Решение № 14117 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2017 г.

Решение № 14117 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 2285 от 5.04.2017 г., постановено по адм. д. № 11409/2015 г. Административен съд - С. град, I отделение, 12 - ти състав, е отменил по жалба на Д. В. П., в качеството му на ЕТ "Коко - Д. П.", ЕИК: *********, ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-01/11.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1203/5.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, в частта: за установените задължения за 2009 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 294 263,41 лева и лихви в размер на 159 913,08 лева и за установените задължения за ДДС в размер на 309 780,84 лева и съответните лихви, по фактури издадени от "С. М." ЕООД - ДДС в размер на 32045,96 лева за данъчен период м. 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 12 на 2009 г. и м. 02, 03, 04, 05, 07 и 08 на 2010 г.; "Нов елит комерсиал" ЕООД - ДДС в размер на 141 635,33 лева за данъчни периоди м. 05, 07, 08, 09, 10 и 12 на 2009 г. и м. 01, 03, на 2010 г.; от Алена пропърти" ЕООД - ДДС 117 171,02 лева за данъчен период м. 01, 02, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 на 2009 г. и от "Арекс агро" АД - ДДС в размер на 18928,53 лева за данъчни периоди м. 01, 03, 05, 06, 07 на 2009 г. и м. 12 на 2008 г. В останалата част жалбата е отхвърлена. Съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата административния съд е осъдил Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП да заплати на Д. В. П., в качеството му на ЕТ "Коко - Д. П.", сумата от 8420 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в отменителната част е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната отменителна част, и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло в частта за определените публични задължения по ЗДДФЛ в размер на 294 263, 41 лева, в едно със съответните лихви за забава и в частта на установените задължени по ЗДДС в размер 309 780,84 лева, в едно със съответните лихви за забава. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба ЕТ "Коко - Д. П.", чрез адвокат Стефанов, оспорва жалбата. В писмени бележки от 11.10.2017 г. /л. 46 и сл. - от делото/ излага конкретни доводи за правилност и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отменителна част. Претендира заплащане на разноски.

Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част по отношение на установени данъчни задължения на ЕТ"Коко - Д. П." в размер на 197 739,58 лв. резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Виктория експорт 2008"-ЕООД, "Ви ем корпорейшън"- ЕООД, "Е и Е транс"-ЕООД, "Лео комерс 2004"-ЕООД, "Ротен"-ЕООД, "Тамекс мийт"-ЕООД, "Евро И. Л. И. Я. 2008"-ЕООД, "Лотос енд ай"-ЕООД, "Е. С."-ЕООД, "Меспа"-ЕООД, "Евро трейд 2007"-ЕООД, "Сам М"-ЕООД, "Лили 2010"-ЕООД и "Т. Е. А. 07"-ЕООД, е подадена касационна жалба от ЕТ "Коко - Д. П.", чрез адвокатско дружество "М. М. и Съдружници". В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С.-град в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП"-гр. С. чрез своя процесуален представител юрк. Кожухарова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са и двете са неоснователни.

С решението административния съд е отменил ревизионен акт № Р-2217-1402819-091-01/11.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1203/5.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, в частта: за установените задължения за 2009 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 294 263,41 лева и лихви в размер на 159 913,08 лева и за установените задължения за ДДС в размер на 309 780,84 лева и съответните лихви, по фактури, издадени от "С. М." ЕООД - ДДС в размер на 32045,96 лева за данъчен период м. 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 12 на 2009 г. и м. 02, 03, 04, 05, 07 и 08 на 2010 г.; "Нов елит комерсиал" ЕООД - ДДС в размер на 141 635,33 лева за данъчни периоди м. 05, 07, 08, 09, 10 и 12 на 2009 г. и м. 01, 03, на 2010 г.; от Алена пропърти" ЕООД - ДДС 117 171,02 лева за данъчен период м. 01, 02, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 на 2009 г. и от "Арекс агро" АД - ДДС в размер на 18928,53 лева за данъчни периоди м. 01, 03, 05, 06, 07 на 2009 г. и м. 12 на 2008 г.

В частта за установените задължения общо в размер на 197 739,58 лева и съответните лихви, по фактури издадени от доставчиците "В. Е. 2008" ЕООД - за данъчни периоди м. 11.2009 г. и 01.2010 г.; "Ви ЕМ Корпорейшън" ЕООД за м. 04.2010 г.; "Е и Е транс" - м. 04, 05 и 07.2009 г.; "Лео комерс 2004" ЕООД за 02, 03, 04 и 06.2009 г.; "Ротен" ЕООД - м. 04.2010 г.; "Т. М." ЕООД - за м. 11 и 12.2009 г. и 01 и 02.2010 г.; "Евро И. Л. И. Я" - за м. 06.08, и 09.2009 г.; "Л. А. енд АЙ" ЕООД - за м. 04.2010 г.; "Евротрейд 2007" ЕООД - м. 01, 03,04, 06, 08 и 09.2009 г. и м. 12.2008 г.; "Сам М" ЕООД за - м. 02 - 04.2009 г. и "Напредък 2009" ЕООД за - м. 05 - 08.2010 г. жалбата е отхвърлена.

В решението е възпроизведена подробно фактическата обстановка по време на ревизията, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава (лист 140 и 647). Отбелязано е, че ревизията е повторна и първия РА е отменен от АССГ на процесуално основание, без да е обсъждан въпроса по същество. Прието е, че процесния ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила.

В частта по установените задължения за ДДС.

Административния съд е приел, че жалбоподателя е доказал предаването на стоките по фактурите издадени от "С. М." ЕООД и "Нов елит комерсиал" ЕООД. Съда е посочил, че са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, стокови протоколи за конкретните стоки, които формират извода, че доставчиците са разполагали със съответните количества от стоката към дата на издаване на фактурите. Изложени са мотиви, че за да бъде доказано, че получателят е придобил правото на разпореждане със стоките, определени по своя род, е достатъчно да бъде доказано предаването им - чрез доказателства които еднозначно сочат на извода, че предаването им действително е преминало от доставчика на получателя - като място на доставка, транспорт на стоките, посочване на лицата, които са предали и приели стоките. Съдът е констатирал, че такива данни са налице за двамата доставчици и без основание по издадените от тях фактури е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. С идентични съображения на отделен ред в решението са обсъдени доставките от доставчиците "Алена пропърти" ЕООД и "А. А." ЕООД, за които също е прието, че следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, поради доказване на реалността на доставките. Посочено е, че вещото лице е посетило счетоводството на тези доставчици и е установило наличието на приемо-предавателни протоколи, стокови разписки в оригинал към спорните фактури, представени са договори за наем на хладилни камери и др. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тези изводи е посочено обстоятелството, че органът по приходите не е установил обективни факти за знание на жалбоподателя, че с конкретните фактури, издадени от тези доставчици, се въвлича в данъчна измама или издаването им е свързано със злоупотреба с право. Прието е, че фактурите от доставчиците съдържат конкретни данни за вида на стоките, количеството, единична цена и стойност, и отговарят на изискванията за данъчен документ по чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1 ЗДДС. В. основа на съдебни-икономическата експертиза и второто допълнително заключение е прието, че доставчиците са разполагали с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките по процесните фактури.

По отношение на частта, в която жалбата на ЕТ "Коко - Д. П." е отхвърлена и е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция за издадените фактури за данъчни периоди от доставчиците: "В. Е. 2008" ЕООД - за данъчни периоди м. 11.2009 г. и 01.2010 г.; "Ви ЕМ Корпорейшън" ЕООД за м. 04.2010 г.; "Е и Е транс" - м. 04, 05 и 07.2009 г.; "Лео комерс 2004" ЕООД за 02, 03, 04 и 06.2009 г.; "Ротен" ЕООД - м. 04.2010 г.; "Т. М." ЕООД - за м. 11 и 12.2009 г. и 01 и 02.2010 г.; "Евро И. Л. И. Я" - за м. 06.08, и 09.2009 г.; "Л. А. енд АЙ" ЕООД - за м. 04.2010 г.; "Евротрейд 2007" ЕООД - м. 01, 03,04, 06, 08 и 09.2009 г. и м. 12.2008 г.; "Сам М" ЕООД за - м. 02 - 04.2009 г. и "Напредък 2009" ЕООД за - м. 05 - 08.2010 г., административния съд е приел, че не се доказва предаването на стоките предмет на доставките. Според съда приемо-предавателните протоколи по фактурите, са с недостоверна дата и вещото лице при посещение на адресите за кореспонденция на доставчиците не е открило същите. В счетоводството на жалбоподателя не са били представени на вещото лице приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, посочено е още, че като страна по доставките, ревизираното лице би следвало да разполага с такива документи. Не се доказва тази група доставчици да са имали икономическа дейност, свързана с мястото на предаване на стоките по протоколите. В обжалваното решение е прието, че издадените фактури от доставчиците не отговарят на изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за данъчен документ и по отношение на същите не е изпълнено изискването по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради общия предмет не могат да се свържат с конкретна икономическа дейност.

За установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г.

1.Съдът е приел, че законосъобразно е извършено увеличение на декларирания финансов резултат с аргумент, че в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да опровергаят изводите на органите по приходите за основанията, въз основа на които е прието, че са отчетени разходи, с изключение на тези, касаещи доставките по фактурите, за които не е признато право на приспадане на ДДС. О. е, че в РА е посочено, че сумата в размер на 378 588,19 лева, по данни на счетоводството на жалбоподателя, представлява вложени средства за последващо привеждане в съответствие с европейските стандарти на административната част на обект на жалбоподателя в с. Л., за който е одобрен проект за преустройство и пристройка на месопреработвателно предприятие и издадено разрешение за ползване. Съдът е прел, че не са ангажирани доказателства от ревизираното лице, които да докажат, че посочените разходи са текущ ремонт на притежаван актив. При тези обстоятелства първоинстанционния съд е възприел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат с цитираната сума на основание чл. 67 от ЗКПО.

1. Относно сумите в увеличение, на основание регулиране на слабата капитализация по чл. 43, ал. 1 ЗКПО, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 6 ЗКПО от 247 906,55 лева. Установено било, че начислените в разходите лихви произтичат от два банкови кредите - през 2005 г. и 2006 г. съответно за 350 000 лева и 3 600 000 лева и анекс към тях, по които съдлъжници са "Ф Тур" ООД, "Имо 2005" ЕООД, "Е. П." ООД, "Коко МД" ЕООД. За безспорно установено е прието, че съдлъжниците по отпуснатите договори за банкови кредити, са управлявани и представлявани от Д. П.. За правилно и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби е прето, извършеното увеличение на счетоводния резултат с отчетените суми за лихви по банковите кредити.

1. По отношение на извършеното увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2009 г. със сумата от 6 043,92 лева, представляваща отчетени разходи за амортизации на дълготрайни активи, включени в амортизационния план на търговеца за 2009 г. за недвижими имоти, за които било установено, че са продадени през предходни години, 2003 г. - магазин Л. и апартамент - офис в гр. С., Л. 10. В съденото решение е формиран извод, че правилно в съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗКПО са отчетените като разходи за амортизации суми за актив, който не се ползва в дейността на търговеца за отчетната 2009 г. Според съда не са били представени доказателства, които да опровергаят изводите на органа по приходите.

1. Пред административния съд е било оспорено и увеличението с разходите по спорните фактури, за които не е признато правото на приспадане на ДДС. С РА е било извършено увеличение на финансовия резултат на обща стойност 2 058 912,21 лева, поради нереалност на доставките по обсъдените фактури в частта за ДДС, от което е изведен извода, че не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. В резултат на това, данъчната администрация е приела, че разходите по фактурите от доставчиците: "В. Е. 2008" ЕООД; "Ви ЕМ Корпорейшън" ЕООД; "Е и Е транс"; "Лео комерс 2004" ЕООД; "Ротен" ЕООД; "Т. М." ЕООД; "Евро И. Л. И. Я"; "Л. А. енд АЙ" ЕООД; "Евротрейд 2007" ЕООД; "Сам М" ЕООД; "Напредък 2009" ЕООД; "Лили 2010", Т. Е. А. - 07" - с данъчната основа на посочената по-горе обща стойност, следва да бъде увеличен финансовия резултат. Съдът е приел, че не може да се направи извод, какви точно приходи са отчетени на основание разходите по тези фактури и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази й част.

Съдът е отменил РА, в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2009 г. с разходите, отчетени по фактурите на "С. М." ЕООД - с данъчна основа 112 314,80 лева, "Нов елит комерсиал" ЕООД - с данъчна основа 536 676,66 лева, "Алена пропърти" ЕООД - с данъчна основа 585885,06 лева и "Арекс агро"АД - с данъчна основа 899 277,45 лева. Общото увеличение в размер на 2134 153,97 лева е прието за неправилно, като са признати отчетените разходи за закупуване на стоки за данъчни цели в този размер.

Първоинстанционният съд е съобразил съответстващото на тези разходи увеличение на данъчната основа и установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ на годишна данъчна основа за 2009 г. - определен по реда на ЗКПО и на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 28 от ЗДДФЛ е приел, че определената органите по приходите данъчна основа за доходите върху счетоводна загуба в размер на 1306587,07 лева е увеличена от жалбоподателя със сумата от 1 155 140,38 лева по декларацията, и увеличена от органите по приходите със сумата от 2 691 450,87 лева. Извършените намаления от жалбоподателя не са коригирани при ревизията - 1 058 824,24 лева, при което е определена данъчна печалба в размер на 1 481 179, 94 лева. За 2009 г. не са правени и декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и върху данъчната печалба е установен данък 222 177,00 лева и лихви 159 913,08 лева. Прието е, че извършената корекция от органите по приходите в увеличение с 2 691 450,87 лева, следва да бъде намалена със сумата от 2 134 153,97 лева - представляваща признати разходи при съдебното обжалване и с тази сума следва да бъде намалена данъчната печалба, като жалбоподателя формира данъчна загуба в размер на минус 652 974,03 лева. Предвид обстоятелството, че данъчната основа за 2009 г. е отрицателна величина - загуба, РА в частта за установените задължения за корпоративен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 294 263,41 лева и лихва в размер на 159 913 лева е отменен от първоинстанционния съд.

По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. С.

Решението на Административен съд - С. град в обжалваната му отменителна част е правилно и законносъобразно.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. С. против отменителната част от решението се правят оплаквания за неправилност на същото поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество оплакванията в касационната жалба се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт по отношение на въпросните доставчици, като се акцентира на това, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е приел, че е извършено предаване на собствеността върху родово определени вещи, без да бъде съобразено, че предвид спецификата на доставката - хранителни продукти, предназначени за човешка консумация, следва доставките да са придружени от редица документи, издавани от държавни органи в изпълнение на изискванията на Закона за храните и свързани с него други нормативни актове.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страната и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основният спорен въпрос между страните по отношение на тази част от ревизионния акт - налице ли е реална доставка на стоки по фактурите на въпросните доставчици "С. М." ЕООД, "Нов елит комерсиал" ЕООД, "Алена пропърти" ЕООД и "Арекс агро" АД . Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на решаващия съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Правото на данъчен кредит като материално право в полза на получателя по доставка винаги се свързва с възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, като при доставките на стоки по чл. 6, ал. 1 ЗДДС това е предаването на вещта, а при доставките на услуги по чл. 9, ал. 1 ЗДДС това е предаване резултата на процесната услуга. В чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, според която доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, които принципно приемат, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. По същия начин следва да се подхожда и при доставките на услуги, които съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 9, ал. 1 ЗДДС за да е налице облагаема доставка на услуга, следва да се установи нейното извършване и тя съвпада с чл. 24 от Директивата. Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, понеже чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. П. това, установяване предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.

С оглед на събраните доказателства както по време на ревизията, така и в хода на делото, в това число заключенията /основно и допълнително/ първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на посочените доставчици е доказано предаването на стоките от доставчиците на ревизираното лице, поради което органът по приходите незаконосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури. Обосновано е посочено, че за стоките, предмет на доставка, са налице коректно съставени приемо-предавателни протоколи, че съгласно установената съдебна практика е без значение обстоятелството, че в хода на ревизията не е установен произходът на стоката, след като са налице доказателства за предаване на същата при пряката доставка. Като допълнителен аргумент съдът е акцентирал и на обстоятелството, че в хода на ревизията приходният орган не е установил обективни данни за знание у жалбоподателя, че с конкретните фактури участва в данъчна измама или издаването им свързано със злоупотреба с право. Акцентирано е още, че доказателства за предаване на стоката са били събрани още при първоначалната ревизия, като същите са били представени от доставчиците, поради което данъчната администрация не може да налага допълнителни изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит.

Направените оплаквания на касатора, свързани с това, че предметът на доставките - хранителни продукти, изисква фактурите да бъдат придружени от съответни документи, съставяни съгласно Закона за храните и други нормативни актове, каквито доказателства не са събрани по делото, от което се правят допълнителни аргументи за липса на реални доставки, не могат да бъдат споделени. На първо място, никъде в ревизионния акт или в решението на директора на Д"ОДОП" при административното оспорване не се съдържат констатации за липса на реални доставки предвид на това, че фактурите не са придружени с необходимите ветеринарно-медицински сертификати. Поради това е недопустимо това обстоятелство за се изтъква за пръв път в касационната инстанция. На второ място, липсата на доказателства в тази насока не води до извод, че процесните доставки не са извършени. Търговията, съхраняването и транспортирането на местни продукти са нормативно регламентирани и неспазването на нормите води до търсене на съответната отговорност. Но фактът на допуснати нарушения на тези разпоредби не следва да води и до друга санкция, каквато би се явявало непризнаването на право на данъчен кредит. При наличието на събраните по делото доказателства фактът на липса на придружаващи фактурите ветеринарно-медицински сертификати не може да се разглежда като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В този смисъл в съдебна практика решение № 9993 от 26.09.2016 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 13866/2014 г.

След като е стигнал до изводи за реалност на доставките по процесните фактури първоинстанционният съд правилно е приел, че със сумите по тях не следва да бъде извършено преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец за съответните данъчни периоди, съответно да му бъдат определяни задължения за данък общ доход и лихви за забава.

След като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в посочените части и е отменил същия като неправилен, Административен съд - С. град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. С. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на ЕТ "Коко - Д. П."

Решението на Административния съд С. град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против процесния ревизионен акт в частта му за установени данъчни задължения на ЕТ"Коко - Д. П." в размер на 197 739,58 лв. резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Виктория експорт 2008"-ЕООД, "Ви ем корпорейшън"- ЕООД, "Е и Е транс"-ЕООД, "Лео комерс 2004"-ЕООД, "Ротен"-ЕООД, "Тамекс мийт"-ЕООД, "Евро И. Л. И. Я. 2008"-ЕООД, "Лотос енд ай"-ЕООД, "Е. С."-ЕООД, "Меспа"-ЕООД, "Евро трейд 2007"-ЕООД, "Сам М"-ЕООД, "Лили 2010"-ЕООД и "Т. Е. А. 07"-ЕООД, е правилно и законосъобразно.

В касационната против оспорената част от решението се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплаквания са против решаващите изводи на административния съд за липса на реални доставки по фактурите на гореизброените доставчици, които биха могли да се систематизират до следното: процесните фактури са непълни и не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и чл. 114 ЗДДС; при извършените насрещни проверки доставчиците не са намерени на деклариран данъчен адрес и не са представили доказателства за материална и кадрова обезпеченост; назначеното вещо лице не е установило наличие на приемо-предавателни протоколи в счетоводството на ЕТ "Коко - Д. П.".

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Направените оплаквания относно изводите на административния съд, че фактурите на въпросните доставчици не отговарят на изискванията на ЗСч и чл. 114 ЗДДС са неоснователни. В по-голямата си част предметът на доставката е означен "като материали за производство" или "материали", без конкретно означение на вида на стоката, количество и стойност, поради което правилно е отбелязано, че могат да се отнасят към всеки един производствен процес, а не само такъв за местни продукти, каквато е дейността на търговеца. В тази насока съдът се е позовал и на тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-271/12 г., по което е прието, че правото на приспадане може да се откаже на данъчно-задължени лица, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение последните след приемане на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Изложените мотиви от първоинстанционния съд на л. 712 от делото относно конкретизацията на доставките във фактурите и необходимостта последните да отговарят на изискванията на данъчен документ се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилно е акцентирано, че допуснато нарушение на правните норми е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит.

По изложените по-горе мотиви относно значението на факта на прехвърляне на държането върху стоките, обстоятелството, че не са налице приемо-предавателни протоколи за процесните стоки също е самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, като за тези факти са допустими множество различни доказателства. За обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и е ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. В конкретния случай ревизираното лице притежава данъчни фактури, но не притежава други доказателства, установяващи реалното получаване на стоките, предмет на фактурите, което е потвърдено и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В този смисъл проведеното събиране на доказателства в хода на ревизията отразява обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларирани доставки/което косвено се потвърждава и от съставените ревизионни актове на част от доставчиците.

По изложените причини е без значение въпросът дали доставчиците са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост и оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани.

Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд - С. град в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

Разноски.

К. Д. П. претендира заплащане на разноски в размер на 11 600 лв. според представения списък на л. 45 от делото. С оглед изхода на спора настоящата инстанция намира, че такива не му се държат. Списъкът с разноски по настоящето дело е почти идентичен със списъкът с разноски, представен по първоинстанционното дело /л. 671 от адм. д. № 11409/2015 г./, плюс държавната такса за оспорване пред Върховния административен съд, и същите му са присъдени от първоинстанционния съд съобразно уважената част от жалбата. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за извършени разноски.

При този изход на процеса на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК ЕТ" Коко - Д. П." следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. С. юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 507,40 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,