тази искова претенция остава недоказана. Като е приел обратното, АССО е постановил решението си в тази част в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за липса на надлежни доказателства, установяващи реалното настъпване на тези вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и задържането на двете ППС. Оспорването на рамковия договор, както и самото му съдържание – сключването му за осъществяване на превоз само с процесните ППС / при положение, че, видно от писмените доказателства и показанията на св. Георгиев- л. 210 по делото- превозвачът разполага с около 15 камиона/ указват на съставяне на този договор, както и на изявлението за развалянето му, за целите на исковото съдебно производство. Обосновано е възражението на Агенция "Митници" за липсата на установявания относно реалността на поръчката по този договор, доколкото липсват доказателства за това дали за уговорения период на действие на договора спедиторът- възложител "Ес Те Транс"ООД-гр. София въобще осъществява или ще осъществява търговска дейност, има ли договор за спедиция с "Михаилидес С. А. – Солун, Гърция, съответно би ли възлагал от своя страна каквито и да било заявки до превозвача.

ВАС, трето отделение не кредитира приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза в частта й относно установения размер на претенцията за пропуснати ползи. В тази част експертизата е необоснована, тъй като към нея, освен издадените от самия ищец инвойс фактури и обикновени фактури за 2015 г., по делото не са представени валидни доказателства за направените за процесните ППС разходи – част от същите са неподписани и не съставляват дори извлечения от счетоводна програма, а по-голямата част от евентуални подписани документи за 2015 г. / съдържащи се в папка Приложение № 10 са представени на чужд език, без надлежен превод. Въпреки своевременно дадените от АССО на ищеца указания за разпределяне на доказателствената тежест /л. 78 по делото / ищцовото дружество не е представило на ССЕ надлежни доказателства, установяващи направените за процесните ППС за 2015 г. разходи. Като се е базирало на ненадлежни доказателства в тази посока, вещото лице е изготвило необосновано заключение по отношение разходите за задържаните влекач и полуремарке през 2015 г. Необосноваността на установените от ССЕ разходи влече необоснованост и на размера на претендираните пропуснати ползи.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че недоказано по делото остава наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди от пропуснати ползи и задържането на процесните ППС, тъй като за исковия период не са представени каквито и да било доказателства за обема на търговска дейност, съответно реализираната печалба на ищцовото дружество, които могат да бъдат много по-ниски от тези за 2015 г. поради конюнктурата на пазара, а не само и не основно поради задържането на 1 от общо 15-те ППС, собственост на превозвача.

По горните съображения съдебното решение в частта за присъденото обезщетение за пропуснати ползи в размер на 142 833. 23 лв следва да бъде отменено изцяло и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенцията от 142 833. 23 лв пропуснати ползи - нереализирани доходи от ползването на иззетия с отмененото НП товарен автомобил – влекач "Скания Р420 ЛА МНА" с рег. № [рег. номер на МПС] и полуремарке "Кьогел СН 24" с рег. № [рег. номер на МПС] за периода от 03.03.2016 г. /датата на задържане на МПС / до 22.03.2018 г. /датата на предаването им обратно на дружеството-ищец/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане.

Съдебното решение в останалата му обжалвана част като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение основателността на претенцията на ищцовото дружество за присъждане на обезщетение за реално претърпени вреди – неплатено възнаграждение за осъществявания и прекъснат поради издаване на незаконосъобразното НП възнаграждение от 5 397. 60 лв настоящият съдебен състав на ВАС споделя изцяло решаващите доводи на АССО, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

С оглед изхода от спора следва да бъде корегирано първоинстанционното съдебно решение и в частта му за разноските, като, предвид отхвърлянето на част от предявените искове размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 5000 лв следва да бъде намален до 1100 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение