Решение № 485 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2014 г.

Решение № 485 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Минпроект" ЕАД, с ЕИК 831616457, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Кл. Охридски" № 14, представлявано от изпълнителния директор Хубен Хубенов, срещу решение № Ж-8 от 20.01.2014 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, представляван от юрк. Иванова, оспорва жалбата, като неоснователна. Прави искане за потвърждаване на оспорения административен акт като законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Софийска вода" АД, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Административното производство пред ДКЕВР е образувано по жалба, подадена от "Минпроект" ЕАД, представлявано от Хубен Хубенов във връзка с прекъснато от месец декември 2011 г. водоподаване от "Софийска вода" АД, до имота, собственост на дружеството, находящ се в землището на село Драгичево, община Перник. С оглед обстоятелството, че въпреки подадената жалба до "Софийска вода" АД, водоподаването не е било възстановено, дружеството е сезирало ДКЕВР с жалби вх. № В-12-00-882/27.12.2012 г. и 4.04.2013 г. В производството по подадените жалби е установено, че дружеството "Минпроект" ЕАД, Направление НПД, е потребител на "Софийска вода" АД, регистриран с клиентски № 3076438. По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмото е постъпило в "Софийска вода" АД и в отговор, В и К операторът е отговорил, като е представил информация и становище по случая, от които е видно, че "Минпроект" ЕАД е прехвърлен, като потребител от билинг системата на предишния В и К оператор, като подаването на питейна вода от софийската система се основава на заварено положение, с цел осигуряване на по-стабилен приток на вода за противопожарния резервоар на обект "Направление НДП към Минпроект" ЕАД. "Софийска вода" АД не разполага с данни относно схемата на захранване на потребителя. Изискана е информация и от "В и К" ООД Перник, като въз основа на представените данни се установява, че дружеството "Минпроект" ЕАД е подало документи по надлежния ред за присъединяване към водопроводната система на "В и К" ООД Перник и същия е регистриран, като потребител с клиентски № 15048 от 2007 г. От представеното извлечение от системата за отчитане и фактуриране на В и К оператора за периода 1.01.2007 г. - 20.06.2013 г. по партидата на жалбоподателя са отчетени 3544 м3 или средно 45.44 м3 на месец. Водопроводната мрежа на селото е собственост на община Перник. Представени са и справки за периода от м. 01.2012 г. до м. 07. 2013 г. за подадените количества на вход водоснабдителна система, фактурираните количества питейна вода, както и загубите, които възлизат на 27.01%. От данните за подадените и фактурирани входни количества е видно, че колебанията в консумацията имат ясно изразен сезонен характер с пикове през летните месеци. През посочения период не е въвеждан режим на водоснабдяване. След анализ на представените доказателствени материали, за да постанови оспореното решение административният орган е приел, че село Драгичево е в община Перник, поради което не попада в обособената територия на действие на "Софийска вода" АД. С решение № РД-02-14-2234/22.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство публикувано в ДВ, бр. № 7/26.01.2010 г. са определени обособените територии на действие на В и К операторите и техните граници, като в т. 26 е обособена територията на "В и К" - ООД Перник, която обхваща територията на Община Перник, в която попада село Драгичево. Предвид разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребители срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на ЗВ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ). В разпоредбата на чл. 198о ал. 2 от ЗВ е изрично регламентирано, че в границите на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите по чл. 198о, ал. 1 от ЗВ. С оглед изложеното за "Софийска вода" АД не само не е налице задължение за предоставяне на водоснабдителна услуга, а и няма право, да я предоставя с оглед цитираните по-горе разпоредби. Съгласно чл. 36 от Устройствения правилник на ДКЕВР, за всяко постъпило в комисията писмено заявление или жалба се образува преписка, ако искането или жалбата е от компетентността на комисията. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУП. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от Закон за енергетиката (ЗЕ), редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата). В глава девета раздел I чл. 142 - чл. 149 от цитираната наредба е уредена процедурата по разглеждане на жалби и уреждане на спорове. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наредбата гласи, че когато в резултат на извършената проверка по жалбата в хода на административното производство, комисията установи, че жалбата е неоснователна тя с решение прекратява преписката. В настоящия случай, видно от представената административна преписка във връзка с подадената жалба до регулаторния орган е образувана преписка, изискани са становища от "Софийска вода" АД и "В и К" ООД - гр. Перник, като въз основа на предоставената информация е изготвен доклад № В-ДК-6/15.01.2014 г. от ИД директора на Дирекция "Контрол и решаване на спорове" в ДКЕВР. Въз основа установените факти, имащи значение за случая и доклад вх. № В-ДК-6/15.01.2014 г. на и. д. Главен директор на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на 20.01.2014 г. комисията е взела обжалваното решение - № Ж-8/20.01.2014 г. То е мотивирано, като органът е приел, че не е налице нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, поради което и жалбата на дружеството е неоснователна, с оглед на което на осн. чл. 147, ал. 1 от Наредбата, производството по преписката е прекратено. В контекста на изложеното се установява, че визираната процедура е изпълнена и не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящата инстанция счита, че възприетите от административния орган материално правни предпоставки се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което постановеното решение е в съответствие с материалноправните разпоредби. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган - упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административно производствени правила. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД. Приетото, след изготвен доклад на закрито заседание на комисията, решение съдържа подробни мотиви, които обосновават извод, че жалбата на "Минпроект" ЕАД е неоснователна и на осн. чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, законосъобразно е прекратено производството по преписката. Доводите на жалбоподателя, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 198о, ал. 6 ЗВ са неоснователни, тъй като с цитираната разпоредба са предвидени изключения. Същата се отнася до търговци, които предоставят В и К услуги, но основният им предмет на дейност е друг. Пример за такова изключение са промишлени предприятия, чийто основен предмет не е В и К дейност, но притежават пречиствателна станция за пречистване на собствените си отпадъчни води. Няма пречка тези предприятия да пречистват и отпадъчните води на населението в близост до него. "Софийска вода" АД не може да си причисли към тази категория предприятия, поради това че основният й предмет на дейност е именно доставка на водоснабдителни и канализационни услуги. Следователно изключението на чл. 198о, ал. 6 ЗВ в случая не е налице. Предвид изложените съображения настоящият състав счита, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на ответника по жалбата, направено в писменото становище, чрез юрк. Н. Иванова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е своевременно предявено и е основателно и следва да се уважи. Жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, във връзка чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер общо на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение