Решение № 10548 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационната жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас, чрез гл. юрк. Д. Сотирова, срещу Решение № 3493/21.04.2026 г., постановено по административно дело № 267/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба Университетска многопрофилна болница „Дева Мария“ ЕООД е била отменена издадената от него писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-02-15/19.01.2026г. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което е било постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, всички относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Университетска многопрофилна болница „Дева Мария“ ЕООД, чрез адв. Е. Кокаларова в писмен отговор по делото е оспорил основателността на касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е писмена покана № РД-25ПП-02-15/19.01.2026г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 580.01 евро /равностойност на 1134.40 лева/ по изпълнението на индивидуален договор с НЗОК № 020903/24.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ за хоспитализация по КП № 74.1 при условията на чл.386 ал. 1 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025 г. /НРД за МД2023-2025 г./. С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед № РД-25-1958 от 12.11.2025г., изменена със Заповед № РД-25-2002/19.11.2025г. на директора на РЗОК Бургас, с която е разпоредено извършването на медицинска проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, гр. Бургас, със задачи конкретно описани в заповедта, както и в указания срок. За резултатите на извършената проверка е съставен протокол № 2002/28.11.2025г., съдържащ фактическите констатации на контрольорите за хоспитализацията на ЗОЛ, с установени две хоспитализации на един и същи пациент, в рамките на 30 дни в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД от 30.08.2025г. до 30.08.2025г. с ИЗ № 16617, а преди това същото лице, с ИЗ № 7364, хоспитализирано в друго заведение преди това - КОЦ „Бургас“ ЕООД от 20.08.2025г. до 23.08.2025г., в двата случая по КП № 74.1. Въз основа на констатациите е съставен протокол за неоснователно получени суми № 2003/28.11.2025г., срещу който лечебното заведение, ответник по касация подал възражение срещу констатациите от протокола относно ЗОЛ с ИЗ № 16617, което е прието за неоснователно. С писмена покана № РД-25ПП-02-15 от 19.01.2026г. на директора на РЗОК Бургас, е разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 1134.40 лева, превалутирани в тяхната равностойност от 580.01 евро, с оглед законното платежно средство в страната към настоящият момент. Административният орган се позовава на констатациите от протокола за проверката, като в мотивите на акта е прието, че установеното съставлява нарушение на чл. 76а от ЗЗО вр. с чл. 386, ал.1 НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд – Бургас е отменил процесната писмена покана № РД-25ПП-02-15 от 19.01.2026г. на директора на РЗОК Бургас, като приел, че липсват данни относно извършена проверка по повод първата хоспитализация, съгласно изискването на чл.76а, ал.1 от ЗЗО, макар и в посочената правна норма да е посочен алгоритъма за констатиране на случай на неоснователно получени суми. Съдът мотивирал, че посочването на лечебното заведение като „второ по ред“ не е достатъчно основание да се предполага задължение за възстановяване на сумата, без да е проведена задължителната по закон проверка. Обосновано е, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая — включително дали при лечението и в двете болници са спазени разпоредбите на ЗЗО, Закона за здравето и НРД (в т.ч. критериите за прием, лечение, изписване и добра медицинска практика). Не са изложени и мотиви защо се приема, че неоснователно получената сума следва да бъде върната от второто, а не от първото лечебно заведение. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение в обжалваната му част за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана. Според настоящия състав на Върховния административен съд, правилни са изводите на Административен съд - Бургас за незаконосъобразност поради съществени нарушения на производствените правила. Нормата на чл.386, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г. предвижда, че НЗОК заплаща само един от случаите при хоспитализация в 30-дневен срок от дехоспитализацията на пациента в същото или в друго заведение, но след провеждане на проверка. От анализа на относимите правни норми на ЗЗО, ЗЗ и НРД за МД 2023 -2025 г., следва, че в законодателство липсва каквато и да е нормативна основа за презумпцията, че при повторна хоспитализация в рамките на 30-дневен срок от изписването, недължимо получени се явяват именно средствата, изплатени на второто лечебно заведение. В посочените хипотези контролният орган е длъжен да извърши самостоятелна и обстойна проверка за спазване изискванията на клиничната пътека за всяка хоспитализация. Едва след обективиране на фактите следва да бъдат изложени конкретни мотиви относно това коя от двете хоспитализации е породила нарушенията и недължимо изплатените суми. Макар законът да предвижда заплащане на извършени само на едно от лечебните заведения, административният орган няма право да прави този избор въз основа на неясни, нормативно непредвидени или неясни критерии. Прилагането на правните норми въз основа на субективни презумпции представлява съществено нарушение на принципа на законност и е извън рамките на оперативната самостоятелност на органа. Ето защо и правилно първоинстанционният съд е отменил поканата за възстановяване на суми. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на поканата за връщане на неоснователно получени суми. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. При правилно установени фактически обстоятелства, изводите на състава на Административен съд – Бургас за установено нарушение на материалния закон се явяват обосновани. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация се дължи присъждането на разноски, но тъй като по делото липсват доказателства за направен разход от страната в касационното производство, то разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, Шесто отделение